ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 299
София. 15.05.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, І т.о., в закрито заседание на 13 май две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Никола Хитров
т. дело № 191 /2009 год.
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ж. АД-София против решение № 230/11.09.2008 г. по гр.д. № 2175/2006 г. на Софийски АС, с което се оставя в сила решение от 31.07.2006 г. по гр.д. № 548/2003 г. на СГС, с което са отхвърлени исковете по чл.59 и чл.86 ЗЗД на касатора срещу У. Б. АД-София за заплащане на сумите: 80 000 лв. обезщетение за ползуване без правно основание на собствените на ищеца 4/5 ид.ч. от недвижим имот в София на ул. Т. за периода 1.04.-30.09.98 г. ведно със законната лихва, 10 000 лв. лихва за забавено плащане, 18 000 лв. ДДС върху главница и мораторна лихва, като неоснователни.
Ответникът по касационната жалба и третите лица помагачи не са подали писмени отговори.
В касационната жалба, вместо изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК, се сочи, че спорът е решен в противоречие с практиката на ВКС по приложението на чл.75,ал.2 ЗЗД, която приема, че е необходимо да има недвусмислени обстоятелства, че е налице овластяване от кредитора трето лице да получи изпълнението. Цитирани са 3 решения на ВС и 1 решение на ВКС без да са представени. Освен това: 1. По делото нямало доказателства за овластяване трето лице да получи изпълнението., 2. Решаването на въпросния спор бил от значение за точното прилагане на закона по въпроса кога са налице недвусмислени обстоятелства, че е налице овластяване, за да намери приложение разпоредбата на чл.75,ал.2 ЗЗД.
ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното:
Същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос, а не спор, е този който обуславя приложното поле на чл.280,ал.1 ГПК. Отделен е въпросът, доколко изведения в касационната жалба материалноправен въпрос е съществен по смисъла на ГПК, защото исковете са отхвърлени и по други съображения.
Така формулираният от касатора съществен материалноправен въпрос-на кого трябва да се изпълни, има ясна дефинитивност в доктрината и практиката, включително и цитираната от касатора, която възпроизвежда новелата на закона за изпълнение на не-кредитор с погасителен ефект. Изпълнението на некредитор е точно и в случай на плащане на привиден кредитор-чл.75,ал.2 ЗЗД, а наличието на обективни условия, които подвеждат длъжника, е фактически въпрос, който се преценява от съд според всички факти по делото.
В случая, конкретната преценка на въззивния съд за наличието на доказателства за овластяване на трето лице да получи изпълнението, би подлежала на проверка за правилност по реда на чл.281,т.3 ГПК, но не обосновава приложно поле по чл.280,ал.1 ГПК.
Постановяването на всеки съдебен акт по същество на даден гражданскоправен или търговски спор императивно се предпоставя от съвкупната преценка на всички доказателства и доводи на страните, която решаващия съд е длъжен да прави по вътрешно убеждение. Затова е недопустимо отъждествяването на евентуално нарушение на това съдопроизводствено правило, което би представлявало едно от основанията по чл.281,т.3 ГПК за касиране на неправилно въззивно решение, с предпоставките на чл.280,ал.1 ГПК, обуславящи приложно поле на касационно обжалване.
Посочването, че произнасянето на ВКС ще е от значение за точното прилагане на закона-чл.280,ал.1,т.3 ГПК, е неточно и половинчато. Така се игнорира кумулативното изискване на законодателя същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл, да е такъв, който не само да е релевантен за точното прилагане на закона, но заедно с това да е и от значение за развитие на правото въобще.
В т.3 е визирано едно единствено основание. Точното прилагане на закона е във връзка с развитие на правото-правото не може да се развива при неточно прилагане на закона. Точното прилагане на закона е един от аспектите на развитие на правото, което може да се реализира при точно прилагане на правните норми. Така например, развитие на правото ще е налице: а/ в случай, при който произнасянето по съществения материалноправен или процесуалноправен въпрос е свързано с тълкуване на закона, което ще доведе до отстраняване на непълнотата, неяснотата или противоречивостта на самия закон-чл.5 ГПК, б/ когато съдилищата изоставят едно тълкуване на закона за да възприемат друго-чл.124,ал.1 ЗСВ. В изложението не е посочен и мотивиран нито един от тези случаи.
По изложените съображения, касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280,ал.1 ГПК и затова не следва да се допуска до разглеждане по същество.
Водим от горното, ВКС-І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 230/11.09.2008 г. по гр.д. № 2175/2006 г. на Софийски АС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: