О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 3
гр. София,17.01.2020г.
Върховният касационен съд и Върховният административен съд на Република България – смесен петчленен състав, в закрито заседание на четиринадесети януари две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: РУМЯНА ПАПАЗОВА СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
НИКОЛАЙ ГУНЧЕВ
ДАНИЕЛАСТОЯНОВА
изслуша докладваното от съдията Даниела Стоянова гр.дело № 49 по описа за 2019г. на ВКС и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 135, ал. 4 АПК.
Районен съд София е повдигнал препирня за подсъдност с Административен съд София – град за определяне на компетентния съд, който да се произнесе по иск, предявен от Р. А. А., ЕГН [ЕГН], с адрес : [населено място], [улица], ет.1, ап.4, срещу Министерство на вътрешните работи, за заплащане на индивидуалната парична награда по смисъла на Заповед № 8121з-1484 от 12.12.2017г. в размер на 480 лв.
Съставът по чл. 135, ал. 4 АПК, за да се произнесе, взе предвид следното:
В исковата си молба, наречена „жалба”, ищецът е поддържал, че със Заповед № 8121К- 4639 от 15.05.2017г., издадена от министъра на вътрешните работи, му е наложено дисциплинарно наказание „порицание”; че със Заповед № 8121з-1484 от 12.12.2017г., служителите на МВР, намиращи се в служебно или трудово правоотношение към към 30.11.2017г. се награждават с индивидуална парична награда в размер 480лв., като съгласно т.2 на същата заповед, не се награждават служители, които имат наложени дисциплинарни наказания за периода от 01.01.2017г. до датата на издаване на заповедта – 12.12.2017г.; че с решение №3550 от 20.03.2018г. по адм.д.№ 7319/2017г. по описа на ВАС, V отделение, потвърдено с решение на петчленен състав на ВАС № 7499 от 06.06.2018г., Заповед № 8121К- 4639 от 15.05.2017г., издадена от министъра на вътрешните работи, е отменена; че с отмяната на заповедта са отменени и последиците й, поради което му се дължи паричната награда в размер 480лв. С оглед тези фактически твърдения е заявено й искането за присъждане на посочената сума съгласно заповед № 8121з-1484 от 12.12.2017г. , която не е изплатена до момента.
Сезираният Административен съд – София град е прекратил пред себе си производството, образувано по иска на Р. А. А., като е изпратил делото за разглеждане на Софийски районен съд. Изложил е съображения, че ищецът е служител на МВР и поради липса на специална уредба в ЗМВР, приложима е нормата на чл.125 от ЗДСл, съгласно която имуществените спорове по този закон се предявяват по общия исков ред. В този смисъл е и приетото в т.6 на ТР по т.д.№2/2014г. на ВКС и ВАС, в която изрично е прието, че само делата по искове за вреди от недопускане на възстановен държавен служител да изпълнява съответната длъжност са подсъдни на административните съдилища, а другите имуществени спорове, извън глава шеста от ЗДСл, които не се основават на незаконосъобразен акт, действия или бездействия на административен орган или длъжностни лица, се предявяват по общия исков ред пред гражданските съдилища. Счел е също, че претенцията не е по чл.1, ал.1 ЗОДОВ, тъй като не се претендира обезщетение на вреди от незаконосъобразен акт, действие или бездействие на административен орган при или по повод административна дейност, а е такава за присъждане на сума, дължима на основание посочената заповед поради отпадане на основанието за неплащането й.
От своя страна, приемащият Софийски районен съд е отказал да разгледа иска и е повдигнал препирня за подсъдност. Мотивирал се е, че заявената претенция е за обезщетение на имуществени вреди, изразяващи се в пропусната полза , която е в причинна връзка с незаконосъобразен административен акт, отменен с влязло в сила решение, а не е такава за присъждане на допълнително трудово възнаграждение. Като е квалифицирал същата като такава по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, позовавайки се на приетото с т.6 на ТР по т.д.№2/2014г. на ВКС и ВАС, а така също и на приетото с определение №79 от 28.09.2018г. по гр.д.№ 72/2018г. на смесен петчленен състав на ВКС и ВАС, постановено по реда на чл.135, ал.4 АПК по аналогичен казус, е обосновал извод, че компетентен да се произнесе по иска е Административен съд София – град.
Настоящият петчленен състав по чл. 135, ал. 4 АПК, като взе предвид изложените в исковата молба обстоятелства, приема, че делото е подсъдно на Административен съд София – град поради следните съображения:
Правоотношенията между страните във връзка с държавната служба се основават на чл. 1 и чл. 2 от ЗДСл и са административноправни, а съгласно чл. 128, ал. 1, т. 5 АПК на административните съдилища са подведомствени всички дела по искания за обезщетения за вреди от незаконосъобразни действия и бездействия на административни органи. Заповедта, с която се налага дисциплинарно наказание на държавен служител съответно представлява административен акт. Претенциите, свързани с правото на държавния служител да оспори законността на заповедта, с която е наложено дисциплинарното наказание, както и претенцията за отстраняване на неблагоприятните последици от него, се разглеждат по реда на съдебно – административния контрол, тъй като са следствие от издаването на административен акт, поради което и подлежат на разглеждане по същия ред, установен за обжалване на административни актове. Разпоредбата на чл. 124 ЗДСл, която определя подсъдността на споровете, възникнали във връзка с прилагане на закона, повелява споровете относно възникването, съдържанието и прекратяването на служебните правоотношения, както и тези, свързани с дисциплинарната отговорност на държавните служители, да са подсъдни на административните съдилища или Върховния административен съд по реда на АПК в зависимост от органа, издал съответния акт. Съобразно правилото на чл. 125 от Закона за държавния служител, по общия исков ред се предявяват само останалите имуществени спорове, извън тези по глава шеста от Закона за държавния служител, т. е. споровете, които не се основават на незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административен орган. Нормата на чл. 125 ЗДСл се явява обща спрямо тази на чл. 122, ал. З ЗДСл, доколкото последната се основава на незаконосъобразни действия или бездействия на административен орган, и когато са налице предпоставките на специалната норма, установеното в общата правило не намира приложение /в този смисъл и съображенията, съдържащи се в мотивите към т. 6 на ТП № 2 от 19.05.2015 г. на ОС на съдиите от ГК на ВКС и Ос на Първа и Втора колегия на ВАС/. Още повече правото на допълнително възнаграждение за постигнати резултати е част от статута на държавния служител, който се регулира от административното право.
Освен това с влизането на АПК в сила е предвиден нов процесуален ред за осъществяване на вземания за обезщетения, произтичащи от незаконосъобразни административни актове, като кодексът се отнася към ЗДСл и в частност нормата на чл. 125 ЗДСл като по-нов специален закон към по-стар. Ето защо с влизане в сила на АПК на 01.03.2008 г. следва да се считат изключени от подведомствеността на общите граждански съдилища исковете за обезщетения на основание на отменени административни актове независимо от разпоредбата на чл. 125 ЗДСл.
Мотивиран от горното, съдебният състав
О П Р Е Д Е Л И:
КОМПЕТЕНТЕН да разгледа искането на Р. А. А. за присъждане на обезщетение за вреди, настъпили в резултат на отменен като незаконосъобразен административен акт – заповед № 8121К- 4639 от 15.05.2017г. на министъра на вътрешните работи за налагане на дисциплинарно наказание „порицание”, представляващи пропусната възможност да получи индивидуална парична награда за постигнати резултати за периода 01.01.2017 г. -12.12.2017 г. в размер 480лв. по заповед № 8121з-1484 от 12.12.2017г., е Административен съд София – град.
Изпраща делото по подсъдност на Административен съд София – град за произнасяне по искова молба с вх. № 18676/26.11.2018г.
Препис от определението да се изпрати на Софийски районен съд за сведение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: