1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 3
Гр.София, 09.01.2019 година
Върховният касационен съд на Република България,Търговска колегия Второ отделение в закрито заседание на седми януари две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
изслуша докладваното
от съдията СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
търговско дело № 3118/2017 г.
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.248 ГПК.
С молба вх. № 7740/28 август 2018 г. на процесуалния представител на ищците Д. М., В. П. и С. П. – адвокат П. К. – е заявено искане за допълване на определението по чл.288 ГПК по т.д.№ 3118/2017 г. от 2 август 2018 г. с произнасяне по частната им касационна жалба с вх. № 13965/9 август 2017 г. срещу определение, инкорпорирано в съдържанието на въззивното решение на САС по в.гр.д.№ 5582/2016 г., с което е оставена без уважение частната им жалба против определение от 5 юли 2016 г. на СГС по гр.д.№ 20599/2014 г. по описа на същия съд, постановено по реда на чл.248 ГПК. В касационната частна жалба се поддържа, че въззивното определение е неправилно. Претендира се отмяната му и присъждане на адвокатско възнаграждение съобразно представения договор за правна помощ пред първоинстанционния съд. В изложение по чл.284 ал. 3 т.1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с предпоставките на чл.280 ал.1 т.1 ГПК по отношение определените за значими за изхода на спора въпроси, както следва:
1/Приложен по делото договор за правна помощ има ли характеристика на разписка за платено в брой адвокатско възнаграждение ако в договора е отразено, че същото е платено в брой и
2/При наличие на описания в т.1 писмен договор с отбелязване за платено в брой адвокатско възнаграждение задължително ли е прилагането на други документи за потвърждаване на плащането в брой.
ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД не е взело становище по молбата за допълване на определението, както и по касационната частна жалба.
При преценка на искането за допълване настоящият съдебен състав съобрази следното:
Определение № 549/2.08.2018 г., постановено по реда на чл.288 ГПК, не съдържа произнасяне по частната жалба на касаторите и молбата му за допълване е подадена по пощата в рамките на преклузивния срок по чл.248 ГПК. Въззивното решение съдържа и подлежащо на непряко касационно обжалване въззивно определение на САС, с което е оставена без уважение частна жалба срещу определение на първоинстанционния съд, с което е отказано изменение на решението му в частта за разноските с осъждане на ответното дружество да заплати на ищците адвокатски хонорар 17556 лв., с ДДС, платими на 3 равни вноски от ищците на адвокат П. К. съгласно представен пред първоинстанционния съд договор за правна защита и съдействие от 4 юли 2014 г. За да потвърди отказа на СГС в обжалваната му част, Софийският апелативен съд е приел, че своевременно представеният договор за правна помощ от 4 юли 2014 г. /лист 43 в досието на първоинстанционното дело на СГС/ съдържа размера и начина на плащане на уговореното адвокатско възнаграждение – на 3 вноски в срок до 3.02.2015 г. Посочен е размерът на договореното възнаграждение – 14 630 лв. данъчна основа и 2926 лв. ДДС. В графата платена сума няма отразени плащания. До приключване на делото пред първата инстанция са представени и фактури, установяващи размера на договореното адвокатско възнаграждение, но не и плащането на фактурираните услуги и получаването на възнаграждение за тях от процесуалния представител, не се обсъждат приходни касови ордери поради несвоевременното им представяне едва с молбата за изменение на решението на СГС в частта за разноските. Поради липса на надлежни доказателства за плащане на уговореното адвокатско възнаграждение, представени до приключване на последното заседание на първоинстанционния съд, въззивният съд е заключил, че частната жалба срещу определението на СГС от 5 юли 2016 г., с което е отказано изменение на решението в частта за разноските, е неоснователна.
Предвид съдържанието на мотивите на САС, относими към потвърждаването на отказа на първоинстанционния съд да измени решението си в частта за разноските, следва да се приеме, че изведените от частните касатори два правни въпроса не са обусловили решаващата воля на въззивния съд да остави без уважение частната жалба на С. П. П., Д. Д. М. и В. Д. П. срещу определението на СГС от 5 юли 2016 г. по чл.248 ГПК. Въпросите относно доказателственото значение на договора за правна помощ и възможността същият да бъде използван като разписка, удостоверяваща факта на плащане на адвокатско възнаграждение, са зададени в хипотезата на вписани плащания в брой в съответната графа на договора за правна помощ, представен по делото. В процесния случай въззивният съд изрично е приел в съответствие със съдържанието на договора за правна помощ на лист 43, че е уговорен начин на бъдещи плащания в срок до 3.02.2015 г. след съставянето на договора от 4.07.2014 г. на вноски в брой, но в графата „ПЛАТЕНА СУМА“ няма отбелязвания за извършени плащания. За да остави без уважение частната жалба на ищците като неоснователна, съдът е счел, че писмените доказателства – фактура и договор за правна защита и съдействие – установяват само размера на уговореното адвокатско възнаграждение, не и изплащането на услугата. Претенцията за разноски е валидно заявена и допустима, но е останала недоказана.
Непосочването на правен въпрос, значим за конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване на определението, инкорпорирано в съдържанието на акта по чл.288 ГПК. Не е налице и соченото от жалбоподателите допълнително селективно основание – разрешаване на въпросите в противоречие със задължителната практика на ВКС. Мотивите на САС съдържат отговори на формулираните правни въпроси, изцяло съобразени с т.1 на ТР № 6/2012 г. от 6.11.2013 г. по ТД № 6/2012 г. на ОСГТК. По изложените съображения въззивното определение на САС, инкорпорирано в съдържанието на Решение № 1456/22 юни 2017 г. по в.гр.д.№ 5582/2016 г. на САС, не следва да бъде допуснато до касационен контрол.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, 1 състав на Второ т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПЪЛВА Определение № 549/2 август 2018 г. по т.д.№ 3118/2017 г., постановено по реда на чл.288 ГПК от състав на Второ т.о. на ВКС, както следва:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определението на Софийския апелативен съд, ГК, 12 състав, от 22 юни 2017 г., представляващо част от съдържанието на Решение № 1456/22.06.2017 г. по в.гр.д.№ 5582/2016 г. по описа на същия съд, с което е оставена без уважение частната жалба на С. П. П., Д. Д. М. и В. Д. П. от 30 август 2016 г. против определение на СГС от 5 юли 2016 г. по гр.д.№ 20599/2014 г. на І ГО, 15 състав на СГС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: