О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 3
гр. София, 05.01.2018 год.
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на трети януари две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова ч. гр. д. № 4875/2017 год. по описа на Върховния касационен съд и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма], чрез пълномощника му адвокат П. С., срещу определение № 145/15.08.2017 год. по ч. гр. д. № 2499/17 год. на Върховен касационен съд, II г. о. в частта му, с която е оставена без разглеждане частната касационна жалба против определение № 167/22.03.2017 год. по в. ч. гр. д. № 121/17 год. на Апелативен съд – Пловдив, с което е потвърдено първоинстанционното протоколно определение от 5.12.2016 год. по гр. д. № 419/2016 год. на Хасковския окръжен съд за отказ да се конституират в производството по делото наследниците на У. А. Т. като трети лица – помагачи на ищеца.
Изложени са съображения за неправилност на обжалваното определение с искане за отмяната му. Поддържа се, че изброяването на подлежащите на касационно обжалване определения, дадено в т. 5 на ТР №1 от 17.07.2001 год. на ОСГК на ВКС не е изчерпателно. Привличането на третото лице-помагач по делото е от значение в отношенията между третото лице и подпомаганата страна, както и в тези между третото лице и насрещната страна съгласно чл. 223 ГПК, поради което отказът да бъде допуснато неговото участие прегражда по – нататъшното развитие по делото.
Ответникът по частната жалба не е депозирал писмен отговор и не е взел становище.
Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение, за да се произнесе по частната жалба съобрази следното:
Жалбата е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от процесуално легитимирана страна и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване с частна жалба, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна.
В обжалваното определение предходният състав на ВКС, ІІ г.о. е приел, че въззивното определение, с което се потвърждава отказа на първоинстанционния съд да конституира подпомагаща страна по чл. 220 ГПК, във вр. с чл. 219 ГПК, е окончателно, тъй като не попада в нито една от хипотезите на чл. 274, ал. 3 ГПК – с него не се прегражда по-нататъшното развитие на делото между главните страни, нито се дава разрешение по същество на друго производство или се прегражда неговото развитие. Позовал се е на т. 5 на ТР № 1/2001 год. на ОСГК на ВКС, която не е загубила сила при действието на новия ГПК – ТР № 1/2013 год., т. 9, б. „А” ОСГТК на ВКС.
Обжалваното определение е правилно, поради което следва да се потвърди. Според задължителните указания на цитираната и в обжалваното определение практика – т. 9, б. „а“ от ТР № 1/2013 год. на ОСГТК на ВКС, определението на въззивния съд, с което е потвърдено първоинстанционно определение за отказ да се конституира трето лице-помагач, не подлежи на касационно обжалване в хипотезата на чл. 274, ал. 3 ГПК, т. е. с постановяване на въззивното определение предвиденият от законодателя в чл. 220 ГПК процесуален ред е изчерпан и последващият инстанционен контрол пред ВКС е недопустим. Този въпрос е разрешен от предходния състав в съответствие със съображенията в цитираното тълкувателно решение относно качеството на третото лице като допълнителна, подпомагаща страна, която участва в делото покрай главната страна, на която помага, поради което отказът да се конституира трето лице – помагач не прегражда развитието на делото между главните страни. Обратната искова претенция от или срещу това трето лице може да бъде предявена всякога и в отделно исково производство, включително след приключване на спора, по който е отказано допускането му като подпомагаща страна. Поради това, че процесуалната фигура на третото лице – помагач в действащия ГПК /в сила от 01.03.2008 г./ е уредена по аналогичен начин с тази по отменения ГПК, т. 5 на ТР № 1/2001 г. от 17.07.2001 г. по гр. д. № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС не е загубила сила при действието на новия ГПК – т. 9, б. „а“ на ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Определението на въззивния съд, потвърждаващо отказ да се конституира трето лице-помагач не е и от кръга определения по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. Разрешението в определението на предходния състав е в този смисъл, поради което следва да се потвърди. Развитите от жалбоподателя доводи за неправилност на въззивното определение са неотносими към предмета на настоящето производство, касаещ преценката за законосъобразността на обжалваното определение на касационната инстанция, поради което и не могат да бъдат разглеждани в настоящето производство.
По тези съображения Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 145/15.08.2017 год. по ч. гр. д. № 2499/2017 год. на Върховния касационен съд, II г. о.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: