О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 3
С., 06.01.2014 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на девети декември през две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 3459 по описа за 2013 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Д. К. К., Д. М. К., Ч. М. К., М. М. К., П. О. и К. М. М. – граждани на И. срещу Решение № 20 от 01.03.2013 год. по т.д.№ 26/2013 год. на Бургаския апелативен съд (БАС). С него въззивният съд е потвърдил Решение № 469 от 29.11.2012 год. по т.д.№ 475/2012 год. на Бургаския окръжен съд (Б.). С това решение Б. отхвърлил молбата им за откриване на производство по несъстоятелност на [фирма].
Искането на ирландските граждани за откриване на производство по несъстоятелност произтича от твърдението им, че са кредитори на едноличното дружество, задълженията на което произтичат от сключени предварителни договори за продажба на недвижими имоти, находящи се в кк”Слънчев бряг”, комплекс „С. Р.”. Претенциите им са формулирани, като обезщетение, поради неизпълнение, връщане на даденото, както и заплащане на вреди, съизмерими с пропуснатите ползи от имотите.
В депозиран по реда и в срока на чл.287 ал.1 ГПК писмен отговор, ответникът по касация [фирма], чрез законния си представител и юрисконсулта на дружеството, е изразил становище, че липсват основания по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационен контрол. Претендира разноски.
Първоинстанционният съд е приел, че вземането на Д. и Д. К. не е парично, поради това, че предварителният договор не е развален, а престацията на насрещната страна по него съдържа както задължение за прехвърляне на право на собственост, така и на такова по договор за изработка. Вземанията на Ч. М. К., М. М. К., П. О. и К. М. М. са парични – присъдени суми, произтичащи от развалянето на предварителните договори, които са сключили с [фирма]. За да отхвърли молбата им молбата им за откриване на производство по несъстоятелност, Б. се е позовал на това, че те не произтичат пряко от търговска сделка, каквото е изискването на чл.625 ТЗ, а се касае за връщане на даденото, като последица от развалянето на такава.
Съставът на БАС е счел за неоснователни доводите на въззивниците за нищожност или недопустимост на първоинстанционния акт. Потвърдил е решението на Б., позовавайки се на липсата на парично вземане на Д. и Д. К. и на това, че вземанията на Ч. М. К., М. М. К., П. О. и К. М. М. не са вземания, пряко произтичащи от търговска сделка.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се сочат всички основания по чл.280 ал.1 ГПК по отношение на 14 въпроса, като липсва разграничение кое основание към кой въпрос се отнася. Само е отбелязано, че процесуалните въпроси „ще попълнят някои празноти в правото” от което може да се направи извода, че по отношение на тях се твърди предпоставката на чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Ще следва да се отбележи и това, че основанията по ал.1 на чл.280 ГПК до голяма степен са взаимноизключващи се по отношение на едни и същи въпроси. Приложени са съдебни актове – решения и определения на въззивни съдилища и на ВКС, постановени при действието на ГПК-2007 год. и при действието на отменения ГПК, както и определения по чл.288 ГПК с които не е допуснат касационен контрол, без да е налице конкретизация тези актове спрямо кой от въпросите следва да бъдат преценявани.
Материалноправните въпроси са формулирани така: 1./ Паричното задължение на основание на което ищците молят за откриване на производство по несъстоятелност може ли да представлява обезщетение за неизпълнение (в т.ч. нанесени вреди, пропуснати ползи, обезщетение за неизпълнение, обезщетение по чл.334 ТЗ) при хипотеза, че договорът не е прекратен или развален; 2./ Паричното задължение на основание на което ищците молят за откриване на производство по несъстоятелност, може ли да представлява и неплатено парично задължение, дължимо по силата на съдебно решение и изпълнителен лист, произхождащ от съдебно производство по неизпълнение на търговска сделка; 3./ При наличие на изложено от ищците твърдение, че договорът им не е развален/прекратен, както и липсата на представени доказателства (волеизявления, анекси и др.) в тази насока, правилно ли е съдът самоволно да приеме, че договорът е развален; 4./ При представени по делото безспорни писмени доказателства (официални документи) за наличие на публичноправни задължения, съдът следва ли да обяви неплатежоспособността/свърхзадължеността на длъжника и да открие производство по несъстоятелност, макар да счита претендираното от ищците парично задължение за неоснователно или за непроизтичащо от търговска сделка; 5./ При наличие на събрани доказателства по делото, вкл.съдебно-финансови експертизи, от които е видно, че длъжникът е изпаднал в трайна неплатежоспособност от 2007 до 2013 год. и през нито една от тези години не е налице подобрение на коефициентите, както и доказателства за множество публичноправни и частноправни задължения съдът следва ли да обяви неплатежоспособността/свърхзадължеността на длъжника и да открие производство по несъстоятелност, макар да счита претендираното от ищците парично задължение за неоснователно или за непроизтичащо от търговска сделка; 6./ Ако дружеството-длъжник е спряло плащанията и това е доказано в производството по несъстоятелност със съдебно-финансова експертиза, длъжен ли е съдът при условията на чл.608 ал.2 ТЗ да обяви откриването на производство по несъстоятелност? Как се размества в този случай доказателствената тежест?; 7./ При наличие на събрани доказателства за свръхзадлъжнялост на длъжника, необходимо ли е доказването на наличие на изискуемо парично вземане от страна на молителите, които са подали молба за откриване на производство по несъстоятелност?
Преди всичко, следва да се отбележи несъобразяването от касаторите с изискванията и критериите на т.1 на ТР № 1/19.02.2010 год. относно характеризирането на даден въпрос като правен по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК и формулирането му. В тези критерии не се вместват риторичните въпроси, отправени към ВКС, както и въпроси, съставляващи по естеството си твърдения за допуснати нарушения от страна на въззивния съд – основание по чл.281 т.3 ГПК.
Както бе посочено по-горе, за да отхвърлят молбата за откриване на производство по несъстоятелност, съдилищата са се позовали на липсата на две от кумулативните предпоставки на чл.625 ТЗ за активната материалноправна легитимация на иницииралите производството лица – непаричност на задължението на [фирма] Д. К. К., Д. М. К. и липсата на качеството на кредитори по търговска сделка на Ч. М. К., М. М. К., П. О. и К. М. М.. Вземането им към длъжника не произтича пряко от изпълнението на търговската сделка, а се основава на задължението по чл.88 ал.1 ЗЗД за реституция на даденото след развалянето по реда на чл.87 ал.2 ЗЗД на предварителен договор за продажба, която не е търговска, съобразно изрично въведените критерии на чл.318 ал.2 ТЗ – приобретателите са физически лица, придобили жилища за лично ползване. Оттук и ирелевантността на въпросите за дължимостта на суми, произтичащи от обезщетения и неустойки по такава сделка.
В случая, когато вземанията по сделки, които не са търговски са установени по съдебен ред, събирането им е по реда на индивидуалното принудително изпълнение, а не чрез универсалното такова.
По отношение на процесуалноправните въпроси, както бе посочено по-горе, се подържа основанието по т.3 на чл.280 ал.1 ГПК. Това основание не е налице по отношение на нито един от посочените въпроси, поради следното:
Първият от тях (п.8), дали недопускането на доказателства е в нарушение на основни принципи на ГПК и води ли до недействителност на решението, съставлява твърдение за допуснато нарушение на процесуалния закон – чл.281 т.3 ГПК.
Вторият от въпросите (п.9) за необходимостта от изготвяне на доклад и последиците от неизготвяне на такъв, вероятно визира приложимостта на чл.146 ГПК. С оглед обстоятелството, че по отношение на производството по несъстоятелност са приложими особени процесуални правила и прилагането на ГПК е само субсидиарно – чл.621 ТЗ, отрицателният отговор на този въпрос е очевиден и не би допринесъл за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Твърдение за организационно нарушение съставляват въпросите по п.10 и п.11, въвеждаща неспазване на инструктивните срокове за насрочване и приключване на делото. Същественото е, че тези въпроси нямат отношение към настоящето дело тъй като те касаят специалния ред за производството по несъстоятелност инициирано от длъжника или от ликвидатор (чл.629 ал.1 ТЗ), пред каквато хипотеза не сме изправени.
По отношение на посочените в п.12, п.13 и п.14 въпроси – какви са последиците от погрешната правна квалификация и какъв е начинът за определяне размера на юрисконсултското възнаграждение, тази предпоставка не е налице. И по двата въпроса е налице задължителна съдебна практика. По първия въпрос, че правната квалификация на всеки иск е свързана с допустимостта на постановеното по него решение само когато с последното, решаващият съд е нарушил принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, произнасяйки се извън определеният от страните по спора предмет на делото и обхвата на търсената от ищеца защита. Когато липсва такова нарушение, дадената от съда правна квалификация на исковата претенция, с която е сезиран, във всички случаи обуславя правилността на решението му. По втория, че когато страната е защитавана от юрисконсулт, на нея се дължи възнаграждение, съобразено с чл. 7 ал. 2 от Наредба № 1/2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, също е налице задължителна практика на ВКС, постановена по реда на чл.274 ал.3 ГПК.
Поради изложените съображения, съдебният състав счита, че липсват основания за допускане на факултативния касационен контрол. С оглед изхода на спора, на ответника по касация ще следва за отговора на исковата молба да бъде присъдено юрисконсулстко възнаграждение в размер на 9471 лв. съобразно чл.9 вр.чл.7 ал.3 от Наредба № 1/2004 год.
Водим от горното и на основание чл.288 ГПК, ВКС-Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 20 от 01.03.2013 год. по т.д.№ 26/2013 год. на Бургаския апелативен съд.
ОСЪЖДА Д. К. К., Д. М. К., Ч. М. К., М. М. К., П. О. и К. М. М. да заплатят на [фирма] сумата 9471 лв. (девет хиляди четиристотин седемдесет и един лев), представляваща разноски за настоящата инстанция.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.