1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№3
[населено място], 05.01. 2015г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на осми декември през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова ч.т.д. № 2429/2014 год. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 274, ал.2 от ГПК.
Образувано по частна жалба на [фирма] срещу определение № 94 от 30.05.2014г., постановено по в.т.дело №159/2014г. на Великотърновския апелативен съд. С обжалваното определение е оставена без разглеждане жалбата на банката срещу решение №57/10.04.2014г. по т.дело № 132/2012г. на Плевенския окръжен съд. Счита определението за неправилно, с молба да бъде отменено. Правният интерес от жалба срещу решението за прекратяване на производството по несъстоятелност обосновава с качеството си на ипотекарен кредитор и с правото в това му качество да се удовлетвори от цената на ипотекирания имот. Счита, че синдикът в нарушение на чл.717н ТЗ не е заделил средства след продажбата на имота за удовлетворяване на вземането си срещу третото лице, което е прехвърлило собствеността на имота на дружеството – длъжник. С частната жалба е представено изложение на основанията за допускане на определението на апелативния съд до касационно обжалване.
В писмен отговор [фирма], чрез синдика Е. В счита частната жалба за недопустима, тъй като не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК. Изразява становище за неоснователност на частната жалба, аргументирано с липсата на действия от банката за прогласяване недействителността на продажбата от длъжника на дружеството в несъстоятелност, банката не е предявели вземане в производството по несъстоятелност, поради което производството е прекратено поради липса на средства в масата на несъстоятелността. Не се претендират разноски.
Върховният касационен съд, ТК, състав на първо отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 от ГПК и е процесуално допустима. Обжалваното определение е преграждащо производството по жалбата на О. АД, то подлежи на обжалване на основание чл.274, ал.2 във вр. с ал.1 ГПК, поради което не се обсъждат изложените от касатора основания по чл.280, ал.1 ГПК.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
С обжалваното определение е оставена без разглеждане жалбата на О. АД срещу решението на съда по несъстоятелността за прекратяване на производството по несъстоятелност по съображения, че банката не е кредитор с прието вземане, а по принцип правото на жалба принадлежи на страните в производството по несъстоятелност. Ипотеката върху недв. имот, собственост на третото лице на несъстоятелността М. Р. е учредена не за обезпечаване на задължение на [фирма], а на задължение на Р. по договор за кредит сключен с О. АД. В действащото законодателство няма разпоредба, която да предоставя право на ипотекарните кредитори, неучаствали в производството по несъстоятелност, да обжалват решение по чл.735 ТЗ, а такова право трябва да бъде изрично уредено със закон.
Учредената ипотека за обезпечаване изпълнението на дълг на трето лице, не поражда за кредитора – заемодател вземане срещу несъстоятелния длъжник, а предоставя на ипотекарния кредитор право да се удовлетвори по предпочитание от цената на имота чрез продажба на недвижимия имот до размера на непогасеното от заемателя обезпечено задължение. Ипотеката следва имота и ипотекарния кредитор, чието вземане срещу третото лице е обезпечено с имота, притежава същите права, както ипотекарния кредитор на длъжника в несъстоятелност. Правният интерес на жалба срещу решението за прекратяване на производството по несъстоятелност произтича от разпоредбата на чл.717н ТЗ от правото на ипотекарния кредитор да получи припадащата му се сума след продажба на имота, послужил за обезпечение на чуждо задължение. По делото не се спори, че след продажбата на недв. имот, ипотекиран за вземане на банката, постъпилите в особената сметка на синдика суми са разпределени между кредиторите с приети вземания, без да е заделена сума за жалбоподателя. Разпоредбата на чл.717н ТЗ създава не само задължения за синдика, но изрично признава права на ипотекарния кредитор, независимо, че не е кредитор на длъжника по несъстоятелността. Признатите от закона права на ипотекарния кредитор обосновават правен интерес от обжалване на окончателния акт на производството по несъстоятелност – решението за прекратяване на производството по несъстоятелност, след като тези негови права не са зачетени от синдика и съда по несъстоятелността.
В обобщение частният жалбоподател има правен интерес на жалба срещу решението за прекратяване на производството по несъстоятелност. По основателността на жалбата ще следва да се произнесе съдът, сезиран с жалбата.
Затова съставът на Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 94 от 30.05.2014г., постановено по в.т.дело № 159/2014г. на Великотърновския апелативен съд.
Делото да се върне на Апелативен съд – [населено място] за произнасяне по жалбата на О. АД срещу решение № 57/10.04.2014г. постановено по т.дело № 132/2012г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: