О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 3
гр. София, 05.01.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
Като изслуша докладваното от съдия Керелска ч. гр. д. № 5975/2015 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1-ро ГПК.
Образувано е по частна жалба на К. С. Иванова срещу определение № 24 от 23.01.2015 г., постановено по гр. д. № 187/2014 г. на Апелативен съд – Б..
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт съгласно чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна поради следните съображения:
С обжалваното определение, администриращият касационна жалба вх. № 10408/17.12.2014 г. против решение № 86 от 03.10.2014 г. по гр. д. № 187/2014 г. съд е оставил без уважение молбите на касаторката за освобождаване от внасяне на държавна такса по реда на чл. 83, ал. 2 ГПК, както и за предоставяне на правна помощ по реда на чл. 94 и сл. ГПК.
За да постанови този резултат, апелативният съд е приел, че приложените към молбите документи не са достатъчни за да се установи по безспорен начин твърдяното от жалбоподателката влошеното материалното положение, както и че същата е в трудоспособна възраст и няма здравословни проблеми, които да ограничават възможността й да работи или да налагат допълнителни разходи за домакинството. Освен това съдът е приел, че молителката е едноличен собственик на капитала и управител на [фирма], което не е обявено в ликвидация или несъстоятелност с оглед на което е направил извод, че дружеството развива търговска дейност, която да е източник на доходи. Наред с това след извършена справка в търговския регистър съдът е установил, че съпругът на молителката Д. М. И. е съдружник и управител в две търговски дружества / [фирма] и Заложна къща [фирма]/, което предполага, че същият получава доходи от извършваната дейност.
В частната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното определение и се иска отмяната му. Като нови доказателства се прилагат три годишни данъчни декларации, от които е видно, че горепосочените дружества не са отчели проиход през изминалата 2014 г.
Ответникът [фирма], чрез адв. П. К. е подал писмен отговор, в който излага подробни съображения за неоснователност на частната жалба.
Определението е правилно.
Когато страната не разполага с достатъчно средства, съдът може да постанови освобождаването от такси и разноски или да назначи служебен защитник след преценка, формирана на база доходите на лицето или на неговото семейство; имущественото състояние, удостоверено с декларация; семейното положение; здравословното състояние; трудовата заетост; възраст и други обстоятелства. Преценката дали на лицето реално е необходима безплатна правна помощ се прави на база същите обстоятелства, на която се решава освобождаването от държавни такси и разноски за производството. Представените от жалбоподателката „нулеви” данъчни декларации за фирмите на семейството сами по себе си не могат да обосноват различен извод за настоящата съдебна инстанция, различен от този на администриращия съд.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 24 от 23.01.2015 г., постановено по гр. д. № 187/2014 г. на Апелативен съд – Б..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: