3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 3
С., 03.01. 2012 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание в състав:
Председател:Добрила Василева Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 889/2011 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.
С решение № 313 от 09.06.2011 г. по в. гр. д. № 328/2011 г. на Плевенския окръжен съд е обезсилено решение № 23 от 01.03.2011 г. по гр. д. № 898/2010 г. на Районния съд [населено място] и е прекратено производството поради недопустимост на предявения от К. А. К. и П. А. К. иск за признаване на установено, че Общинската служба «Земеделие и гори» [населено място] без решение на съд е извършила заличаване, отписване от картата на възстановените земеделски земи на имоти № 501037, № 501038, № 510047 и № 510048 и да бъдат възстановени на тяхно име.
Срещу въззивното решение в срока по чл. 283 ГПК е подадена касационна жалба от ищците, които искат то да бъде отменено като неправилно. Относно предпоставките за допускане на касационно обжалване поддържат основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
От ответника Общинската служба по земеделие [населено място] не е подаден писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., при произнасяне по допускането на касационното обжалване, намира следното:
За да обезсили първоинстанционното отхвърлително решение, въззивният съд приел, че искът за установяване на неправомерно извършено от Общинската служба по земеделие заличаване на имената на ищците от картата на възстановената собственост за посочените в исковата молба имоти, за които те твърдят да са собственици въз основа на влезли в сила съдебни решения, е недопустим. Приел, че по своя характер предявеният иск е установителен иск за факти с правно значение, а фактите могат да се установяват по исков ред в изрично предвидените в закона случаи, какъвто настоящият не е. Въззивният съд счел за неправилно квалифицирането от първоинстанционния съд на волята на ищците като искане да се признае, че са собственици на земеделските земи. Видно от петитума на исковата молба, те атакуват само промените в картата относно имотите. Ищците не могат и да установят съществуването на материално право по отношение на административен орган, а това могат да сторят само спрямо други гражданско-правни субекти, които им оспорват правото на собственост.
Въззивният съд изложил и съображения, че промените в картата на възстановената собственост са извършени правилно, въз основа на влязло в сила решение по гр. д. № 309/1998 г. за делба с наследниците на последващата съпруга на собственика на спорните земи и наследодател на ищците А. К.. Освен този съдебен акт, налице са и решение по адм. д. № 50/2001 г. на Плевенския окръжен съд и решение по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ по гр. д. № 407/2001 г. на Районния съд [населено място] /въззивно решение по гр. д. № 288/2004 г. на Плевенския окръжен съд и решение № 531 от 09.03.2005 г. по гр. д. № 1961/2004 г. на ВКС, ІV-то г. о./, с които е признато, че само К. и П. К. /сега касатори/ като деца на наследодателя от неговия първи брак, наследяват възстановените земеделски земи. При съществуващото противоречие между различни влезли в сила съдебни решения административният орган /ответник по иска/ не може да съпоставя и сравнява правното им действие.
В приложенията по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторите поставят въпросите: 1. възможно ли е съдът в двете инстанции в производството по сега предявения иск да се произнесе по реда на чл. 270, ал. 2 ГПК по възражение за прогласяване нищожност на решение № 157 от 22.08.2001 г. по гр. д. № 309/1998 г. за допускане на делба на недвижим имот, изцяло собственост на К., и непроизнасянето от съда по това възражение нарушава ли правото на страната на защита; 2. след като имотите са вписани на името на ищците и те са си ги поделили, делбата е отразена в плана за земеразделяне въз основа на решението по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, допустимо ли е за защита на правото им на собственост да бъде осъдена Общинската служба по земеделие да не извършва определени действия по изменяне на правата на собственост на касаторите; 3. като обсъждат приложението на чл. 299, ал. 2 ГПК във връзка с наличието на две противоположни решения, които засягат правото им на собственост върху техни лични земеделски земи – по гр. д. № 407/2001 г. и по гр. д. № 309/1998 г., касаторите поставят въпроса допустимо ли е да предявят претенцията си срещу Общинската служба по земеделие, че именно те са собственици на спорните имоти и допустимо ли е в това висящо производство да се позовават на влязлото в сила решение по гр. д. № 407/2001 г.
При това изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК и с оглед данните по делото, настоящият състав на Върховния касационен съд, І-во г. о. намира, че предпоставките за допускане на касационно обжалване не са налице по следните съображения:
Съгласно разясненията в т. 1 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, поставеният от касатора материалноправен или процесуалноправен въпрос, по който се иска допускане на касационно обжалване, следва да е свързан с предмета на делото и да е обусловил решаващите изводи на съда по предмета на конкретния спор. В разглеждания случай решаващите съображения на въззивния съд са свързани на първо място с характера на предявения иск – установителен иск за факти, установяването на които по съдебен ред не е предвидено в закон, и на второ място – с липсата на пасивна процесуалноправна легитимация на ответника по иска, който, като административен орган, не може да бъде страна по материалното правоотношение относно принадлежността на правото на собственост в случай, че предявеният иск бъде квалифициран като такъв за собственост на претендираните от ищците имоти. Поставените от касаторите въпроси не са свързани с тези съображения на съда, които са наложили извод за недопустимост на иска с правно основание чл. 124, ал. 4 ГПК, поради което и не се констатира да е налице общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Освен това, формулирайки въпросите, касаторите предпоставят условието, че предявеният от тях иск е допустим, но данните по делото налагат обратния извод. Общинската служба по земеделие /преди общинска поземлена комисия/ не е легитимирана да отговаря по искове за собственост върху възстановени земеделски земи. Като един от органите по поземлената собственост – чл. 31, ал. 1 ЗСПЗЗ, тя не е страна по спорове във връзка с принадлежността на правото. Наред с това действията на службата по нанасяне на промени в картата на възстановената собственост, извършени въз основа на влязло в сила съдебно решение, не разкриват наличие на спор, който да се квалифицира като гражданско дело. Всъщност, поставените в приложенията по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК въпроси разкриват наличието на спор между лица, които претендират да са правоимащи по чл. 10, ал. 1 ЗСПЗЗ, както е приел и въззивният съд, но този спор, предвид заявеното искане и конституирания от ищците ответник, не може да бъде разрешен в настоящото производство. Ето защо по тези въпроси въззивният съд не е дължал произнасяне и съответно поставянето им от касаторите не може да обуслови разглеждане по същество на касационната срещу въззивното решение.
Същевременно с посочения тълкувателен акт е прието, че за да се допусне касационно обжалване на въззивното решение, се изисква касаторът освен да формулира определящия изхода на конкретния спор материалноправен или процесуалноправен въпрос, и да обоснове някоя от алтернативно предвидените предпоставки по чл. 280, ал. 1 ГПК. В случая касаторите се позовават на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, но това основание не е обосновано откъм спецификата на разрешения от въззивния съд спор съгласно разясненията, дадени с т. 4 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 313 от 09.06.2011 г. по в. гр. д. № 328/2011 г. на Плевенския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: