О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 3
София, 04.01.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на девети ноември през две хиляди и петнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 5014 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на А. „М.” чрез юрисконсулт Ж. С., против въззивното решение № 223 от 22 май 2015 г., постановено по в.гр.д. № 240 по описа на окръжния съд в гр. Хасково за 2015 г., с което е потвърдено решение № 29 от 11 февруари 2015 г., постановено по гр.д. № 630 по описа на районния съд в гр. Свиленград за 2014 г., с което е признато за незаконно и е отменено дисциплинарното наказание „предупреждение за уволнение”, наложено на В. П. Т. от [населено място] със заповед от 27 август 2014 г. за нарушение на трудовата дисциплина по чл. 187, т. 3, предл. първо, т. 7 и т. 10 КТ, и в тежест на касатора са присъдени разноски.
В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано. Сочи се, че касаторът не разполага с документи за собственост на процесното пътно превозно средство, а ищцата не е установила нищо по спора, като в това се състои неизпълнението на служебните й задължения, тъй като тя е пропуснала обстоятелството, че е налице различие в собствеността на пътното превозно средство и собствеността на представеното разрешително. Твърди се, че информацията за собственика на превозното средство е взета от информационна система на митниците, в която се отразяват всички данни за преминаването на стоки, превозни средства и собствениците им, информацията е пренесена в доклад, приет като доказателство по делото и е видно кога, къде и от кого е използвано разрешителното (използвано е от собственици на МПС, различни от притежателя на разрешителното), като липсват доказателства процесното превозно средство да е собственост на притежателя на разрешителното. Подчертано е, че в съответната квитанция ищцата не е отразила лицето, ползващо разрешителното, а е установено, че същото разрешително за един ден едновременно е използвано на два различни гранични пропусквателни пункта, което в съвкупност със събраните доказателства сочи единствения възможен извод, че разрешителното е неправомерно използвано, и невниманието на служителя по време на работа е довело до неизпълнение на служебните й задължения да осъществява митнически контрол върху разрешителните за международни превози на товари и пътници на пътни транспортни средства с българска и чужда регистрация, и до несъбирането на дължимата държавна такса от 1500 евро. Оспорва се изводът на съда, че наложеното наказание не е съответно на тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е било извършено и с поведението на ищцата, тъй като обстоятелствата не са пречили на ищцата да изпълни задълженията си, а става въпрос за несъбиране на законово определена такса и ощетяване на бюджета с 1500 евро, което е тежко нарушение. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване се заявява искане за допускането му при условията на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Ответницата В. П. Т. от [населено място] не взема становище по касационната жалба.
Предвид задължението на ищцата като служител на митницата да осъществява контрол на ГКПП върху разрешителните за международни превози на пътници и товари на пътни транспортни средства с българска и чужда регистрация и установеното използване на многократно годишно разрешително за товарни пътни превозни средства от три различни фирми при общо пет преминавания на границата на държавата, между които и използването му при ГКПП „К. А.” по време на дежурство на ищцата от превозвач, който не е бил негов титуляр, поради което било избегнато заплащане на дължима такса, въззивният съд е приел заповедта за налагане на дисциплинарното наказание „предупреждение за уволнение” за незаконосъобразна. Не е констатирано нарушение на правилата на чл. 193, ал. 1, чл.194, ал. 1 и чл. 195, ал. 1 КТ, но е счетено за недоказано от страна на касатора, че ищцата е допуснала осъществяване на превоз през страната без представяне на валиден документ и е липсвало изискуемо разрешително за съответния вид превоз, като е допуснала преминаването през границата на страната на превозно средство с разрешително за международен превоз на пътници и товари, което не е било издадено на този превозвач, независимо от обстоятелството, че тя е полагала труд през визирания в обжалваната заповед период, както и че именно тя е обработила в модула на информационната система и е въвела процесното многократно годишно разрешително за товарни пътни превозни средства. Съдът е заключил, че твърдението на работодателя за осъществено нарушение е описано в приетите по делото докладни и изготвени справки към тях, но не се представят доказателства за използването на разрешителното от превозвач, който не е негов титуляр, както и че пътното превозно средство е собственост или е закупено на лизинг от нетитуляр на разрешителното и съответно от такъв е използвано при преминаване на границата в съответния момент. Прието е и че дори и да се приеме за осъществено нарушението на трудовата дисциплина, наложеното наказание не е съобразено с тежестта на нарушението, обстоятелствата при които е било извършено и поведението на ищцата при липса на преценка от страна на работодателя на обясненията на ищцата и анализирането им в съвкупност с останалите доказателства, и без събиране на допълнителни данни по твърдението на ищцата за възможна подмяна от срана водача на представеното пред ищцата разрешително с друго такова.
К. съд приема, че поставените правни въпроси не обосновават допускането на касационното обжалване на въззивното решение.
На първо място се пита доказателствено средство ли е извлечението от Българска интегрирана митническа информационна система за съдържащите се в него данни, нанесени в табличен вид, и доказателствено средство ли е докладна записка, изхождаща от държавен служител и съдържаща данни в табличен вид, извлечени от БИМИС. Тези въпроси не са обуславящи, доколкото съдът не е отрекъл доказателствената стойност на извлечението и доклада, а е приел, че липсва друго основно доказателство, пряко установяващо собствеността на процесно превозно средство, за да се достигне до извод за използване на разрешително от лице, което не е негов титуляр. Правен въпрос за това необходимо ли е осъществено нарушение на трудовата дисциплина да се установява само по пътя на пълното доказване не се поставя, поради което по този проблем касационният съд не може да допусне касационното обжалване предвид разпоредбата на чл. 6, ал. 2 ГПК.
На второ място се поставят въпросите тежестта на допуснатото нарушение определя ли се от характера на изпълняваната работа, както и от това дали на служителя са възложени трудови функции на контрол при изпълнение на работата, т.е. функции, сочещи за оказано от работодателя по-високо доверие и същевременно функции, свързани с по-висока степен на отговорност при изпълнение на работата, и характерът на изпълняваната от митническите служители работа определя ли точно такава по-висока степен на отговорност, тъй като са възложени трудови функции на контрол и надзор на стоки, преминаващи през граничните пунктове на страната. И тези въпроси не могат да се счетат за обуславящи изхода на спора, независимо от принципната им значимост, тъй като в разглеждания случай даденото от въззивния съд разрешение по тях не е довело до съответния изход на спора. Това е така, тъй като основното заключение на съда е, че не е сторено от страна на работодателя доказване на осъществено от ищцата нарушение на трудовата дисциплина, а само допълнителните му съображения (изразени така: „..дори и да се приеме, че ищцата е допуснала нарушение на трудовата дисциплина…”, каквото не е прието да е осъществено) се отнасят до нарушаване правилото на чл. 189 КТ при налагане на дисциплинарното наказание.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 223 от 22 май 2015 г., постановено по в.гр.д. № 240 по описа на окръжния съд в гр. Хасково за 2015 г.,
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: