О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 3/ 02.01.2018г.
[населено място]
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесети декември през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Цолова ч.т.д.№2444/17г.,за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на Г. Цолов Г.,действащ в качеството му на управител на [фирма] срещу определение №1760/29.05.2017г.,постановено по ч.гр.д.№2367/2017г. по описа на Софийски апелативен съд,с което е оставена без разглеждане жалбата му срещу разпореждане на СГС, постановено в закрито заседание на 18.01.2017г. по т.д.№8127/16г.,с което исковата му молба е оставена без движение с указания за представяне на доказателства за внесена държавна такса по иска за установяване нищожност на договора за особен залог. Изложени са доводи,че определението е неправилно и незаконосъобразно,тъй като обжалваното пред САС е определение на СГС,което е постановено на основание чл.70 ал.2 ГПК,а направеното с него увеличение на цената на иска е неправилно,необосновано и незаконосъобразно.
Върховният касационен съд констатира,че частната жалба е подадена в срок от легитимирано да обжалва лице срещу съдебен акт от категорията на обжалваемите,поради което я намира за допустима.
Разгледана по същество,е неоснователна.
С обжалваното определение въззивният съд е отказал да разгледа подадената от него частна жалба срещу определението на СГС по мотиви,че това определение не е от категорията обжалваеми съдебни актове по чл.274 ал.1 ГПК,тъй като нито прегражда по-нататъшното развитие на делото,нито законът изрично предвижда неговата необжалваемост.
Определението на САС е правилно.
Съгласно чл.274 ал.1 от ГПК срещу определенията на съда могат да бъдат подавани частни жалби в две хипотези – когато определението е преграждащо по-нататъшното развитие на делото или в случаите,изрично посочени в закона.
Производството пред СГС е било образувано по искова молба,с която е оспорена валидността на договор за особен залог на търговското предприятие на дружеството, сключен между другия управител и трето лице за обезпечаване на вземане в размер на 1 418 988,33 лв.С определение от 15.12.16г. съдът е приел,че предявените искове за обявяване нищожност на договора за особен залог са оценяеми,като цената на иска в случая следва да се определи от стойността на договора или от стойността на заложеното търговско предприятие. За оценката на последното,е назначил вещо лице. С молба от 17.01.17г. от името на дружеството е поискано дължимата държавна такса да бъде определена върху стойността на договора за особен залог,възприета в размер на 1 418 988,33 лв. Върху същата молба първоинстанционният съд е постановил разпореждането си,с което е указал на ищеца да представи документ за внесена държавна такса в размер на 65 379,63 лв.С последващи заявления управителят на дружеството Г. е поискал да му бъде издаден препис от молбата с разпореждането на съда и, предвид изразено несъгласие с така определената държавна такса,по съображения,че се увеличава цената на иска,е поискал да му бъде продължен срокът за внасяне на същата до произнасянето на САС по частната му жалба срещу това разпореждане.
При тези обстоятелства настоящият състав на ВКС,ТК,първо отделение намира,че предмет на обжалване пред САС е не определение на съда за увеличаване цената на иска,а разпореждане по движение на делото. Със същото,постановено на 18.01.17г., СГС не е изменил в посока увеличаване веднъж определена цена на иска,тъй като с определението си от 15.12.16г. съдът вече е приел,че искът е оценяем,като цената му е определяема по правилото на чл.69 ал.1 т.4 пр.1 ГПК – от стойността на договора , в частност – от стойността на заложеното търговско предприятие.Доколкото с молбата от 17.01.17г. от името на ищеца /в обосноваване липса на необходимост от назначаване на вещо лице/ са представени документи за стойността на търговското предприятие /в които е посочена като остатъчна такава 1 634 490,79 лв./,а стойността на договора е посочена в размера на обезпеченото с договора за залог вземане от 1 418 988,33 лв. , с атакуваното пред САС разпореждане съдът само е определил дължимата държавна такса и то върху по-малката от двете стойности,съобразно служебното му задължение по чл.70 ал.1 и чл.129 ал.2 ГПК. Разпоредбата на чл.70 ал.2 ГПК е приложима тогава,когато съдът определя по-висока цена на иска от посочената в исковата молба такава, какъвто не е настоящият случай. В последната ищецът не е посочил конкретна цена на иска си за нищожност на договора за особен залог,но със заявление от 12.12.16г. се е съгласил,че същият е оценяем и е поискал съдът да определи цената му с оглед държавната такса. Последното именно е сторено с атакуваното пред въззивния съд разпореждане и то въз основа на данните,представени от самия ищец. Доколкото в този случай законодателят не е предвидил обжалваемост на акта и същият не е преграждащ развитието на делото,то той не е подлежал на обжалване пред САС. Правилно частната жалба срещу него е оставена без разглеждане.
Предвид това,определението на Софийски апелативен съд подлежи на потвърждаване.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение №1760/29.05.2017г.,постановено по ч.гр.д.№2367/2017г. по описа на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.