4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 3
С., 15.01.2013 г.
Петчленен състав на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд на Република България в закрито заседание на четиринадесети декември през две хиляди и дванадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЙОРДАНКА КОСТОВА
СТОИЛ СОТИРОВ
ГАЛИНА ХРИСТОВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева дело № 36/2012 г. – А, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 135, ал. 4 АПК.
Образувано е по спор за подсъдност между окръжния съд в [населено място] и административния съд в [населено място] по отношение на подсъдността на подадената молба от Ю. М. Ш., пребиваващ в затвора в [населено място] за осъждане на М., Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, да му заплати обезщетение в размер на 50 хиляди лева във връзка с лошото медицинско обслужване в затвора.
Относимите обстоятелства по спора са следните:
Молителят подал до административния съд в [населено място] „жалба”, без да посочи ответник. В жалбата се излагат твърденията на Ш. за здравословните му проблеми, отношението на медицинския персонал в двата затвора към него и страданията, които преживял във връзка със здравословните му проблеми. След оставяне на жалбата без движение Ш. посочил, че искът е срещу д-р К. П. за нейното бездействие и за незаконосъобразността и бездействието от страна на администрацията на затвора. На молителя е отпусната безплатна правна помощ. Процесуалният представител на Ш. представил молба, в която се сочи, че здравословното състояние на ищец е влошено поради бездействието на здравните служби на двата затвора, изразяващи се в невземане на адекватни мерки за преглед или лечение, отказ за изпращане в лечебни заведения и упражняване на психически тормоз.
Административният съд в [населено място] с определение № 290 от 19 юни 2012 г. по адм.в. № 374 по описа на съда за 2012 г. приел, че жалбата е за посочени действия и бездействия, както и обезвреда за периода 5 април 2011 г. до момента на постановяване на определението, но затворническата администрация е осигурила съответните медицински услуги, и от изложените факти и обстоятелства в първоначалната и уточняващата жалби не може да се направи извод за липса на организация на медицинското обслужване и осигуряване на лечение на лицата в местата за лишаване от свобода, което се осъществява от ръководството на съответния затвор; недопустимо е насочена претенцията на Ш. срещу администрацията на затвора в П., тъй като тя няма качеството на юридическо лице; конкретно посочена като ответник е лекарят в затвора, която не извършва административна дейност по смисъла на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, а като физическо лице не може да отговаря по този текст на закона; предявен е иск с правно основание по чл. 45 ЗЗД, тъй като се релевират доводи за осъществен деликт, поради което делото е изпратено на окръжния съд в [населено място].
След предоставяне на правна помощ и оставяне на исковата молба без движение от страна на окръжния съд в [населено място], била представена поправена искова молба, в която се сочи, че вина за влошаване на здравословното състояние на Ш. има администрацията на затвора в П. и медицинския център в затвора, които не са изпълнили разпоредбите на Наредба № 2 от 22 март 2010 г. за условията и реда на медицинското обслужване в местата за лишаване от свобода и претенцията е за претърпени неимуществени вреди като резултат от незаконни действия и бездействия на затворническата администрация във връзка с медицинското обслужване на ищеца като лишен от свобода.
Окръжният съд в [населено място] приел, че предявеният иск е с правно основани по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ срещу Министерството на правосъдието, ГД „Изпълнение на наказанията”, за неимуществени вреди в размер на 50 хиляди лева, вследствие действия и бездействия на затворническата администрация във връзка с медицинското обслужване на ищеца като лишен от свобода; искът не е насочен лично срещу лекаря, на която е възложено предоставяне на медицинската помощ, не се поддържа, че неимуществените вреди са в резултат на деликт, за да се приеме, че спорът е подсъден на общия съд; въпросите дали медицинското обслужване и осигуряването на адекватно лечение на лицата в местата за лишаване от свобода представляват административна дейност, е въпрос по съществото на спора, който не променя заявената от ищеца правна квалификация.
П. състав на Върховия касационен съд и Върховния административен съд, като взе предвид изложените обстоятелства и разпоредбите на Закона за отговорността на държавата за вреди, причинени от граждани и Закона за задълженията и договорите, счита, че делото е подсъдно на административния съд в [населено място], по следните съображения:
С представената първоначално жалба и допълнителна такава от ищеца са посочени личните виждания на ищеца за причината на претърпените според него вреди. С прецизираната искова молба, още пред административния съд (л. 102 от адм.д. № 374/2012 г.), са посочени основанията по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ – здравословното състояние на ищеца било влошено вследствие бездействието на здравните служби на два затвора и администрациите на двата затвора, изразяващи се в невземане на адекватни мерки за прегледи и лечение, отказ за изпращане в лечебни заведения. Посочено е, че искът е срещу Министерството на правосъдието, ГД „Изпълнение на наказанията”, по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Същата теза, подробно развита, се поддържа и в поправената искова молба пред окръжния съд в [населено място]. Ето защо следва да се приеме, че след необходимите уточнения, ищецът е предявил иск по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, и съобразно разпределението на правосъдните функции между общите и административните съдилища, правният спор, индивидуализиран от основанието и петитума на исковата молба, попада в приложното поле на материалната компетентност на административните съдилища – чл. 1, ал. 2 ЗОДОВ, като компетентен да се произнесе по него е административният съд в [населено място].
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 135, ал. 4 АПК, петчленният състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд
О П Р Е Д Е Л И :
КОМПЕТЕНТЕН да разгледа иска на Ю. М. Ш., изтърпяващ наказание в затвора в [населено място], против М. на п., ГД „Изпълнение на наказанията” по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, е административният съд в [населено място].
ИЗПРАЩА делото на административния съд в [населено място] за произнасяне по молбата.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 3.
2. 4.