О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 3
София, 04.01.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на деветнадесети октомври през две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………………… и с участието на прокурора ………………….………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 628 по описа за 2016 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по съвместната касационна жалба с вх. № 16119 от 4.ХІІ.2015 г. на Л. Н. П. от [населено място] и Ю. Н. Й. от [населено място], подадена чрез общия техен процесуален представител по пълномощие от САК, против онази част от решение № 2008 на Софийския апелативен съд, ГК, 1-и с-в, от 21.Х.2015г., постановено по гр. дело № 1795/2015 г., с която са били отхвърлени за разликата между присъдените им от въззивната инстанция застрахователни обезщетения за неимуществени вреди и мораторна лихва върху техните главници, от една страна, и – от друга, до пълните предявени по делото техни размери, обективно и субективно кумулативно съединените преки осъдителни искове срещу ответното застрахователно дружество [фирма]-София, както и исковете на настоящите двама касатори с правно основание по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Оплакванията на двамата касатори са, че в атакуваната си отхвърлителна част решението на САС е било постановено при пороци, обективиращи приложението и на трите отменителни основания по чл. 281, т. 3 ГПК, поради което те претендират частичното му касиране и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който претенциите им с правно основание по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) и съответно по чл. 86, ал. 1 ЗЗД да бъдат уважени в пълните предявени по делото техни размери, както следва: в полза на ищците Л. Н. П. и Ю. Н. Й. – в качеството им на универсални правоприемници, наследници на починалата на 1.V.2015 г. тяхна майка /ищцата Ц. М. Ц./, при равни дялове сумата в размер на 120 000 лв., както и лихва върху пълния размер на така претендираното обезщетение от 9.ХІІ.2011 г. /дата на настъпване на процесното ПТП/ до изплащането й; в полза на ищцата Л. Н. П. сумата в размер на 100 000 лв., както и лихва върху пълния размер на така претендираното обезщетение от 9.ХІІ.2011 г. до изплащането й; в полза на ищеца Ю. Н. Й., сумата в размер на 100 000 лв., както и лихва върху пълния размер на така претендираното обезщетение от 9.ХІІ.2011 г., до изплащането й; всички направени по делото разноски. Инвокирани са доводи, че: „Въззивният съд не е извършил преценка на фактите и обстоятелствата по случая и не е отчел принципа на справедливо определяне на обезщетение за близките на загинали при ПТП лица”.
В изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната жалба подателите й П. и Й. обосновават приложно поле на касационния контрол единствено с наличието на предпоставката по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваната отхвърлителна част от решението си по обективно и субективно кумулативно съединените техни осъдителни искове с правно основание по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, предявени срещу застрахователя [фирма]-София, въззивната инстанция се е произнесла в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в постановени по реда на чл. 290 ГПК решения на състави от неговите гражданска и търговска колегии (Р. № 157/28.Х.2014 г. на ІІ-ро т.о. по т.д. № 3040/2014 г.; Р. № 99/8.Х.2013 г. на ІІ-ро т.о. по т.д. № 44/2012 г.; Р. № 28/9.ІV.2014 г. на ІІ-ро т.о. по т. д. № 1948/2013 г.; Р. № 85/29.І..2014 г. по гр.д. № 7182/2013 г.; Р. № 53/12.VІ.2014 г. на ІІ-ро т.о. по т д. № 1556/2013 г.; Р. № 101/3.VІІ.204 г. на ІІ-ро т.о. по т. д. № 4391/2013 г.; Р. № 189/4.VІІ.2012 г. на ІІ-ро т.о. по т. д. № 634/2010 г.), „по материалноправен и процесуалноправен въпрос”, но вместо последните два да са ясно и точно формулирани, се поддържа искане: „да уважите като основателно и като доказано настоящето писмено изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК към касационната жалба”.
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответното по касация застрахователно д-во [фирма]-София писмено е възразило чрез своя процесуален представител по пълномощие от САК единствено по основателността на оплакванията за неправилност на въззивното решение в атакуваната негова отхвърлителна част, претендирайки за потвърждаването му.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред САС, настоящата съвместна касационна жалба на Л. Н. П. от [населено място] и Ю. Н. Й. от [населено място] ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на тълкувателно решение № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г. касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение. Върховният касационен съд не е длъжен и не може да извежда релевантния правен въпрос от изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3 ГПК, нито от твърденията на подателя й, или от там сочените от него факти и обстоятелства. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване – без да се разглеждат наведените допълнителните основания за това /в процесния случай само предпоставката по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК/.
В заключение, погрешното отъждествяване от касаторите П. и Й. на касационните отменителни основания по чл. 281, т. 3, предл. 1-во и 2-ро ГПК, от една страна, с основание за допустимост на касационния контрол- от друга, обективно не е годно да обоснове приложно поле на последния.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2008 на Софийския апелативен съд, ГК, 1-и с-в, от 4.ХІІ.2015 г., постановено по гр. дело № 1135/2015 г. В АТАКУВАНАТА ОТХВЪРЛИТЕЛНА ЧАСТ.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, постановено по търг. дело № 628 по описа за 2016 г.