О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 3
гр. София,03.01.2018 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и първи декември през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
изслуша докладваното от съдия Анна Баева ч.т.д. № 2457 по описа за 2017г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на М. Т. П. – С., [населено място] срещу определение от 03.04.2017г. по в.гр.д. № 14412/2015г. на СГС, ГО, II – д състав, с което е оставена без уважение молбата й с правно основание чл.248 ГПК за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските.
Частната жалбоподателка поддържа, че обжалваното определение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Счита, че съдът е определил размера на адвокатското възнаграждение в противоречие с чл.7, ал.2 от Наредба № 1/2014г., както и неправилно е приел, че размерът на минималното адвокатско възнаграждение следва да се определя общо от съвкупната цена на всички искове, а не по всеки отделен иск. Моли обжалваното определение да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което й бъдат присъдени изцяло разноските, сторени във всички инстанции и в заповедното производство.
Ответникът [фирма] оспорва частната жалба, като излага съображения за нейната неоснователност.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, преди да се произнесе по основателността на частната жалба, констатира следното:
С обжалваното определение въззивният съд е оставил без уважение направеното от М. Т. П. – С. искане по чл.248 ГПК за изменение на въззивното решение в частта за разноските. С постановеното въззивно решение, след отмяна на първоинстанционното решение, са отхвърлени предявените от [фирма] против М. Т. П. – С. кумулативно обективно съединени положителни установителни искове по чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1, предл.1 вр. чл.240, ал.1 и ал.2 ЗЗД и чл.86 ЗЗД за признаване за установено, че ответницата дължи на ищеца сумата 322,69 лева, представляваща главница по договор за заем C. от 29.09.2011г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 03.06.2014г. до окончателното й заплащане, сумата 152,31 лева, представляваща договорна възнаградителна лихва за периода 29.09.2011г. – 10.04.2012г., както и сумата 114 лева, представляваща законна лихва за забава върху главницата за периода 08.12.2011г. – 03.06.2014г.
Предвид изложеното настоящият състав намира, че обжалваното определение не подлежи на обжалване пред касационния съд. Съгласно изричната разпоредба на чл.248, ал.3, изр.2 ГПК определението за изменение на решението в частта за разноските се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване решението. В случая постановеното въззивно решение не подлежи на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.2 ГПК с оглед цената на разгледаните искове, поради което и обжалваното определение, постановено по искане за изменение на окончателното въззивно решение в частта за разноските, не подлежи на инстанционен контрол. Съгласно задължителните разяснения в т.24 от ТР № 6 от 06.11.2013г. по тълк.д. № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС определението на въззивния съд за допълване или изменение на решението в частта за разноските се обжалва по реда на чл.274, ал.2 ГПК. Правомощията на касационния съд в този случай са определени съобразно чл.274, ал.2 вр. чл.248, ал.3 ГПК. В този смисъл е и трайноустановената практика на ВКС по приложението на чл.248, ал.3 ГПК – определение № 14 от 07.01.2016г. по ч.т.д.№ 3651/2015г. на ВКС, ТК, II т.о., определение № 83 от 23.02.2010г. по ч.гр.д. № 46/2010г. на ВКС, ГК, III г.о., определение № 87 от 20.02.2017г. по ч.гр.д. № 362/2017г. на ВКС, ГК, IV г.о., определение № 101 от 06.02.2015г. по ч.т.д. № 242/2015г. на ВКС, ТК, I т.о., определение № 190 от 19.03.2013т. по ч.т.д. № 955/2012г. на ВКС, ТК, II т.о., определение № 290 от 27.04.2015г. по ч.гр.д. № 1853/2015г. на ВКС, ГК, IV г.о., определение № 31 от 16.02.2015г. по ч.гр.д. № 473/2015г. на ВКС, ГК, II г.о. и др. Неправилните указания на въззивния съд, че постановеното от него определение по чл.248 ГПК подлежи на обжалване, не могат да обусловят допустимост на частната жалба с оглед изричната разпоредба на чл.248, ал.3, изр.2 ГПК.
По изложените съображения частната жалба е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.
Така мотивиран, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба на М. Т. П. – С., [населено място] срещу определение от 03.04.2017г. по в.гр.д. № 14412/2015г. на СГС, ГО, II – д състав, с което е оставена без уважение молбата й с правно основание чл.248 ГПК за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските.
Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщаването му с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: