О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 3
гр.София, 03.01.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
двадесет и първи декември две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 1695/ 2011 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по искане на И. С. З. за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Софийски градски съд № 3688 от 22.06.2011 г. по гр.д.№ 5743/ 2011 г. С него е потвърдено решение на Софийски районен съд по гр.д.№ 45874/ 2010 г. и по този начин са отхвърлени предявените от касатора против [фирма], [населено място], искове, квалифицирани по чл.344 ал.1 т.1, 2 и 3 от КТ, за признаване за незаконно и за отмяна на уволнението, извършено със заповед № 4/ 28.07.2010 г. на изпълнителния директор на [фирма], за възстановяване на И. С. З. на заеманата преди уволнението длъжност „ръководител проекти по европейски фондове” и за осъждане на дружеството да му заплати обезщетение за оставане без работа в размер 18 227 лв.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят повдига материалноправните въпроси редовно ли е изискал работодателят обяснения за извършеното нарушение, ако не е открил дисциплинарно производство срещу служителя и не го е уведомил за това; може ли дисциплинарното нарушение да бъде установено чрез предположения и как трябва да е формулирано то в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание; може ли правилността на уволнението да се обоснове от съда с мотивация, която не се съдържа в уволнителния акт; законно ли е уволнението, при което работодателят не е мотивирал в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание преценката си по чл.189 ал.2 от КТ. Счита, че по тези въпроси има противоречива практика, както и че въззивният съд ги е разрешил в противоречие с практиката на ВКС. На тези основания моли за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Ответникът по касация [фирма] оспорва жалбата. Според него по формулираните в изложението на касатора въпроси въззивният съд е съобразил задължителната практика на ВКС, а представените от касатора решения касаят други хипотези, които не са сходни с процесния случай. Поради това моли за недопускане на обжалването.
Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени материалите по делото, намира жалбата за допустима, обаче искането за допускане на касационно обжалване на решението е неоснователно.
За да отхвърли предявените искове, въззивният съд е приел за установено, че страните са били в трудово правоотношение, по което ищецът, като работник, не е изпълнил изрично поетите с трудовия договор задължения да не извършва конкурентна дейност и да не използва за извънслужебни цели материални или нематериални активи на работодателя. Според мотивите във въззивното решение, тези нарушения са надлежно изложени в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание. В нея е посочено кога нарушението е открито, което съдържа в себе си и твърдение за датата на извършването му (същия ден), без да е възможно посочване на конкретен час. От работника са изискани устно обяснения по повод нарушението, каквито той е дал, като въззивният съд е приел от правна страна, че няма законово изискване работодателят да уведоми работника за открита дисциплинарна процедура преди за изиска обясненията. Счетено е, че тежестта на нарушението съответства на наложеното наказание, като в тази насока съдът е изложил мотиви. Като краен извод уволнението е счетено за законно.
При тези изводи на въззивния съд поставеният от касатора въпрос, трябва ли работодателят, преди да изиска обяснения за извършеното нарушение, да е открил дисциплинарно производство срещу служителя и да го е уведомил за този факт, обуславя въззивното решение, но не е решен в противоречие с практиката на ВКС. Вярно е, че съществуваше различна практика по този въпрос, доколкото в някой влезли в сила решения се изискваше от работодателя да е уведомил работника, че срещу него е започнало дисциплинарно производство и да му е съобщил изрично, че изисква обясненията му във връзка с това производство. Тази практика обаче следва да се счита преодоляна по реда на чл.291 от ГПК (срв. решение № 322 от 05.05.2010 г. по гр.д.№ 301/ 2009 г., ІІІ г.о., решение № 237 от 24.06.2010 г. по гр.д.№ 826/ 2009 г., ІV г.о., решение № 205 от 26.03.2010 г. по гр.д.№ 267/ 2009 г., ІІІ г.о., решение № 629 от 01.11.2009 г. гр.д.№ 279/ 2009 г., ІV г.о., решение № 8 от 01.04.2011 г. . по гр.д.№ 1035/ 2009 г., ІV г.о., решение № 857/ 25.01.2011 г. по гр.д.№ 1068/ 2009 г., ІV г.о. и др.). Последователно с актовете си по чл.290 от ГПК Върховният касационен съд налага разбирането, че работодателят не е длъжен да уведомява работника, че е започнал процедура по ангажиране на дисциплинарната му отговорност. Дисциплинарно производство, като динамичен фактически състав, не е уредено в КТ. Когато на работодателя станат известни обстоятелства за нарушаване на трудовата дисциплина, той трябва да изиска от работника обяснения по тези обстоятелства и това е достатъчно, за да се счита изпълнено изискването по чл.193 от КТ. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. г. на ОСГТК на ВКС, ако съществуващата по прилагането на определена правна норма противоречива съдебна практика е уеднаквена чрез постановяване на решения по чл.291 от ГПК и обжалваното въззивно решение е постановено в съответствие с уеднаквената вече практика, то не е налице основание за допускане на касационно обжалване. В случая по въпроса за надлежното изискване на обяснения въззивният съдебен акт съответства на горепосочените решения на ВКС (постановени именно за отстраняване на противоречията в практиката), поради което по първия въпрос не са налице предпоставките по чл.280 ал.1 т.1 или т.2 от ГПК.
Не са налице тези предпоставки и по въпроса законно ли е уволнение, при което работодателят не е мотивирал в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание преценката си по чл.189 ал.2 от КТ. И по този въпрос има създадена уеднаквяваща практика, включително представеното от самия касатор решение № 461 от 17.06.2010 г. по гр.д.№ 626/ 2009 г., ІІІ г.о., ВКС. В него е прието, че работодателят не е длъжен да излага резултата от преценката по чл.189 от КТ в заповедта, с която налага наказанието, или в друг писмен акт. Правилността на тази преценка се проверява от съда с оглед констатацията му съответства ли извършеното нарушение на наложеното наказание. Обжалваното въззивно решение е съобразено с това тълкуване, тъй като съдът е отчел липсата на мотиви по чл.189 от КТ в уволнителната заповед, но е изложил съображения защо споделя решението на работодателя за адекватност на най-тежкото дисциплинарно наказание с извършеното нарушение. В останалите приложени от касатора решения на ВКС (по гр.д.№ 876/ 2009 г., ІV г.о. и № 570/ 1999 г., ІІІ г.о.) по същия въпрос не е прието нещо различно, така че противоречива практика по него не се установява да съществува.
Що се касае до останалите два въпроса, те не обуславят въззивното решение. Без значение за крайния изход от спора е питането може ли дисциплинарното нарушение да бъде установено чрез предположения и трябва ли да е формулирано изрично в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание. Въззивният съд не е постановил, че нарушението може да се предполага или че може да се предполага кога е осъществено. Той е изложил съображения, че описанието на откриването на нарушението в заповедта по чл.195 ал.1 от КТ съдържа и твърдението на работодателя кога това нарушение е извършено. Според Софийски градски съд датата на откриване е и дата на извършване на нарушението, тя е посочена в заповедта за уволнение и това удовлетворява изискванията на чл.195 ал.1 от КТ, без оглед обстоятелството, че не е посочен точния час на нарушението. При това положение, както и да се отговори на въпроса може ли дисциплинарното нарушение да бъде установено и описано чрез предположения, това би било без значение за крайния изход от спора. По необуславящ решението въпрос касационното обжалване не може да бъде допуснато (съгласно цитираното ТР № 1 от 19.02.2010 г.).
Изложеното важи и за питането може ли правилността на уволнението да се обоснове от съда с мотивация, която не се съдържа в уволнителната заповед. В обжалваното решение въззивният съд изрично е посочил, че извършените нарушения на трудовата дисциплина са конкретно и изрично посочени в уволнителната заповед. Съдът не е мотивирал различни нарушения в сравнение с тези, които работодателят е посочил в акта си, така че въпросът дали излагането на такива мотиви е допустимо, не обуславя решението му.
Поради това не е налице нито едно от основанията, твърдяни от жалбоподателя, за допускане на обжалваното решение до касационен контрол. Искането в тази насока следва да се отклони с присъждане на ответната страна на разноските по касационното производство.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Софийски градски съд № 3688 от 22.06.2011 г. по гр.д.№ 5743/ 2011 г.
ОСЪЖДА И. С. З. да заплати на [фирма], [населено място], 815 лв (осемстотин и петнадесет лева) разноски по касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: