ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 3
София, 03 януари 2018 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на шести декември две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр. д. № 3860 по описа за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 4584/26.06.2017 на Софийския градски съд по гр. д. № 4763/2017, с което е отменено решението от 29.12.2016 на Софийския районен съд по гр. д. № 43177/2016, като са уважени предявените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ за признаване незаконността на уволнението, за възстановяване на работа и за заплащане на обезщетение за оставане без работа в размер на 4.400 лева.
Недоволен от решението е касаторът [фирма], [населено място], представляван от адв. Г. К. от СЗАК като счита, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправните въпроси за значението на срока на трудов договор за извършване на определена работа, и по-специално определяем ли е, когато страните са уговорили договорът да продължи „до приключване на определена дейност“, за възможността този договор да се трансформира в безсрочен, както и при основателност на предявения иск по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ може ли съдът да измени длъжността и мястото на работа на възстановения работник или следва да го възстанови при уговорените условия между страните в трудовия договор, респ. допълнителното споразумение към него, които (въпроси) са разрешени в противоречие с практиката на ВКС и са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Позовава се на противоречие с практика на ВКС, каквато прилага.
Ответникът по жалбата Д. А. К., представляван от адв. Я. Х. от ВАК, я оспорва, като неоснователна и счита, че повдигнатите въпроси нямат претендираното значение и са разрешени в съответствие с практиката на ВКС. Претендира направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че първият иск е неоценяем, а вторият и третият са обусловени от първия, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Жалбата е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение съдът е приел, че по делото не е спорно, че на 27.07.2015 г. между страните е сключен трудов договор, в който като правно основание е посочен чл. 68, ал. 1, т. 2 вр.чл. 70 КТ, по силата на който въззивникът е назначен на длъжност „Електромонтьор“ с място на работа в Звено И. А. в Република Л.. Договорът е представен по делото и от него е видно, че основното месечно трудово възнаграждение на въззивника е в размер на 570 лв., а работното време е определено „до приключване на ремонтните дейности в И. А. [населено място]“. Липсва обаче каквато и да било конкретика в определянето на ремонтните дейности, нито по вид, нито по количество, обем на работата и други. С допълнително споразумение от 04.01.2015 г., сключено на основание чл. 119 вр. чл. 68, ал. 1, т. 2, вр. с чл.70 КТ, без да е уговорена промяна в длъжността и мястото на работа на въззивника, и без да е направена конкретизация на работата, за която той е нает, в т. 3 изрично е посочено, че договорът се сключва за „неопределено време“, а в т. 6 е увеличен размерът на договореното трудово възнаграждение. Със заповед №7/13.05.2016 ответникът е прекратил трудовото правоотношение на ищеца на основание чл. 325, ал. 1, т. 4 КТ, поради завършване на определена работа. Въззивният съд е приел, че когато срокът на трудов договор, сключен до завършване на определена работа, не е посочен, нито е определяем съобразно други елементи от съдържанието му (вид, количество, обем на работата и т.н.), следва да се счита, че липсва уговорка за срок и договорът е за неопределено време, поради което само на това основание, без да се взема предвид допълнителното споразумение следва да се приеме, че още първоначално самият трудов договор е сключен като безсрочен. Изложени са съображения, че дори и да се приеме, че първоначално договорът е срочен по смисъла на чл. 68, ал. 1, т. 2 КТ, то същият е изменен с изрично допълнително споразумение на основание чл. 68, ал. 1, т. 2, вр. с чл. 70 КТ, като съдът е приел, че посочването на правната квалификация е просто бланково, а действителната воля на страните е тази, която е изразена ясно и изрично с думи и цифри в текста на договора (работодателят е професионалист в правоотношението и съответно следва да има необходимите знания и възможности да създава и организира документацията си, а работникът е по-слабо информираната и неквалифицирана страна в правоотношението, предвид което, след като работодателят му е предложил споразумение, в което изрично е записал, че го назначава на договор за неопределено време, то това именно е и действителната воля на работника при подписването на договора). В тази връзка, въззивният съд е приел, че се явява ирелевантен към предмета на спора въпросът до каква степен и дали е била изпълнена работата, за която въззивникът е бил назначен на работа, доколкото при прекратяването на безсрочния трудов договор е неприложима разпоредбата на чл. 325, т. 4 КТ. Предвид изложеното въззивният съд е приел, че извършеното уволнение е незаконно и следва да бъде отменено, поради което са уважени обусловените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, макар повдигнатите въпроси да обуславят решението по делото, но те са разрешени в съответствие с практиката на ВКС. Съдът е съобразил установената практика, че срокът по чл. 68, ал. 1, т. 2 КТ (за извършване на определена работа) следва да се определя от съдържанието на трудовия договор, т. е. в договора трябва изрично и точно да се определи работата, за изпълнението на която той е сключен. Касае се за работа, която би могла да се дефинира еднозначно още към момента на възникване на правоотношението, иначе не би могло да се счита, че има уговорен „срок“ за извършването й. Ако работата не е надлежно индивидуализирана, нито е определяема съобразно други елементи на съдържанието на трудовия договор, то липсва уговорка за срок. Такъв трудов договор се явява безсрочен и не може да бъде прекратен на основание чл. 325, ал. 1, т. 4 КТ. (вж. Решение № 166/16.06.2017, ВКС, IV ГО по гр. д. № 4921/2016).
Не е налице противоречие с практиката на ВКС и по втория повдигнат въпрос, съгласно която е прието, че трудовият договор по чл. 68, ал. 1, т. 2 КТ е срочен – сключва се за срок до завършване на определена работа, поради което когато трудовото правоотношение е възникнало при условията на чл. 67, ал. 1, т. 1 КТ, т.е. за неопределено време, то преобразуването му в договор със срок до завършване на определена работа може да бъде извършено само при писмено изразено желание на работника (вж. Решение № 545/13.01.2012, ВКС, IV ГО по гр. д. № 1512/2009). В случая съдът е приел, че сключеният между страните трудов договор е безсрочен, дори впоследствие страните да са се съгласили да продължат изпълнението на договора с допълнително споразумение. По третият въпрос въззивният съд не се е отклонил от установената практика, като е приел, че ищецът следва да бъде възстановен на заеманата от него преди уволнението длъжност, съобразно представената длъжностна характеристика (доколкото по делото не са представени доказателства, че длъжността не съществува).
При този изход на делото, на ответника по касацията следва да бъдат присъдени направените по делото разноски за касационното производство за адвокатско възнаграждение.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 4584/26.06.2017 на Софийския градски съд по гр. д. № 4763/2017.
ОСЪЖДА [фирма], С. З. да заплати на Д. А. К. от [населено място] сумата 480 лева разноски по делото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.