О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№3
[населено място], 06.01.2015 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седми октомври през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Влахов
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 4001 по описа за 2014 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 108 от 17.02.2014г. постановено от Пернишки окръжен съд по гр.д. №941/2013г., с което е потвърдено решение № 759 от 09.07.2013г. на Пернишки районен съд по гр.д. № 7790/2011г. в частта му за отхвърляне на предявения от [община] против [фирма] иск за собственост на недвижим имот – трафопост „ТП-Строително училище”, построен върху част от кв.13 по плана на П.,[жк]и представляващ съвкупност от сграда на един етаж със застроена площ 24 кв.м. и енергийно съоръжение.
Касационната жалба е подадена от [община] чрез адв.Х.. Като основание за допускане на касационно обжалване са формулирани няколко правни въпроса, които касаторът счита за решени в противоречие с практиката на ВКС и на съдилищата, а някои от тях са от значение за точното прилагане на закона.
Ответникът по жалбата [фирма] не е представил писмен отговор.
П. страна [фирма] също не е взела становище.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
Производството е по установителен иск за собственост върху сграда – трафопост. [община] е основала правото си на собственост на нормата на § 7, ал.1, т.7 ПЗР З..
Установено е, че трафопостът представлява площадков енергиен обект по т.41 ДР ЗЕ – сграда и трайно прикрепено към нея енергийно съоръжение; построен е през 1975г. и обслужва 120 потребители на територията на Област П.. Според приложения технически паспорт, издаден от ДСП”Електроснабдяване-окръжно С.” – Ел.Район-П., трафопостът е включен под напрежение на 20.03.1975г. През 2002г. за него е съставен акт за частна общинска собственост на основание чл.2,ал.1,т.9 З.. През 2003г. той е актуван като държавна собственост и е отразено включването му в капитала на [фирма].
Според приетите експертизи и обясненията на вещите лица трафопостът не е заведен в инвентарните книги на ответното дружество или на неговите праводатели. В балансите на дружествата ”Електроснабдяване П.” до 1991г., Н. или [фирма] до 2004г. са посочени само суми на Д., но липсва описание на конкретните активи включени в баланса. Вещите лица сочат, че няма счетоводни данни към 17.09.1991г. поради настъпили промени в собствеността, наименованието на предприятията, начина на водене на счетоводната отчетност, реда и мястото на съхранение на документите и изтеклия дълъг период от време.
В решението са проследени извършените преобразувания на предприятията и дружествата, стопанисващи енергийните обекти. Дружеството [фирма] е образувано с Разпореждане № 46/07.11.1991г. на Министерския съвет като еднолично търговско дружество с държавно имущество, в което са включени обединенията, комбинатите и другите предприятия от системата на Комитета по енергетика, съгласно Приложение № 1, включително и Предприятие “Електроснабдяване”- П.. Именно това предприятие към момента на влизане в сила на З. е държавното предприятие, извършващо производство, пренос, разпределение и пласмент на електрическа енергия на територията на област П.. Със Заповед № ДВ-143-А от 24.04.2000г. на Държавната агенция по енергетика и енергийни ресурси [фирма] се преобразува, чрез отделяне на ново [фирма], което е правоприемник на активите, включително на електроенергийните съоръжения на територията на югозападната част на България. С Решение № 20/02.11.2007 г. по ф.д. № 6358/2000г. на СГС, е вписано преобразуване при условията на общо правоприемство на [фирма], чрез вливането му в [фирма], чието наименование е променено с Решение № 21/29.01.2008г. по същото фирмено дело на [фирма] /ответника по делото/.
Събрани са показанията на свидетеля С. Т. А., работещ от 1992г. в ответното дружество като “старши проучвател”. Той сочи, че процесният трафопост се поддържа и обслужва от служители на дружеството, които единствено имат достъп до него.
При горните факти и с оглед заявеното придобивно основание по §7, ал.1, т.7 З. съдът е приел, че от значение за приложението на сочената разпоредба са следните предпоставки: 1/ процесното съоръжение да е елемент на енергийната система; 2/ да обслужва територията на [община]; 3/ да не е включено в капитала, уставния фонд или се води в баланса на търговско дружество, фирма или предприятие с държавно имущество към датата на влизане на З. в сила – 17.09.1991г. Първите две предпоставки подлежат на доказване от ищеца, а третата – от ответника.
Съдът на първо място е приел че трафопостът не е обект на техническата инфраструктура на [община] по смисъла на §7, ал.1,т.7 ПЗР З., тъй като е част от единната и непрекъсваема енергийна система на страната, която е предназначена да обслужва потребности от национално значение. Изтъкнал е, че дейностите в енергетиката винаги са били изключителен държавен приоритет, а стопанисването на енергийните обекти държавата е възлагала на съответните експлоатационни предприятия. Поради това е приел, че трафопостът е държавна собственост съгласно чл.2, ал.1 от Закона за електростопанството /отм./ На второ място съдът е счел, че не е налице и втората предпоставка по §7, ал.1,т.7 във вр с ал.2 З., а именно обектът да не е включен в баланса на търговско дружество. Изтъкнал е, че по силата на закона /чл.12 ЗЕ отм./ енергийните обекти се считат предоставени на съответните експлоатационни предприятия и без да има изричен акт за това. Наред с това, относно конкретния трафопост съдът е приел, че писмените доказателства за въвеждането му в експлоатация установяват, че е бил предоставен за стопанисване и управление на ДСП”Електроснабдяване-окръжно С.”, след това на „Електроснабдяване-П.”, така че е бил включен в баланса на предприятието към 17.09.1991г. Възражението, че разпоредбата на § 7, ал.2 от ПЗР на З. няма обратно действие съдът е намерил за неоснователно, като се е позовал на нейния уточняващ характер, който цели преценка на факти и обстоятелства, осъществени към датата на влизане в сила на закона.
К. [община] се позовава на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК, като поставя няколко правни въпроса:
1/При наличието на положителните и съответно липсата на отрицателните предпоставки, визирани в нормите на § 7, ал.1 и ал.2 ПЗР З., обектът на спора – трафопост преминал ли е в общинска собственост към момента на влизане в сила на този закон – 17.09.1991г.
Така формулираният въпрос не е свързан с правните изводи на съда в атакуваното решение. Съдът е приел, че не са налице предпоставките на § 7, ал.1, т.7 и ал.2 ПЗР З.. А и така поставен, въпросът засяга основателността на предявения иск, съответно правилността на обжалваното решение, но не е правен въпрос съгласно разясненията в Тълкувателно решение № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, т.1.
2/ Ако енергийният обект /трафопост/ обслужва само обекти на територията на една община, представлява ли той част от общинската инфраструктура по смисъла на § 7, ал.1, т.7 ПЗР З., дори и да е част от националната електроразпределителна мрежа.
По въпроса вече е създадена практика по чл. 290 ГПК в смисъл, че енергиен обект /трафопост/, който обслужва обекти на територията на една община, може да представлява част от общинската инфраструктура по смисъла на § 7, ал.1, т.1 ПЗР З., дори да е част от националната електроразпределителна мрежа – Решение № 202/1.12.2014 г. по гр.д. № 1384/2014 г., ВКС, І г.о. и Решение № 162 от 17.12.2014г. по гр.д. № 4090/2014г. на ІІг.о. С оглед на това се приема, че съществено значение при разрешаване на спорове за принадлежността на правото на собственост между общината и правоприемниците на държавните предприятия има обстоятелството дали обектът, попадащ в приложното поле на §7, ал.1, т.7 ПЗР З., се е водел по баланса на предприятие с държавно имущество към момента на влизане на З. в сила и бил ли е включен впоследствие в уставния фонд на търговско дружество с държавно имущество /каквато е отрицателната предпоставка по §7, ал.2 ПЗР З./, независимо че същият обслужва само обекти на територията на съответната община.При това тълкуване е видно, че поставеният въпрос не е единствено решаващ за изхода на спора – от значение е наличието или не на отрицателната предпоставка на § 7, ал.2 ПЗР З.. Поради това, независимо от даденото от въззивния съд разрешение, което се отклонява от задължителната практика, касационно обжалване по този въпрос не следва да се допуска.
3/ Допустимо ли е съдът при липсата на каквато и да било първична счетоводна документация за надлежно заприходяване на спорния енергиен обект в баланса на електроразпределителното дружество към 17.09.1991 г. да приеме, че същият е предоставен за стопанисване и управление и е заприходен в баланса му по презумпция, че това става по силата на Закона за енергетиката /отм./, след като законът не предвижда такава презумпция;
4/ След преминаване на дейността на електроразпределителните дружества от държавните предприятия в търговското дружество [фирма], преминали ли са и трафопостовете /и конкретно спорния трафопост/ в патримониума на търговското дружество, ако не са били записани в баланса на държавното предприятие към влизане в сила на З. – 17.09.1991г., респективно ако липсва каквато и да било документация, от която да се установи надлежно вписване в баланса /като например оборотна ведомост, извлечения от сметки, актове за предаване и приемане на Д., решения и заповеди или друг документ за предоставяне на правото на стопанисване и оперативно управление на процесния трафопост/.
Тези два въпроса са посочени от касатора като „свързани правни въпроси”, защото касаят начина на доказване и доказателствените средства, с които се установява включването в баланса, т.е. предоставянето на държавен имот за стопанисване и управление. По тях общо се поддържа противоречие с две решения на Върховния касационен съд. Решение № 64 от 10.02.2010 г. по гр.д.№ 2612 от 2008 г. на ВКС, Трето г.о., постановено по реда на отменения ГПК, сочи, че нормата на ал. 2 на § 7 ПЗР З. има тълкувателен характер спрямо ал.1 на § 7 ПЗР З. и предпоставките й се преценяват към влизане на З. в сила, като за да е налице тази отрицателна предпоставка е необходимо трафопостът да се е водил по баланса на държавно предприятие към 17.09.1991 г., което в случая не е било доказано. Решение № 987 от 06.01.2010 г. по гр.д.№ 3373 от 2008 г. на ВКС, Първо г.о., постановено по чл. 290 ГПК, разглежда предпоставките на чл.17а З./отм./ и приема, че записването на имот като актив в баланса на търговско дружество има значение за придобиването на собствеността само в случаите на преобразуване на държавни предприятия в търговски дружества и в този случай записването на имот като актив в счетоводните книги на държавното предприятие е доказателство, че този имот е бил предоставен на това държавно предприятие за стопанисване и управление.
По настоящето дело съдът не е приел факта на предоставянето на трафопоста единствено по презумпция поради качеството му на елемент от енергийната система. Изводите на съда са основани както на правната уредба на енергийните съоръжения, така и на установеното от писмените доказателства – техническия паспорт на трафопоста, че той при изграждането му е предоставен на предприятие „Електроснабдяване” П., поради което се води в актива на предприятието при влизане в сила на З.. По тези въпроси въззивното решение съответства на практиката на ВКС по чл.290 ГПК, че предоставянето на имот за стопанисване и управление може да бъде доказано и с непреки доказателства като различни счетоводни и други записвания, в които е отбелязано това предоставяне; че при преобразуване на държавно предприятие в търговско дружество в капитала на това дружество се включват всички обекти, които са били предоставени за стопанисване и управление на държавните електроразпределителни предприятия, като собствеността в този случай се придобива по силата на самия акт за преобразуване, освен ако в него не е посочено друго. Това съответства както на закона – ПМС № 201 от 25.10.1993г. и чл.17а от ЗППДОбП /отм./, така и на задължителната практика на ВКС – Решение № 31 от 21.06.2013 г. по гр.д.№ 310 от 2012 г. на ВКС, Първо г.о., Решение № 406 от 25.11.2010 г. по гр.д.№ 614 от 2010 г. на ВКС, Второ г.о. и др., постановени по реда на чл.290 от ГПК и касаещи допустимите доказателствени средства и решение № 250 от 13.07.2010 г. по гр.д.№ 2955 от 2008 г. на ВКС, Четвърто г.о., решение № 200 от 29.06.2010 г. по гр.д.№ 5293 от 2008 г. на ВКС, Второ г.о., решение № 225 от 19.10.2012 г. по гр.д.№ 380 от 2012 г. на ВКС, Второ г.о. и др., постановени по реда на чл.290 от ГПК и касаещи придобиването на право на собственост при преобразуване на държавно предприятие в търговско дружество.
5/ допустимо ли е съдът да приеме за доказано включването на трафопоста в баланса на Т.”Електроснабдяване-П., без да изследва факта на заприходяване на обекта в баланса на държавното предприятие и при наличните по делото данни, че трафопостът не се води като актив към 17.09.1991г. По този въпрос се навежда противоречие с решение № 25 от 27.01.2012г. по гр.д. № 1832/2010г. на ІVг.о. В решението, което разглежда спор по чл. 59 ЗЗД, е застъпена принципната теза, че всяка страна носи доказателствена тежест за фактите, от които извлича изгодни за себе си правни последици, като е необходимо провеждане на главно и пълно доказване на тези факти. Даденото разрешение е принципно и не държи сметка за трудностите при доказване на определени факти, осъществили се преди дълъг период от време. По-конкретно на доказването на предоставяне на определено имущество за стопанисване и управление от държавни предприятия са посветени посочените по-горе Решение № 31 от 21.06.2013 г. по гр.д.№ 310 от 2012 г. на ВКС, Първо г.о. и Решение № 263 от 19.07.2010 г. по гр.д.№ 1157 от 2009 г. на ВКС, I г.о., които допускат това доказване да става с всички доказателствени средства и изтъкват, че данните за включване на имуществото в баланса са само един от възможните начини за установяване на правнорелевантния факт на предоставяне на имуществото за стопанисване и управление.
6/ може ли решаващият съд да изгради изводите си само на избрана от него част от доказателствата и да не изложи мотиви защо не възприема констатациите на експертите по делото; съдебното решение, мотивирано по този начин, постановено ли е при съвкупна преценка на доказателствата. Поддържа се противоречие с множество решения на ВКС : Решение № 24 от 28.01.2010г. по гр.д. № 4744/2008г. на І г.о, Решение № 7 от 08.02.2012г. по гр.д. № 510/2011г. на ІІ г.о., Решение № 10 от 01.02.2012г. по гр.д. № 130/2011г. на І г.о., Решение № 589 от 29.06.2010г. по гр.д. № 1359/2009г. на І г.о., които най-общо изискват въззивният съд като съд по съществото на спора да направи свои фактически и правни изводи, като обсъди всички относими и допустими доказателства в тяхната съвкупност.
Пернишки окръжен съд е извършил такава преценка. По отношение на изнесеното от вещите лица, че няма данни трафопостът да е включен в баланса на държавното предприятие към 17.09.1991г. съдът е взел предвид изтъкнатите от експертите причини за несъхраняването на счетоводни данни към посочената дата, а именно: настъпилите промени в собствеността, преобразуванията на предприятията и дружествата, начина на водене на счетоводната отчетност – първична и аналитична, мястото на съхранение на документите, изтеклия дълъг период от време. На базата на тези констатации съдът е изградил изводите си въз основа на писмената документация, съставена при пускането на трафопоста в експлоатация. При тези мотиви не може да се приеме, че е нарушено задължението за съвкупна преценка на доказателствата. Доводите на касатора по-скоро изразяват несъгласие с резултата от тази преценка, което обаче е въпрос на правилност на решението и не може да се обсъжда в производството по чл. 288 ГПК.
7/ Каква е доказателствената стойност на счетоводните записвания и длъжна ли е страната, която се позовава на тях, при условията на пълно и главно доказване да установи, че са редовно водени.
8/ Длъжен ли е съдът да укаже на страната, която се позовава на счетоводни записвания, че е нейна доказателствената тежест да установи редовността на тези записвания.
Тези два въпроса също са свързани, според касатора. Те са неотносими към изводите на съда. По делото не е представена и преценявана счетоводна документация; писменият документ, на който съдът се е позовал е техническия паспорт на трафопоста /л. 110 от първоинстанционното дело и придружаващите го два документа за ниво на товарене – л.111 и 112/. На второ място, по посочените въпроси не е удостоверена противоречива съдебна практика, доколкото представеното решение № 155 от 13.03.2007 г. по т.д.№ 917 от 2006 г. на ВКС, ТК е постановено по облигационен спор за сума от неизпълнен договор за туристически услуги и тълкуването във връзка с редовно водените търговски книги и записванията в тях е свързано с установяване съществуването на търговски сделки.
9/ Допустимо ли е ВКС в решение по чл.290 от ГПК /решение № 244 от 25.02.2010 г. по гр.д.№ 99 от 2009 г. на ВКС, Първо г.о./ по пътя на тълкуването да придава обратно действие на материалноправна норма и в частност на §7, ал.2 ПЗР З., след като законодателят не й е придал такова действие. Този конкретен въпрос не представлява правен въпрос по чл. 280, ал.1 ГПК, тъй като решаващият съд не е разсъждавал за правомощията на ВКС в решение по чл. 290 ГПК, а е приел, че нормата на §7, ал.2 ПЗР З. е тълкувателна и доизяснява ал.1 от същия параграф. С оглед на това релевантният правен въпрос, който може да се изведе е: дали §7, ал.2 ПЗР З., приет с изменение на закона от 1995г., има действие от момента на влизане в сила на закона през 1991г. По този въпрос касаторът изтъква противоречие между Решение № 1253 от 30.12.2008 г. по гр.д.№ 3541/2007г. на ВКС, Трето г.о., постановено по реда на ГПК-отм., съгласно което нормата на ал.2 на § 7 ПЗР З., приета през 1995г., е от материалноправно естество, няма обратно действие и не засяга минали правоотношения и Решение № 244 от 25.02.2010г. по гр.д.№ 99/2009 г. на ВКС, Първо г.о., постановено по реда на чл.290 ГПК, според което ал.2 на § 7 ПЗР З. поражда действие едновременно с ал.1 на същата норма. Същото разбиране – че нормата на § 7, ал.2 ПЗР З. има тълкувателен характер и като такава има обратно действие е прието и в други решения по чл.290 ГПК – решение № 96 от 11.02.2010 г. по гр.д.№ 3122/2008 г. на ВКС, Първо г.о., решение № 200 от 29.06.2010 г. по гр.д.№ 5293/2008 г. на ВКС, Второ г.о. Поради това, при наличие на практика по чл. 290 ГПК, която е непротиворечива и на която обжалваното решение съответства, не може да се допусне касационно обжалване.
Основанието по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК не е обосновано от касатора, а и при наличието на съдебна практика по повдигнатите въпроси, е изключено приложението на това основание за достъп до касационен контрол.
В обобщение не са налице сочените от касатора основания по чл. 280, ал.1 ГПК и касационно обжалване не може да бъде допуснато.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 108 от 17.02.2014г. по гр.д. №941/2013г. на Пернишки окръжен съд по касационната жалба на [община].
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: