О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 3
София.03.01.2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова гр. дело № 562/2012г.
Производството е по чл.274,ал.2 ГПК и е образувано по частна жалба на [фирма], [населено място], срещу определение № 332 от 11.10.2012г. по гр.д. №692/2012г. на ВКС, състав на ІІг.о., с което е оставена без разглеждане касационната му жалба с вх.№ 66913/20.06.2012г. срещу въззивно решение от 03.05.2012г. по гр.д.№14913/2011г. на Софийския градски съд на основание чл.280,ал.2 ГПК. Жалбоподателят счита определението за незаконосъобразно в частта за разноските, тъй като се касае за вещен иск с цена 582 лева.
Ответниците по частната жалба Я. П. М. и С. П. К. считат същата за неоснователна.
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна, поради следното :
За да постанови определението си ВКС, състав на ІІ г.о. е приел, че касационното обжалване е недопустимо, тъй като касационната жалба е подадена след изменението на ГПК /ДВ,бр.100/21.12.2010г./, съгласно което условие за касационно обжалване е цената на иска да е над 5000 лева, което в случая не е изпълнено. За да присъди адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева съдът се е основал на приложения договор за правна защита.
Обжалваното определение е правилно. Касационната жалба е подадена след изменението на ГПК /ДВ,бр.100/21.12.2010г./, и съгласно разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК в посочената редакция, о не подлежат на обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лева. Цената на иска в случая е определена съобразно разпоредбата на чл.69,ал.1,т.2 ГПК по данъчната оценка на вещното право и е под 5000лева. Ето защо касационният контрол на въззивното решение е недопустим. Правилно са присъдени и разноските, изразяващи се в платено адвокатско възнаграждение за един адвокат в размер на общо 500 лева от двамата ответници по касация /т.е. по 250 лева/. Неоснователни са доводите на жалбоподателя за прекомерност, тъй като то е съобразено с чл.36 ЗА и Наредба №1/2004г. за размера на адвокатските възтнаграждения, фазата на производството и осъществената защита с депозирания отговор на касационната жалба. Обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
Въпреки изхода на производството на ответника по частната жалба не следва да се присъждат, тъй като не се установява да са направени разноски за настоящото производство.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Второ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 332 от 11.10.2012г. по гр.д. №692/2012г. на ВКС, състав на ІІг.о.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: