4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 3
С., 03.01. 2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание седми ноември две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА ЧЛЕНОВЕ: ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
гр.дело № 2437/2018 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба с вх. № 4424/10.05.2018 г., подадена от Военно формирование 26690, [населено място], представлявано от подполоковник М. М. – началник, чрез пълномощника младши юрисконсулт Г. Даракчийска, против въззивно решение № 122/26.03.2018 г. по възз.гр.д. № 61/2018 г. по описа на Окръжен съд – Велико Търново, с което е отменено първоинстанционното решение по гр.д. № 3039/2016 г. по описа на Районен съд – Велико Търново и са отхвърлени предявените от Военно формирование 26690, [населено място] искове, с които на основание чл. 256, ал. 1, т. 2 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България/ЗОВСРБ/ се иска да се приеме за установено, че М. И. Ц. дължи на Военно формирование 26690, [населено място] сумата от 28 775, 54 лв., представляваща стойността на липсващи стокови-материални ценности в поверения му склад „общо разходни материали“ по акт за начет от 28.04.2016 г., сумата от 112,13 лв., представляваща обезщетение за вреди от забава в размер на законната лихва върху първата сума за периода от 15.04.2016 г. до 28.04.2016 г., както и законна лихва върху главницата за времето от 29.07.2016 г. до окончателно изплащане на сумата.
В касационната жалба се съдържат оплаквания за неправилност на атакуваното решение поради нарушаване на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се неговата отмяна и уважаване на предявените установителни искове в пълен размер, както и присъждане на съдебни разноски за цялото производство.
В изложението на основанията за допускане до касационно обжалване са формулирани следните въпроси: а/ относно условията, при които презумпцията за истинност на фактическите констатации в акта за начет се считат за опровергани; б/ относно възможността да бъдат опровергани фактическите констатации в акта за начет, ако липсите са посочени подробно в приложенията към него и допуснатата и изслушана съдебно-счетоводна експертиза ги потвърждава; в/ относно възможността въззивният съд да определя начина на изчисляване на стойността на липсите, след като установеният от закона ред задължава съда да приеме, че установените в акта за начет факти са се осъществили така, както са удостоверени /т. 12 от ППВС № 5 от 15.12.1955 г./ и при условие, че ответникът не е навел доказателства, с които да се намали или изключи настъпилата липса. Твърди се, че въпросът, посочен в подточка „а“ е разрешен в противоречие с решение № 226/18.03.2009 г. по гр.д. № 926/2008 г. по описа на ВКС, I г.о., решение № 206/02.10.2014 г. по гр.д. № 3751/2013 г. по описа на ВКС, III г.о., ППВС № 5 от 15.12.1955 г., решение № 158/19.07.2011 г. по гр.д. № 1146/2010 г. по описа на ВКС, III г.о., решение № 163/18.06.2015 г. по гр.д.№ 6292/2014 г. по описа на ВКС, III г.о., решение № 699/15.11.2010 г. по гр.д. № 86/2010 г. по описа на ВКС, IV г.о., а разрешението на въпроса по подточка „в“ е в противоречие с т. 12 на ППВС № 5 от 15.12.1955 г. По отношение на въпросът в подточка „б“ се счита, че е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на касационната жалба от ответника по касация – М. И. Ц., представляван от адв. Л. М., в който е изразено становище за липса на основание за допускане до касационна проверка на въззивното решение и неоснователност на жалбата. Заявена е претенция за разноски, съгласно представен списък.
За да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, настоящият състав на ВКС, Трето гражданско отделение, съобрази следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна с интерес от предприетото процесуално действие, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.
Производството по делото е образувано по предявен от Военно формирование 26690, [населено място] против М. И. Ц. установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 256, ал. 1, т. 2 ЗОВСРБ за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 28 775, 54 лв., представляваща стойността на липсващи стоково-материални ценности в поверения му склад „Общо разходни материали“ по акт за начет от 28.04.2016 г., както и сумата от 112, 13 лв., представляваща обезщетение за вреди от забава в размер на законната лихва върху първото вземане за периода от 15.04.2016 г. до 28.04.2016 г., както и законна лихва върху главницата за времето от 29.07.2016 г. до окончателното ? изплащане, съгласно издадената заповед за изпълнение в заповедното производство.
Съдът е отграничил като безспорни фактите, че М. И. Ц. е бил на военна служба във Военно формирование 26690, [населено място], изпълнявайки длъжността „специалист по осигуряване на материални средства“, в периода септември 2013 г. – август 2014 г. е бил на обучение, като в това време инвентаризация не е извършвана, а заместник на ответника не е назначаван, липсващите материални ценности се отнасят до „…396 вида номенклатури на обща стойност 6 193, 15 лв. по отчетни цени, основаните липси са от апарат оксиженов комплект двигател за ЕВ-612, двигател Д-550 225-2201, електрическа помпа 25Е-32А, кардолента, челюсти за менгеме „С.“, „Ш.-лак“ 20 килограма…“ Остойностяването на липсващите ценности било направено чрез сваляне на цени от интернет – оферти на шестнадесет фирми, търгуващи с материални средства, установени като липси – акт за начет от 28.04.2016 г. При тези данни съдът е намерил, че предявените искове са недоказани. Посочил е, че в процесния акт за начет фактическите констатации се свеждат до брой номенклатури, без да бъдат упоменати и без да е посочена стойността на всяка една, а само са изброени няколко вещи, съставляващи „основни липси“. Основният решаващ мотив на въззивния съд е, че съдържанието на акта за начет не отговаря на изискванията по чл. 22, ал. 1 и ал. 2 ЗДФИ. Прието е, че в хода на ревизионното производство е допуснато съществено нарушение на процедурата по установяване на щетите и по предявяването им на материално-отговорното лице, поради което актът за начет е нередовен и отпада обвързващата доказателствена сила на фактическите му констатации по чл. 22, ал. 5 ЗДФИ. Окръжен съд – Велико Търново е счел, че липсват доказателства, които да установяват вземанията на Военно формирование 26690, [населено място]. Отделно е прието, че остойностяването на така наречените от актосъставителя „основни“ липсващи ценности е извършено произволно, тъй като е извършено по съпоставка с цени в интернет. Поради пороците в акта за начет, съдът е приел, че не е възможно да приложи разпоредбата на чл. 162 ГПК.
Налице е основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 за допускане на касационно обжалване по въпросите, формулирани в точка „а“ и т.”б” от изложението, които се свеждат до обобщения, уточнен от съда процесуалноправен въпрос за това кога ревизионният акт е редовен и каква е материалната доказателствена сила на констатациите в ревизионния акт, когато той не е съставен по надлежния ред. Изводите, които е направил въззивният съд по този въпрос и по отношение на доказателствената сила на процесния акт за начет противоречат на възприетото в цитираната от касатора практика, като по делото не са събрани доказателства, които да опровергават приложението на чл. 179, ал. 1 ГПК, липсва и такова възражение от страна на ответника в първоинстанционното производство. Съгласно т.12 от ППВС №.5/15.02.55г. фактическите констатации в ревизионния акт относно непозволеното деяние на ответника, причинната връзка между това деяние и настъпилата щета, размерът /паричната стойност/ на щетата и др. се считат за истински до доказване на противното. Р. акт има пълна доказателствена сила относно тези факти до оборването му. Констатираните в ревизионния акт факти се считат за доказани при условие, че същият е редовен – съставен от компетентен орган в кръга на компетенциите му и по формите, предвидени за неговото съставяне. Актът се счита за документиран, когато фактическите констатации в него се основават на допустими от закона доказателства, проверени по надлежен ред от контролен орган. В подкрепа възраженията на ответника по оборването на ревизионния акт и за установяване на фактите, които страните навеждат, в производството по финансови начети могат да се събират от съда всякакви доказателства, допустими от ГПК, при ограниченията, предвидени в този кодекс /т.14/.
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 122/26.03.2018 г., постановено от Окръжен съд – Велико Търново по възз.гр.д. № 61/2018 г.
УКАЗВА на Военно формирование 26690, [населено място] да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 577,75 лева /петстотин седемдесет и седем лева и седемдесет и седем стонинки/, в едноседмичен срок от получаване на съобщението за настоящото определение и да представи в същия срок платежен документ за внесената държавна такса.
Делото да се докладва на председателя на ІII г.о. на ВКС за насрочване след представяне на документ за внесена държавната такса, а в противен случай делото да се докладва на съдията – докладчик за прекратяване на производството.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: