4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 30
София, 10.01.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети ноември през две хиляди и тринадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 4108 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], чрез процесуалния си представител адв. Д. П., против въззивното решение без номер от 8 април 2013 г., постановено по в.гр.д. № 2571 по описа на Софийския градски съд за 2013 г., с което е потвърдено решение № ІІ-58-257 от 16 ноември 2012 г., постановено по гр.д. № 21535 по описа на районния съд в гр. София за 2012 г. в частите му, с които е отменено уволнението на В. К. Г. от [населено място], Г. е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност и дружеството е осъдено да й заплати 3900 лева обезщетение за оставането й без работа поради незаконното уволнение за периода 29 март – 29 септември 2012 г., ведно със законната лихва от предявяването на иска, отхвърлено е възражението за прихващане на дружеството с вземането му за сумата от 1181,82 лева обезщетение по чл. 267, ал. 1 КТ и за сумата 118,18 лева обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ, първоинстанционното решение е потвърдено в частта му за разноските, и в полза на Г. са присъдени деловодни разноски за въззивната инстанция.
В касационната жалба се сочи недопустимост и неправилност на решението по всички хипотези на чл. 281, т. 3 ГПК. Твърди се, че БТК АД не е пасивно легитимирана страна по предявените искове, тъй като ищцата е възстановена на работа с предходно съдебно решение в Централно управление на [фирма], а съдилищата трайно приемат, че [фирма] и ” са отделни работодатели, а всяка една от структурите вътре в БТК притежава свои щатни разписания и свои разплащателни ведомости, самостоятелно наема работници и служители, издава свой правилник за вътрешния трудов ред, К. и други подобни. Съдът неправилно е ценил свидетелските показания в тази връзка и не са обсъдени всички доказателства, а ТР № 1 по тълк.д. № 1/2010 г., ОСГК е неприложимо за случая. Поддържа се, че твърденията на ищцата за формално заявяване от страна на работодателя за възстановяване на ищцата на работа, не са доказани, а друг е въпросът с невъзможността на работодателя да осигури работа на служителя, което е обусловило необходимостта от спиране на работата. Едва в писмената защита е посочено твърдението, че от работа е спряна само тя. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по реда на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната жалба, се сочи, че касационното обжалване следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 и 3 ГПК по въпросите: въпреки че работодател на ищцата е поделение на юридическо лице – работодател по смисъла на § 1, т. 1 ДР КТ, то, наред с поделението, като надлежен ответник може да бъде привлечено и юридическото лице (сочи се касационно решение на въззивен съд); в случай, че работодател на едно лице е поделение на юридическо лице, което поделение е работодател по смисъла на § 1, т. 1 ДР КТ, то като единствен надлежен ответник следва да се конституира работодателят – поделение, или надлежен ответник може да бъде както поделението работодател по смисъла на § 1, т. 1 ДР КТ, така и самото юридическо лице – с право на избор на работника или служителя. Поддържа се и твърдението за недопустимост на обжалваното решение отново във връзка с ненадлежната пасивна процесуална легитимация на касатора.
Ответницата В. К. Г. от [населено място], чрез процесуалния си представител адв. Е. В., в отговор на касационната жалба сочи доводи за липса на основание за допускане на касационното обжалване, както и за нейната неоснователност.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК.
С решението си въззивният съд не приема твърдението за погрешно посочване на ответника по спора, тъй като дори и поделението да има работодателска правоспособност по смисъла на § 1, т. 1 ДР КТ, не отпада възможността исковете да бъдат насочени спрямо юридическото лице – правните последици настъпват винаги за юридическото лице. След преценка на представените доказателства съдът е достигнал до извода за непроведено пълно насрещно доказване от страна на работодателя за наличието на производствен престой на цялото или на част от предприятието. Свидетелските показания на св. А. са оценени като пристрастни и недостоверни – не е възможно недопуснат до фактическа работа служител „да не работи нищо”, след като изобщо не се е намирал на работното си място. По възражението за прихващане е посочено, че липсват изрични доводи на въззивника.
К. съд приема, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване на въззивното решение по поставения от касатора проблем.
На първо място се поставя въпросът дали наред с поделението на юридическото лице – работодател, като надлежен ответник може да бъде привлечено и самото юридическо лице. Явно е, че разглежданият случай е различен. Като ответник в настоящия спор е посочено само юридическото лице, поради което по първия правен въпрос касационното обжалване не може да бъде допуснато.
Вторият въпрос е дали работникът може да избира спрямо кого да предяви исковете си по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ – ответникът би следвало да е поделението, или юридическото лице. Този правен въпрос не адресира точния смисъл на даденото от въззивния съд разрешение – макар да се приема, че ищецът има право на избор, се заключава, че дали исковете ще бъдат предявени срещу единия или другия, то правните последици настъпват винаги за юридическото лице. Правен въпрос по това разрешение на въззивния съд не се поставя. А и разрешението е в унисон със задължителната съдебна практика – дори и постановеното спрямо поделението решение обвързва юридическото лице, в чиято организационна структура то е включено, и участието на юридическото лице като страна в процеса, не е в нарушение на закона, тъй като правните последици на решението настъпват в правната сфера на юридическото лице (решение № 325 по гр.д. № 954/2010 г., ІV г.о.). С този отговор на проблема се дава отговор и на твърдението за недопустимост на обжалваното решение. Затова, в заключение, следва да се приеме, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване на въззивното решение.
Ответницата претендира заплащане на сторените за касационното производство разноски, които са в размер на 700 лева заплатени по договор за правна защита и съдействие, и й се дължат на основание чл. 78, ал. 3, вр. ал. 1 ГПК.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение без номер от 8 април 2013 г., постановено по в.гр.д. № 2571 по описа на Софийския градски съд за 2013 г.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление в [населено място], район „М.”, [улица], да заплати на В. К. Г., с адрес в [населено място],[жк], [жилищен адрес] сумата от 700,00 (седемстотин) лева разноски за касационното производство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: