О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 30
София, 10.01.2013 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на осми януари две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
ч.гр.дело №746 по описа за 2012 год.
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] – в ликвидация, [населено място], срещу определение от 28.06.2012г. по ч.гр.д.№5723/2012г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено разпореждане от 22.02.2012г. по гр.д.№42620/2011г. на Софийски районен съд за връщане на исковата молба на [фирма] – в ликвидация на основание чл.129, ал.3 ГПК.
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК, срещу обжалваемо определение от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима.
Върховния касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, при данните по делото, намира следното:
Въззивният съд е потвърдил разпореждане на първоинстанционния съд, с което е върната исковата молба на [фирма] – в ликвидация, поради неизправяне на нередовностите й в дадения законов срок и в продължения срок.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, жалбоподателят счита, че е от значение за точното прилагане на закона правният въпрос: „задължен ли е съдът да съобщи на страната за продължаването на срока”. По поставения въпрос има съдебна практика, обективирана в определение № 15 от 02.03.2010г. по ч. гр. д. №109/2010г. на ВКС, ІVг.о., която не се нуждае от промяна, което обуславя липса на твърдяната хипотеза, съдържаща се в основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, съгласно т. 4 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК. Прието е, че съдът е длъжен служебно да съобщи на страната определения срок за извършване на процесуалните действия, а случаите на продължаване на срока съгласно изискванията на чл.63, ал.2 ГПК съдът не е длъжен и не съобщава за продължаването му по искане на страната. Страната е длъжна сама да следи дали искането за продължаване на срока е уважено или е отхвърлено. Актът на съда, с което се уважава или отхвърля искане за продължаване на срок, не подлежи на инстанционен контрол и не се съобщава на страната. Посочената съдебна практика се споделя от настоящия съдебен състав. В действащата уредба, за разлика от чл.36 ГПК/отм./, при който продължаването на срока започваше да тече от съобщението до страната, в чл.63, ал.2 ГПК законодателно е определен нов начален момент, от който започва да тече продължаването на срока. Изрично е предвидено, че продължаването на срока започва да тече от изтичането на първоначалния, поради което съобщението до страната, че молбата й за продължаването й, е уважена, е без значение. Изпращане на съобщение е безпредметно, тъй като не би могло да се отрази на началния момент, а поради това и на крайния момент на течене на срока. Посочената задължителна съдебна практика, че страната е длъжна сама да следи за продължаването на срока и с колко време, е в съответствие с изводите на въззивния съд в обжалваното определение.
С оглед на изложеното касационно обжалване не следва да се допусне.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение от 28.06.2012г. по ч.гр.д.№5723/2012г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено разпореждане от 22.02.2012г. по гр.д.№42620/2011г. на Софийски районен съд за връщане на исковата молба на [фирма] – в ликвидация на основание чл.129, ал.3 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: