5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 3
София, 04.01.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести ноември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗОЯ АТАНАСОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
ч.гр.дело № 486/2012 год.
Производството е по чл.274 ал.3 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Д. Д. Д. и М. М. Д., подадена чрез адв.Д. С., срещу определение № 205 от 12.07.2012год. по ч.гр.д.№ 200/2012год. на Бургаски апелативен съд, с което е оставена без уважение частната им жалба против определение № 1401 от 31.05.2012г. на ОС-Бургас, постановено по гр.д.№ 1040/2012г., с което е оставено без уважение искането им за освобождаване от дължимите по делото държавни такси. В жалбата са изложени оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение и се иска неговата отмяна. В същата е посочено, че с атакуваното определение БАС се е произнесъл по въпрос, решаван противоречиво от съдилищата, в противоречие със задължителната практика на ВКС, който е и от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Първо отделение, като констатира, че обжалваното определение е въззивно и с него е потвърдено определение, с което е отказано ищците да бъдат освободени от внасяне на държавна такса и разноски по делото на основание чл. 83, ал. 2 ГПК, намира, че частната касационна жалба е допустима на основание чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК, подадена е в срок и е редовна.
На първо място – в частната жалба се съдържа особено искане – същата да не бъде разпределяна на “никой състав от съдии от ВКС” като са изброени и имената на част от съдиите от състава на ВКС, сред които не са членовете на настоящия състав. Това искане следва да се квалифицира като искане за отвод. В подкрепа на искането не са изложени конкретни факти и основания. Следва да се посочи, че според настоящия състав в процесния случай не се сочи и не се установява наличие на законоустановено основание за отвод на членовете на този съдебен състав по смисъла на чл.22 ГПК, поради което и искането за отвод следва да се остави без уважение.
За да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен от Д. Д. Д. и М. М. Д. против А. Ж. А. иск с правно основание чл.108 ЗС. С разпореждане на съдията докладчик исковата молба е оставена без движение, като на ищците е указано да представят данъчна оценка на имота с оглед определяне на държавната такса, да индивидуализират имота съобразно влязлата в сила кадастрална карта на [населено място] и да впишат исковата молба. С молба на ищците от 21.04.2012г. по делото е представено удостоверение за данъчна оценка на процесния имот, съгласно което оценката възлиза на сумата 97216,50лв. Със същата е направено искане за освобождаване от дължимата държавна такса,която определена по правилото на чл.69 ГПК възлиза на сумата 972,16лв. С определение № 1401 от 31.05.2012г. на ОС-Бургас искането за освобождаване от държавни такси по производството е оставено без уважение. С атакуваното определение е потвърдено определението на БОС. Въззивният съд е приел, че общият месечен доход на двамата ищци възлиза на сумата 1112лв., че притежават общо дванадесет недвижими имота, от които могат да реализират доходи, тъй като само част от тях са възбранени в резултат на наложени обезпечителни мерки,че не са ангажирани доказателства за твърдените от ищците множество заболявания и за реализирани в тази връзка разходи за лечение. Съобразно това е обосновал извод, че не са налице законовите предпоставки за освобождаването им от задължението за заплащане на държавни такси в производството.
Съгласно чл.274 ал.3 т.1 ГПК определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частните жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото, подлежат на обжалване с частна жалба пред ВКС, когато са налице предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК. Това означава, че условие за редовност на частната касационна жалба е наличието на изложение на основанията за допустимост на касационно обжалване по чл.280 ал.1 от ГПК – т.е. следва да се формулира материалноправен или процесуалноправен въпрос, по който въззивния съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, който е разрешаван противоречиво от съдилищата или който е от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото, като в първите две хипотези се посочват конкретните решения, на които се позовава жалбоподателят и се представят преписи от тях, а в третата хипотеза се обосновава с какво разглеждането на конкретния правен спор ще допринесе за развитието на правото или точното приложение на закона. Уредбата на касационното обжалване като факултативно, а не задължително, възлага на страната – касатор изискването да мотивира интереса от допускане на касационното обжалване. Това е ново изискване за страната, която не е доволна от получения резултат с въззивния съдебен акт. Обосноваването на интереса от обжалване в рамките на определеното приложно поле по чл. 280, ал. 1 ГПК не може да се припокрива с основанията за обжалване, установени в чл. 281 ГПК. Тяхното разграничаване следва да личи ясно. В случая подадената частна касационна жалба не съдържа такова изложение , а само формално позоваване на нормата на чл.280 ГПК.
С частната касационна жалба и приложеното към нея изложение не е формулиран от касатора материално правен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода на делото, не е извършено позоваване на задължителната практика на Върховния касационен съд по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, на която да противоречи разрешението на процесуалноправни въпроси, дадено с обжалваното определение.
Жалбоподателите не се позовават и на влезли в сила решения или определения на съдилищата по граждански дела, в т. ч. и на съдебни актове на състави на гражданската колегия на ВКС, в които да са разрешавани противоречиво процесуалноправни въпроси при разглеждането на аналогични казуси /чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК/.
На последно място, липсва и предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Жалбоподателите преди всичко не са формулирали конкретни процесуалноправни въпроси, които да твърдят, че се нуждаят от тълкуване от Върховния касационен съд, каквато необходимост от разглеждане на частната жалба по същество би била налице, когато произнасянето на съда е свързано с тълкуване на закона, в резултат на което би се достигнало до отстраняване на непълноти или неясноти на конкретни правни норми или когато съдът за първи път се произнася по подобен спор или когато се изоставя едно тълкуване на закона, за да се възприеме друго. Не са изложили доводи и за това с какво евентуалното произнасяне на касационната инстанция ще допринесе за развитието на правото и чрез другите му проявни форми – усъвършенстване на законодателството или отстраняване противоречия в процесуалноправната уредба.
Оплакванията на жалбоподателите срещу определението на въззивната инстанция засягат само правилността на фактическите и правни изводи на въззивния съд и обсъждането на събраните доказателства. Изводът за доказаност на относимите към преценката по чл. 83, ал. 2 ГПК предпоставки е част от същинската правораздавателна дейност на разглеждащия делото съд, като правилността на този извод не може да бъде проверявана в рамките на производството по допускане на касационното обжалване. За пълнота на изложението следва да се посочи следното :
При произнасяне по искането за освобождаване от такси и разноски на лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят, съдът се ръководи от критериите, посочени в чл. 83, ал. 2, т. 1 – т. 7 ГПК, при съблюдаване на която съдебна практика въззивният съд се е произнесъл с обжалваното определение. Затова е неоснователно искането за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, тъй като дори и да е била налице противоречива съдебна практика, каквато жалбоподателите не доказват, вече е налице и задължителна практика, на която въззивният акт не противоречи, следователно не е налице и основанието по чл.280, ал.1 т.1 ГПК. Това е така и защото преценката, въз основа на която съдът определя дали да уважи искане за освобождаване от такси и разноски, е обусловена от представените по конкретното дело доказателства, подкрепящи искането, а и понастоящем е налице установена съдебна практика по приложение на чл. 83, ал. 2 ГПК.
Създадената съдебна практика изключва възможността да се уважи и искането за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Нормата на чл. 83, ал. 2 ГПК е ясна и не се нуждае от тълкуване, с нея изрично и лимитивно се изброяват доказателствата, на които се основава искане за освобождаване от такси и разноски. Не се касае до въпрос, който да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото, тъй като точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, а развитие на правото е налице, когато произнасянето по релевантен правен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, какъвто не е настоящият случай.
По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното определение на основание чл. 280, ал. 1,т.1, т. 2 и т. 3 ГПК, поради което Върховният касационен съд, състав на I г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на жалбоподателите за отвод на членовете на настоящия съдебен състав.
Не допуска касационно обжалване на определение № 205 от 12.07.2012год., постановено по ч.гр.д.№ 200/2012год. на Бургаски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: