О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 3
София, 08.01.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети декември през две хиляди и дванадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 346 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Р. В. Б. и В. Д. Б. – двамата от [населено място], чрез процесуалния им представител адв. Г. Я., против въззивното решение № 4405 от 18 юли 2011 г., постановено по гр.д. № 833 по описа на Софийския градски съд за 2008 г., с което е оставено в сила решение без номер от 17 август 2007 г., постановено по гр.д. № 1686 по описа на районния съд в гр. София за 2004 г. за отхвърляне исковете на Р. Б. за осъждане на [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], да й заплати сумата от 3000 лева обезщетение за ползване без основание на терен парцел ***, кв. *** по плана на [населено място] през периода 2 февруари 1999 г. – 10 април 2001 г., заедно със законната лихва от подаването на исковата молба, мораторна лихва върху главницата в размер на 800 лева периода 2 февруари 1999 г. – 10 април 2001 г., сума от 2200 лева обезщетение за ползване без основание на сграда с 22 стаи и 11 работни помещения върху същия терен за периода 2 февруари 1999 г. – 2 март 2001 г., заедно със законната лихва от подаването на исковата молба, мораторна лихва върху главницата в размер на 644,75 лева за периода 2 февруари 1999 г. – 2 март 2001 г., за осъждане на [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], да й заплати сумата от 4000 лева за ползване без основание на същия терен за периода 10 април 2001 г. – 4 февруари 2004 г., заедно със законната лихва от подаване на исковата молба, мораторна лихва върху главницата в размер на 1217,75 лева за периода 10 април 2001 г. – 4 февруари 2004 г., за осъждане по равно на [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място] и [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], да й заплатят сумата от 800 лева обезщетение за ползване без основание на сградата за периода 2 март 2001 г. – 4 февруари 2004 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба, мораторна лихва върху главницата в размер на 220 лева за периода 2 март 2001 г. – 4 февруари 2004 г., като исковете са предявени частично от общо претендираната сума от 20000 лева и за отхвърляне на исковете на В. Б. за осъждане на [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], да му заплати сумата от 2000 лева обезщетение за ползване без основание на терен парцел ***, кв. *** по плана на [населено място] през периода 2 февруари 1999 г. – 10 април 2001 г., заедно със законната лихва от подаването на исковата молба, мораторна лихва върху главницата в размер на 500 лева периода 2 февруари 1999 г. – 10 април 2001 г., сума от 2000 лева обезщетение за ползване без основание на сграда с 22 стаи и 11 работни помещения върху същия терен за периода 2 февруари 1999 г. – 2 март 2001 г., заедно със законната лихва от подаването на исковата молба, мораторна лихва върху главницата в размер на 475 лева за периода 2 февруари 1999 г. – 2 март 2001 г., за осъждане на [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], да му заплати сумата от 3000 лева за ползване без основание на същия терен за периода 10 април 2001 г. – 4 февруари 2004 г., заедно със законната лихва от подаване на исковата молба, мораторна лихва върху главницата в размер на 677 лева за периода 10 април 2001 г. – 4 февруари 2004 г., за осъждане по равно на [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място] и [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], да му заплатят сумата от 522 лева обезщетение за ползване без основание на сградата за периода 2 март 2001 г. – 4 февруари 2004 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба, мораторна лихва върху главницата в размер на 120 лева за периода 2 март 2001 г. – 4 февруари 2004 г., като исковете са предявени частично от общо претендираната сума от 10000 лева
В жалбата се сочат касационните основания по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК за отмяна на атакуваното решение, а в изложение на основанията за допускане на касационното обжалване към касационната жалба по реда на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поставя въпросът за това настъпил ли е реституционният ефект за касаторите по отношение на процесната сграда и налице ли са предпоставките на реституционния закон за възстановяване правото на собственост.
Ответниците [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], представлявано от изпълнителния директор Т. С., с приподписал адв. В. В., и [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], представлявано от изпълнителния директор Д. Т., с приподписал адв. В. В., в отговор на касационната жалба сочат доводи за нейната неоснователност.
Ответниците [фирма] и [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], чрез процесуалния си представител адв. А. Х. в отговора на касационната жалба заявяват основания за недопустимост на касационното обжалване на основание чл. 280, ал. 2 ГПК.
Касационният съд в настоящия си състав приема, че жалбата на Р. и В. Б. е недопустима предвид правилото на чл. 280, ал. 2 ГПК.
Касационната жалба е постъпила във въззивния съд на 7 октомври 2011 г. – след влизането в сила на изменението на чл. 280, ал. 2 ГПК, според което не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни граждански дела с цена на иска до 5000 лева. В случая са предявени множество обективно съединени искове с правно основание по чл. 59 и чл. 86 ЗЗД, като цената на всеки един от предявените искове е под 5000 лева. Цената на предявените искове се определя по правилото на чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК – това е търсената сума. Следователно цената на предявените искове е под предвидения праг за допустимост на касационното обжалване и въззивното решение не подлежи на касационно обжалване.
Ответниците [фирма] и [фирма] претендират направените разноски за касационното производство, които са в размер на 512 лева за [фирма], 460 лева за [фирма], и им се дължат на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, а ответниците [фирма] и [фирма] не правят искане за разноски и доказателства за сторени такива за касационното производство за тях не се представят, поради което съдът не присъжда разноски за последните две дружества.
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на Р. В. Б. и В. Д. Б. – двамата от [населено място], против въззивното решение № 4405 от 18 юли 2011 г., постановено по гр.д. № 833 по описа на Софийския градски съд за 2008 г.
ОСЪЖДА Р. В. Б., Е. [ЕГН], и В. Д. Б., Е. [ЕГН], двамата с адрес в гр. [населено място], ул. А. Б.” № 6, да заплатят на [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица], представлявано от изпълнителния директор Т. С., сумата от 512,00 (петстотин и дванадесет) лева разноски за касационното производство.
ОСЪЖДА Р. В. Б., Е. [ЕГН], и В. Д. Б., Е. [ЕГН], двамата с адрес в гр. [населено място], ул. А. Б.” № 6, да заплатят на [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица], представлявано от изпълнителния директор Д. Т., сумата от 460,00 (четиристотин и шестдесет) лева разноски за касационното производство.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред друг тричленен състав на гражданската колегия на ВКС в едноседмичен срок от получаването на препис от него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: