2
ОПРЕДЕЛЕНИЕ по ч. гр. д. № 592/11 г. на ВКС, І ГО, стр.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 3
гр. София,04.01. 2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи декември през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
изслуша докладваното от съдия РИКЕВСКА ч. гр. дело № 592 по описа за 2011 година и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производство по чл. 274 ал. 3 вр. с чл. 280 ал. 1 ГПК.
Постъпила е частна касационна жалба от Е. И. С. срещу определение № 408 от 02.11.2011 г. по гр. д. № 812/11 г. на Софийски окръжен съд. Правят се доводи за допуснати нарушения на съдопроизводството и се иска отмяна на определението.
ВКС, след като взема предвид доводите в жалбата и извърши проверка на данните по делото, прие за установено следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК от надлежна страна в процеса и е процесуално допустима.
Видно е от данните по делото, че Е. С. е подал заявление до съдия по вписванията за вписване на решение № 08-1 от 31.07.2000 г. на ОСЗ [населено място], с което е възстановена собствеността на наследниците на П. С. Й., починал на 22.02.1942 г. С определение от 06.10.2011 г. съдията по вписванията при Районен съд [населено място] е отказал да впише решението, а с обжалваното определение въззивният съд е оставил без уважение частната жалба на касатора срещу определението на съдията по вписванията. Изложил е съображения, че четирима от наследниците на П. Й. са починали. З. представил удостоверения за наследници на трима от тях, но не представил удостоверение за наследниците на А. У.. Тъй като не били налице основанията по чл.6 ал. 1 б. „а” ПВ и чл. 402 ал. 3 ГПК отказът бил законосъобразен.
Съгласно чл. 274 ал. 3 ГПК, когато са налице предпоставките на чл. 280 ал. 1 ГПК, на обжалване с частна жалба пред ВКС подлежат определенията на въззивните съдилища с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото или определения, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие. Според чл. 280 ал. 1 ГПК, на касационно обжалване ще подлежат въззивните определения в които съдът се е произнесъл по съществен процесуалноправен въпрос който е решен в противоречие с практиката на ВКС, е решаван противоречиво от съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
В изложението към частната касационна жалба е формулиран въпрос за приложението на чл. 6 ал. 1 б. „а” ПВ, когато множество лица черпят права от един подлежащ на вписване акт, то при вписването следва ли да са налице посочените данни за всяко лице. Касаторът сочи като основание за обжалване критерия по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК.
При проверка на основанията за обжалване ВКС счита, че не е налице основание за допустимост за касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Нормата на чл. 6 ал. 1 б. „а” е ясна и не се нуждае от тълкуване. Подлежащите на вписване актове трябва да съдържат собственото, бащиното и фамилното име, местожителството и единният граждански номер на страните, а когато няма такъв – мястото и датата на раждане. З. не е посочил кои са наследниците на починалия през 2007 г. А. У., т. е. липсват данни за всички субекти на земеделската реституция, затова законосъобразно е отказано вписването на акта. Изложените от касатора доводи че е представил удостоверение за наследници, каквото липсва в кориците на делото, не са основание за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК.
Предвид на изложеното няма основание касационната жалба да бъде допусната до касационно обжалване.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 408 от 02.11.2011 г. по гр. д. № 812/11 г. на Софийски окръжен съд
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: