1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 3
гр.София, 03.01.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
деветнадесети декември две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 1420/ 2012 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по искане на СОУ „Х. Б.”, [населено място] за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Кърджалийски окръжен съд № 198 от 31.08.2012 г. по гр.д.№ 303/ 2012 г. С него частично е отменено и частично е потвърдено решение на Момчилградски съд по гр.д.№ 76/ 2012 г. и по този начин са уважени предявените от Н. Р. А. против касатора искове, квалифицирани по чл.344 ал.1 т.1, 2 и 3 от КТ, за признаване за незаконно и за отмяна на уволнението, извършено със заповед № 296/ 04.01.2012 г. на директора на училището, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „Завеждащ административна служба” и за заплащане на обезщетение за оставане без работа в размер 3 059,54 лв.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят повдига въпроса (уточнен при условията на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС) допустимо ли е съдебно решение по искове по чл.344 ал.1 т.1, 2 и 3 от КТ, ако исковата молба е насочена не срещу работодателя, а срещу неговия представител. Счита, че този въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС и на това основание моли касационното обжалване да бъде допуснато.
Ответната страна Н. А. оспорва жалбата като поддържа, че същата е недопустима поради просрочие, евентуално – че постановеното решение не страда от пороци и няма основания да бъде допуснато до касационен контрол.
Съдът намира жалбата за допустима. В обжалваното решение е посочено, че то може да бъде обжалвано в едномесечен срок от връчването му на страните. Ответникът е получил препис от решението на 01.10.2012 г., т.е. срокът за подаване на касационна жалба (според указанията на въззивния съд) е до 01.11.2012 г. СОУ „Х. Б.” е подало жалба на 31.10.2012 г. – в рамките на указания срок. Обсъждането на доводите на ищцата, че всъщност срокът е започнал да тече по-рано от 01.10.2012 г., е безпредметно, на основание правилото, формулирано в чл.62 ал.3 от ГПК.
По същество обаче, искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно.
По доводите на въззивника – ответник, че исковете са предявени срещу директора на СОУ „Х. Б.” като физическо лице, въззивният съд е приел, че ответник по делото е юридическото лице – работодател и че в това отношение исковата молба е редовна. Изложени са мотиви, че директорът на училището е участвал в производството като представител на работодателя и че именно като такъв е посочен в исковата молба. Първоинстанционното решение е постановено срещу СОУ „Х. Б.”, което се явява надлежна страна в процеса и чиито права за участие в производство не са накърнени по никакъв начин.
При тези изводи на въззивния съд поставеният от жалбоподателя правен въпрос обуславя въззивното решение, но не е разрешен в противоречие с практиката на ВКС. Според тази практика, надлежен ответник по искове за отмяна на незаконно уволнение, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и за заплащане на обезщетение за оставане без работа, е работодателят – лицето, с което ищецът е обвързан с трудово правоотношение. Ако съдът установи, че исковете са насочени срещу лице, което не е легитимирано да отговаря по тях, той е длъжен да даде указания за отстраняване на нередовността на исковата молба (в този смисъл са мотивите на Тълкувателно решение от 30.03.2012 г. по тълк.д.№ 1 за 2010 г. на ОСГК). Не е нередовна обаче тази искова молба, в която ищецът е посочил надлежен ответник, макар индивидуализирайки работодателя и чрез представляващото го лице, щом решението е постановено срещу надлежния ответник след спазване на процесуалните гаранции за участието му в производството. Въззивният съд е процедирал в съответствие с така утвърдената практика, поради което за решението му не са налице предпоставките по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Кърджалийски окръжен съд № 198 от 31.08.2012 г. по гр.д.№ 303/ 2012 г.
ОСЪЖДА СОУ „Х. Б.”, [населено място], да заплати на Н. Р. А. сумата 350 лв (триста и петдесет лева) разноски по касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: