8
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 3
гр. София, 08.01.2014 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 803 по описа за 2014г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ответника [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адв. А. Я. срещу решение № 271 от 14.11.2013г. по в. т. дело № 186/2013г. на Великотърновски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 39 от 27.02.2013г. по т. дело № 217/2012г. на Окръжен съд Плевен и ответникът е осъден да за плати на ищеца [фирма], [населено място] сумата 1 250 лв. – направени разноски по делото за въззивното производство. С потвърдения първоинстанционен съдебен акт ответникът е осъден да заплати на ищеца на основание чл. 266 във връзка с чл. 79, ал. 1 ЗЗД сумата от 35 380 лв., представляваща частично неизпълнение по договор за услуга от 21.01.2009г., сключен между страните, за изработване на инвестиционни проекти във водния сектор за агломерации с над 2000 е. ж. в Община [населено място] – [населено място], [населено място], [населено място] и [населено място], ведно със законната лихва върху главницата считано от 03.10.2012г. до окончателното й изплащане, и на основание чл. 78, ал. 1 във връзка с чл. 80 ГПК деловодни разноски в размер на 3 171,20 лв.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В приложено към касационната жалба изложение на основанията за допускане на касационно обжалване релевира доводи за наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по релевантни за спора материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС:
„1. За да проведе успешно осъдителен иск по чл. 266 ГПК, трябва ли ищецът в условията на пълно и главно доказване да установи в съдебното производство пълното и точно изпълнение на задълженията си по договора за изработка? В процесния случай ищецът да установи в условията на пълно и главно доказване факта на пълното и точното изпълнение на възложената му работа съобразно договор за услуга от 21.01.2009г., сключен с ответника. Касаторът се позовава на противоречие с решение № 586/03.11.2008г. по т. д. № 282/2008г. на ВКС, ТК, І т. о.“
„2. За да уважи предявения иск за заплащане на извършена работа по договор за изработка, съдът трябва ли безспорно да установи, че работата, извършена от изпълнителя – ищец е приета от ответника – възложител и то по правилата за приемане, установени със закона и по правилата за приемане на работата, приети съобразно сключения между тях писмен договор за изработка? По отношение на този въпрос касаторът твърди, че е решен в противоречие с решение № 1661/06.12.1999г. по гр. д. № 972/1999г. на ВКС, V г. о.“
„3. Какви са последиците от липсата на точен доклад по чл. 146 ГПК с оглед служебното задължение на въззивния съд да се произнесе по допустимостта на първоинстанционното решение съобразно разпоредбите на чл. 269 и чл. 270, ал. 3 ГПК? Касаторът поддържа становище, че този въпрос е решен в противоречие с решение № 138/25.03.2011г. по гр. д. № 1127/2010г. на ВКС, ГК, ІV г. о., решение № 452/16.11.2011г. по гр. д. № 621/2010г. на ВКС, ГК, ІV г. о., решение № 700/06.12.2010г. по гр. д. № 304/2010г. на ВКС, ГК, ІІІ г. о. и т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС.“
Ответникът [фирма], [населено място] не изразява становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните доводи, приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в предвидения в чл. 283 ГПК преклузивен едномесечен срок срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
След обсъждане на събраните доказателства въззивният съд е приел, че между страните по делото са установени търговски отношения въз основа на договор за изработка съгласно чл. 258 и сл. ЗЗД: с договор за услуга от 21.01.2009г., сключен между [фирма], [населено място] като възложител и [фирма], [населено място] като изпълнител ответникът е възложил, а ищецът е приел да разработи качествени и пълни инвестиционни проекти във водния сектор за агломерации над 2 000 е. ж. в [община] – [населено място], [населено място], [населено място] и [населено място], включени в проектното предложение на [община] „Подготовка на инвестиционни проекти за пречиствателни станции на отпадни води, канализационни и водопроводни мрежи по Приоритетна ос 1 на Оперативна програма „Околна среда 2007-2013 година” за населените места в [община] с над 2 000 е. ж. – [населено място], [населено място], [населено място] и [населено място]” към Оперативна програма „Околна среда 2007-2013 година”, при спазване на законовите изисквания и в съответствие с действащите нормативи в проектирането.
Решаващият съдебен състав е констатирал, че изпълнителят [фирма] е предал на възложителя проекти в уговорения обем, както и допълнителен проект, който не е визиран в договора, работата е приета от Експертния съвет по устройство на територията към [община] и след изготвен комплексен доклад за съответствие на проектите със съществените изисквания за строежа по реда на чл. 142, ал. 6 ЗУТ е издадено Разрешение за строеж № 3/11.01.2011г. Прието е, че проектът е изготвен в съответствие с изискванията на договора с допълнителни недоговорени проекти по част План за безопасност и здраве, Пожарна безопасност и трасе на канализация по път ІІІ-305.
Изводът, че възложителят [фирма] е приел и ползвал изработените от изпълнителя въз основа на договора от 21.09.2009г. проекти е аргументиран и със следните обстоятелства: 1/ проект с регистрационен № 58131-61-61 „Подготовка на инвестиционни проекти за ПСОВ, ВиК мрежи по Приоритетна ос 1 на ОП „Околна среда 2007-2013 г.” за населените места от [община] с над 2 000 екв. жители – [населено място], [населено място], [населено място] и [населено място], с бенефициент [община], по повод на който [фирма] е следвало да извърши предпроектно проучване, проектиране в идейна фаза и да изготви работни проекти, е приключил; 2/ извършеното от [община] окончателно плащане по фактура № [ЕГН]/21.12.2010г., издадена от [фирма] по Приоритетна програма „Околна среда 2007-20913 година” за населените места в [община] с над 2 000 е. ж. – [населено място], [населено място], [населено място] и [населено място].
Въззивният съд, като е съобразил заключението на съдебно-икономическата експертиза, издадените от [фирма] три фактури на [фирма], уговореното възнаграждение в договора за услуга в размер 86 280 лв. с включен ДДС и извършените плащания в размер 51 000 лв. с включен ДДС, е заключил, че ответникът дължи заплащане на останалата част от възнаграждението в размер 35 280 лв. с включен ДДС.
Възражението на ответника за несвоевременно предаване на проектите от страна на изпълнителя е прието за неоснователно по аргументи, че след като възложителят е приел проектите и същите са ползвани по проект с регистрационен № 58131-61961 „Подготовка на инвестиционни проекти за ПСОВ, ВиК мрежи по Приоритетна ос 1 на ОП „Околна среда 2007-2013 година” за населените места от [община] с над 2000 екв. жители – [населено място], [населено място], [населено място] и [населено място]”, с бенефициент [община], който е приключил, несвоевременното предаване на проектите от страна на изпълнителя не е основание възложителят да откаже изплащане на останалата част от възнаграждението, уговорено с договора от 21.01.2009г.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, т. 1 правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по него. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Първите два, посочени от касатора правни въпроси са процесуалноправни и се отнасят до начина на доказване на изпълнението на задълженията на изпълнителя по договора за изработка и на приемането на извършената работа от възложителя като предпоставка за възникване на задължението за заплащане на уговореното възнаграждение от страна на възложителя по договор за изработка. Тези въпроси са релевантни, тъй като от тях зависи изходът на спора и са подготвили правните изводи на въззивната инстанция. По отношение на тях не е налице твърдяното от касатора основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Съгласно т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009г., ОСГТК основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване е налице, когато в обжалваното въззивно решение, правен въпрос от значение за изхода на делото е разрешен в противоречие с тълкувателни решения и постановления на Пленум на ВС, с тълкувателни решения на общото събрание на гражданска колегия на ВС, постановени при условията на чл. 86, ал. 2 ЗСВ, обн. ДВ, бр. 59 от 22.07.1994г. /отм./, с тълкувателни решения на общото събрание на гражданска и търговска колегии, на общото събрание на гражданска колегия, на общото събрание на търговска колегия на ВКС или решение, постановено по реда на чл. 290 ГПК. Цитираните от касатора решение № 586/03.11.2008г. по т. д. № 282/2008г. на ВКС, ТК, І т. о. и решение № 1661/06.12.1999г. по гр. д. № 972/1999г. на ВКС, V г. о. нямат характер на постоянна практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Независимо от това по посочения правен въпрос е формирана постоянна съдебна практика, съгласно която, за да бъде уважен иска с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД, е необходимо ищецът – изпълнител да докаже пълно и главно следните факти: 1/ наличие на правоотношение по договор за изработка; 2/ изпълнение на задължението за извършване на възложената работа; 3/ предаване на изработеното. С нормата на чл. 264, ал. 1 ЗЗД за поръчващия е създадено законово задължение да приеме извършената съгласно договора работа. Приемането е фактическо и правно действие, което включва, както фактическо получаване на изработеното, така и признание, че то съответства на договореното. Следователно релевантно за приемането по смисъла на посочената правна норма е или онова изрично изявление на възложителя, придружаващо реалното предаване на готовия трудов резултат, че счита същия за съобразен с договора, или онези конклудентни действия, придружаващи фактическото получаване на изработеното, от които следва, че е налице мълчаливо изразено съгласие от последния за такова одобрение. Доколкото приемането на работата е задължение на възложителя – да прегледа работата и да направи всички възражения за неправилно изпълнение, освен за скрити недостатъци /чл. 264, ал. 2 ЗЗД/, то липсата на такива възражения е въведена от закона презумпция за нейното приемане.
В настоящия случай въззивният съд, след като е обсъдил в тяхната взаимна връзка събраните доказателства /договор за услуга от 21.01.2009г., сключен между [фирма], [населено място] като възложител и [фирма], [населено място] като изпълнител, покана за доброволно изпълнение от 15.05.2012г. от ищеца до ответника, справка за изплатената и дължимата сума, подписана от управителя на [фирма], проформа фактура № 0001/15.05.2012г., издадена от [фирма] на [фирма] за сумата от 35 280 лв. с включен ДДС, разменена между страните кореспонденция, преписи от протоколи, съставени на 30.09.2010 година, за проведени работни срещи във [фирма], писмо с изх. № 08-00-4059/02.08.2012г. на Дирекция „Кохезионна политика за околна среда” към Министерството на околната среда и водите до Кмета на [община], протокол № 22 от заседание на 01.09.2010г. на Експертния съвет по устройство на територията при [община] във връзка с изпълнението на договор от 21.01.2009г., разпечатка от сайта на Министерство на околната среда и водите във връзка с Оперативна програма „Околна среда 2007-2003 година”, Приоритетна ос 1, заключения на съдебно-техническа и съдебно-икономическа експертизи/, е приел, че посочените предпоставки са налице: 1/ между страните по делото са установени търговски отношения въз основа на договор за изработка съгласно чл. 258 и сл. ЗЗД – договор за услуга от 21.01.2009г., сключен между [фирма], [населено място] като възложител и [фирма], [населено място] като изпълнител за изработване на определени инвестиционни проекти; 2/ проектите са изработени и предадени от ищеца на ответника; 3/ ответникът – възложител е приел и ползвал изработените от изпълнителя въз основа на договора от 21.09.2009г. проекти. Доколко приетите за установени от въззивния съд факти и обстоятелства съответстват на представените доказателства, е въпрос, относим към правилността на въззивното решение, и оплакването за неправилното им решаване съставлява касационно основание по чл. 281, т. 3 ГПК, а не основание за допускане на касационно обжалванепо чл. 280, ал. 1 ГПК.
Третият, посочен от касатора процесуалноправен въпрос, също не обосновава допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Доводът за противоречие с решение № 138/25.03.2011г. по гр. д. № 1127/2010г. на ВКС, ГК, ІV г. о., решение № 452/16.11.2011г. по гр. д. № 621/2010г. на ВКС, ГК, ІV г. о., решение № 700/06.12.2010г. по гр. д. № 304/2010г. на ВКС, ГК, ІІІ г. о. и т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС е неоснователен, тъй като след посочените съдебни актове съществуващата противоречива практика по релевантния правен въпрос е уеднаквена с Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС. В т. 2 и т. 3 на посоченото Тълкувателно решение е прието, че въззивният съд не следи служебно за допуснати от първата инстанция процесуални нарушения при докладване на делото. В случай, че във въззивната жалба или отговора страната се позове на допуснати от първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с доклада, въззивният съд не извършва нов доклад по смисъла и съдържанието, уредено в чл. 146, ал. 1 ГПК, а дължи даване на указания до страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания. В т. 3 на посоченото Тълкувателно решение е изразено разбирането, че доколкото обхватът на дейността на въззивната инстанция съгласно чл. 269, изр. 2 ГПК е ограничен, въззивният съд може да приеме, че първоинстанционният съд е приел за установен факт, който не се е осъществил, или че не е приет за установен факт, който се е осъществил, само ако въззивната жалба съдържа оплакване, че даден релевантен за делото факт е погрешно установен. Въззивният съд може да приеме определена фактическа констатация за необоснована само при наличие на оплакване за необоснованост на първоинстанционното решение в тази му част. В тези случаи, както и при обосновано оплакване за съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в необсъждане на събрани относими и допустими доказателства и релевирани доводи и възражения от страните, въззивният съд е длъжен да установи фактическата обстановка като обсъди в тяхната съвкупност и взаимна връзка събраните допустими и относими доказателства, възражения и доводи на страните.
В настоящия случай касаторът /въззивник в производството пред Апелативен съд Велико Т. и ответник в първоинстанционното производство/ във въззивната жалба не е направил обосновано оплакване за съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в неизготвен доклад, неточен доклад, неразпределена доказателствена тежест и недаване на указания по реда на чл. 146, ал. 2 ГПК. Във въззивната жалба на ответника са релевирани доводи за неправилност на определени фактически и правни изводи поради необоснованост, противоречие с доказателствения материал и необсъждане на някои доказателства и възражения, направени с отговора на исковата молба.
Поради изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че за въззивната инстанция не е съществувало задължение да даде указания на страните относно възможността да предприемат процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради непълен или неточен доклад. Ако въззивникът не е направил във въззивната жалба оплакване за съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в неизготвен доклад, неточен доклад, неразпределена доказателствена тежест или недаване на указания по реда на чл. 146, ал. 2 ГПК, е недопустимо да релевира тези оплаквания и доводи в касационното производство.
Поради липса на твърдяното от касатора основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение, постановено от Апелативен съд Велико Т.. С оглед изхода на делото разноски на касатора не се дължат. Разноски на ответника не се присъждат, тъй като не са поискани и не са представени доказателства, че такива са направени за касационното производство.
По изложените съображения Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 271 от 14.11.2013г. по в. т. дело № 186/2013г. на Великотърновски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.