О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 3
София, 03.01.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 1738/2017 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Б. А. Т. чрез неговия пълномощник адв. Е. И., против решение № 1665 от 16.12.2016 г. по в.гр.д. № 2394/2016 г. на Пловдивския окръжен съд. С него е потвърдено решение № 4380 от 23.12.2015 г. по гр.д. № 16656/2012 г. на Пловдивския районен съд, постановено във фазата по извършване на съдебна делба, с което на основание чл. 353 ГПК делбените имоти са разпределени между съделителите както следва: в дял на Б. А. Т. е възложено дворно място /празно/ от 890 кв.м, съставляващо УПИ VІ- 1183 от кв. 128 по плана на [населено място], а в общ дял на А. К. Т. и К. А. Т.- Г. е възложено дворно място с площ 900 кв.м, съставляващо УПИ V- 1721 от кв. 131 по плана на с.с, ведно с построената в него двуетажна жилищна сграда със застроена площ 95 кв.м и други подобрения, както за уравнение на дяловете съделителите А. К. Т. и К. А. Т.- Г. са осъдени да заплатят на Б. А. Т. сумата 9033.33 лв.
В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон. Жалбоподателят поддържа, че допуснатите до делба имоти са различни по вид, не са поделяеми и липсва съгласие на съделителите за обособяването им в реални дялове, поради което единственият способ за извършване на делбата е чрез изнасянето им на публична продан.
Счита, че въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване по следните въпроси: 1/При извършване на делба на жилищна сграда и поземлен имот по реда на чл. 353 ГПК следва ли съдът да се съобрази с искането на част от съделителите за получаване на общ дял, което би имало значение за разпределяне на равностойни обекти от гледна точка на техния вид и възможност за пълноценното им използване по предназначение. 2/ Как следва да се прилага основният принцип на делбата всеки съделител да получи дял в натура, доколкото в случая съделителите са трима, а допуснати до делба са една жилищна сграда и един незастроен поземлен имот, с оглед на това, че не е съобразена установената поделяемост на жилището. 3/ Допустимо ли е да се извърши делба по чл. 353 ГПК, когато единият от допуснатите до делба имоти не е жилище, а другият е жилище. 4/ Какви са критериите за квалификацията „много неудобно” по смисъла на чл. 353 ГПК и може ли желанието на съделбителите да е критерий за разпределение; съществува ли правна възможност един от съделителите да избере един или два от имотите в делбените дялове и длъжен ли е съдът да уважи искането. Твърди, че поставените въпроси са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС.
В отговор на касационната жалба ответниците по касация К. А. Т.-Г. и А. А. Т. изразяват становище, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
С влязло в сила решение е допусната съдебна делба между съделителите А. К. Т., К. А. Т.- Г. и Б. А. Т. при равни права – по 1/3 ид. част за всеки от тях, по отношение на следните два недвижими имота: дворно място /празно/ от 890 кв.м, съставляващо УПИ VІ-1183 в кв. 128 по регулационния план на [населено място], обл. Пловдив, и дворно място с площ 900 кв.м, съставляващо УПИ V- 1721 в кв. 131 по плана на селото, ведно с построената в него двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ 95 кв.м и други подобрения.
Назначената по делото съдебно- техническа експертиза е дала заключение, че УПИ V- 1721 е поделяем и от него могат да бъдат образувани два урегулирани имота при спазване на изискванията на чл. 19, ал.1 и 4 ЗУТ. Въпреки дадената им възможност страните не са предприели необходимите действия за изменение на ПУП с цел разделяне на УПИ V, както и за разделяне на съсобствената сграда. В първото по делото заседание след влизане в сила на решението по допускане на съдебната делба съделителите А. Т. и К. Т. са направили искане за възлагане в общ дял на УПИ V- 1721, ведно с жилищната сграда в него.
Съобразявайки извършеното групиране от съделителите въззивният съд е приел, че делбата следва да се извърши по реда на чл. 353 ГПК чрез разпределяне на допуснатите до делба недвижими имоти. На съделителите А. Т. и К. Т., които общо притежават 2/3 ид. части, е разпределил УПИ V, ведно с построената в него жилищна сграда, на стойност 54 700 лв., а на съделителя Б. Т., който притежава 1/3 ид. част, е поставил в дял УПИ VІ, незастроен, който е на стойност 13 800 лв., като е присъдил парично уравнение на дяловете.
Не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по повдигнатите от жалбоподателя правни въпроси. В решение № 100 от 27.07.2015 г. по гр.д. № 6463/2014 г. на ВКС, І г.о., е прието, че съдът пристъпва към извършване на делбата по реда на чл. 353 ГПК, когато броят на имотите е равен или по- голям от броя на съделителите, и същевременно жребият е невъзможен или много неудобен по критериите, посочени в ППВС № 7/73 г. – когато до делба са допуснати имоти, съществено различаващите се един от друг по площ, обем или стойност, а дяловете на съделителите са различни. Прието, че жребият е невъзможен и тогава, когато делбата се извършва по колена или имотите се разпределят при групиране на съделителите, защото тогава не се получава самостоятелен дял от всеки съделител. В решение № 165 от 31.05.2012 г. по гр.д. № 900/2011 г. на ВКС, ІІ г.о. е прието, че е за да е допустимо извършване на делбата по реда на чл. 353 ГПК е необходимо от допуснатите до делба имоти да се образуват еднородни дялове, а когато делбеното имущество се състои от различни по вид имоти – само ако между страните няма спор относно обособяването им в самостоятелни дялове.
Въззивното решение не противоречи на цитираната практика на ВКС. Допуснати са до делба два недвижими имота, които се намират в населеното място и са със статут на урегулирани поземлени имоти, т.е. предназначени са за застрояване с жилищни сгради и за задоволяване на жилищни нужди. В този смисъл само поради това, че в единия има изградена жилищна сграда, а другият е незастроен, не може да се поддържа, че се касае за различни по вид и предназначение имоти. Съдебната практика, на която се позовавава касаторът, има предвид други хипотези на нееднородност на допуснати до делба имоти, напр. жилища и самостоятелни обекти за стопанска дейност /офиси, магазини, складове/, урегулиран поземлен имот и земеделска земя, жилище и гараж и пр. Основен принцип при извършване на делбата, установен в чл. 69, ал. 2 ЗН, е при възможност всеки съделител да получи дял в натура. Когато броят на допуснатите до делба имоти е равен или по-голям от броя на съделителите, такава възможност е налице. В този случай делбата следва да се извърши чрез съставяне на разделителен протокол и теглене на жребий, а ако това се оказва невъзможно или много неудобно, съгласно разясненията на т. 5, б. „б“ от ППВС № 7/73 г./ – чрез разпределяне на имотите между съделителите по реда на чл. 353 ГПК. Изнасянето на недвижим имот на публична продан като способ за извършване на делбата е приложим в случаите, когато този имот е реално неподеляем и не може да бъде поставен в един от дяловете. Когато допуснатите до делба недвижими имоти са повече от един, неподеляемост по смисъла на чл. 348 е налице само ако е невъзможно всеки от съделителите да получи реален дял.
В случая броят на допуснатите до делба имоти е равен на групите съделители, поради което в съответствие с практиката на ВКС въззивният съд е приел, че не е налице неподеляемост по смисъла на чл. 348 ГПК като предпоставка за изнасянето им на публична продан. От друга страна неравенството на дяловете в съсобствеността на двете групи съделители сочи на невъзможност за извършване на делбата чрез теглене на жребий. С оглед на това при правилно приложение на материалния закон съдът е приел, че делбата следва да се извърши чрез разпределянето на делбените имоти по реда на чл. 353 ГПК. При преценката си за това на кого от съделителите кой от имотите следва да бъде разпределен съдът е изхождал от съотношението между квотите на съделителите и пазарната оценка на имота, като е приел, че на съделителите с по- голям дял следва да бъде разпределен имот с по – висока стойност. Взел е предвид и желанието на двете съделителки да получат в общ дял застроения имот, тъй като едната от тях няма друго жилище, и обстоятелството, че жалбоподателят не е изявил предпочитание да получи в дял конкретен имот. Като е избрал този способ за извършване на делбата, съдът е изпълнил изискването на закона всеки от съделителите да получи дела си в натура, като при това не е нарушил равноправието помежду им, тъй като всеки е получил в дял пълноценен недвижим имот, съобразно нуждите си.
По тези съображения въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1665 от 16.12.2016 г. по в.гр.д. № 2394/2016 г. на Пловдивския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: