О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 3
[населено място] ,03,01,2017 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД,ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение,в закрито заседание на първи декември, през две хиляди и шестнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова ч.т.д. № 2406/2016 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.274 ал.3 т.2 вр. с чл.396 ал.2 пр. трето ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] против определение № 26011/11.12.2014 год. по ч.гр.д.№ 19032 / 2014 год. на Софийски градски съд,с което и след отмяна на първоинстанционното определение от 14.11.2014 год. по ч.гр.д.№ 62100 / 2014 год.на СРС, е допуснато обезпечение, чрез налагане на запор по сметки на ответниците, на бъдещи осъдителни искове,които ще бъдат предявени от [фирма] против жалбоподателя и [фирма], за солидарното им осъждане да заплатят на ищеца, както следва : сумата от 4 214,24 лв., на основание чл. 92 ЗЗД – неустойка за забава , на основание чл.59 от сключен договор за отдаване на автомобили при условията на оперативен лизинг; сумата от 3 344,04 лв. , на основание чл. 79 ал.1 ЗЗД – дължими разноски , свързани с ползването на автомобила – застраховки „пълно автокаско„ и „ гражданска отговорност„ ,дължими съгласно чл.14, чл.16 и чл.40 от същия договор; сумата от 14 997,30 лв. на основание чл.92 ЗЗД – неустойка за предсрочно прекратяване на договора за оперативен лизинг,съгласно чл.62.5 от същия. Жалбоподателят оспорва правилността на въззивното определение, с доводи за постановяване в противоречие с чл.391ГПК / предпоставките за допускане на обезпечението /, тъй като съдът не е определил правната квалификация на исковете, за да би извършил адекватна преценка на тяхната допустимост и вероятна основателност.Така въззивното определение се твърди лишено от мотиви,необходими за преценка на неговата законосъобразност по същество.Жалбоподателят намира необоснован и извода за доказана обезпечителна нужда на ищеца, като последният по начало не е навел никакви аргументи в тази насока. Съответно прилага доказателства, в установяване на притежание на достатъчно имущество за удовлетворяване евентуално вземане на ищеца, предмет на предявените искове и акцентира на злоупотреба на бъдещия ищец с правото за налагане на обезпечение, като целящо блокиране работата на ответника.
Ответната страна – [фирма] – не е депозирала становище по частната жалба.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, принципно подлежащ на касационно обжалване, съгласно чл.396 ал.2 пр. трето ГПК съдебен акт,но неподлежащ на касационно обжалване в конкретния случай, предвид следното :
Всеки от бъдещите обективно съединени искове е с цена под законодателно предвидения праг за касационно обжалване – 20 000 лева, съгласно чл.280 ал.2 т.1 ГПК / след изменението й – обн. ДВ бр. 50 от 03.07.2015 год. /.Обстоятелството, че молбата по чл.390 ГПК е подадена преди влизане в сила на това изменение на разпоредбата / доколкото последният от исковете е за сума надхвърляща предходно предвидения законодателно минимален праг за касационна обжалваемост по търговски дела – 10 000 лева /,както и че частната жалба срещу първоинстанционното определение е подадена преди същото изменение, са ирелевантни. Пар.14 от ПЗР на ЗИДГПК /обн. ДВ бр. 50 от 03.07.2015 год. / не предвижда съобразяване на евентуалното касационно обжалване на въззивен акт по висящо или бъдещо исково производство,с правилото за допустимост на същото,съобразно съдържанието на чл.280 ал.2 ГПК, преди изменението на разпоредбата.Тъй като постановимото бъдещо решение по така предявените обективно съединени искове не ще подлежи на касационно обжалване, съгласно чл.274 ал.4 вр. с чл.280 ал.2 т.1 ГПК, не следва да подлежи на такова и настоящото въззивно определение.
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на [фирма] против определение № 26011/11.12.2014 год. по ч.гр.д.№ 19032/2014 год. на Софийски градски съд.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба, в едноседмичен срок от уведомяване на жалбоподателя, пред друг състав на Върховен касационен съд .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :