О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 30
София, 11,01,2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на седми януари през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. търг. дело № 720 по описа за 2009 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 – във вр. ал. 1, т. 2 и чл. 278, ал. 4 и чл. 286, ал. 1, т. 3 ГПК.
Образувано е по частната жалба с вх. № 8519/12. Х.2009 г. на М. И. М. от Русе, подадена чрез процесуалния й представител по пълномощие адв. Ив. С. от АК-Русе, против разпореждане № 413 на Русенския ОС, ГК, от 5. Х.2009 г., постановено по ч. гр. д. № 449/09 г., с което на основание чл. 274, ал. 4 ГПК – като процесуално недопустима (с обжалваем интерес под 1 000 лв.) – е била върната частната й касационна жалба срещу въззивното определение № 275/22.VІ.2009 г. на този съд, оставящо без уважение частната й жалба срещу разпореждането на Русенския РС от 17. ХІІ.2008 г. за издаване на изпълнителен лист в полза на ЗПАД „Б” – София въз основа на постановеното по това гр.д. № 2752/08 г. и влязло в сила осъдително решение за сума в размер на 262.38 лв., ведно със законната лихва върху нея, считано от 6.VІІІ.2008 г. и до окончателното й изплащане , мораторна лихва върху същата главница в размер на 46.16 лв., а също и съдебно-деловодни разноски, направени от застрахователя, в размер на 250.50 лв.
Единственото оплакване на частната жалбоподателка М. е за незаконосъобразност на атакуваното разпореждане, като се инвокира довод, че атакуваното пред ВКС въззивно определение било постановено в нарочното производство по издаване на изп. лист съгласно чл. 407, ал. 1 ГПК и затова приложение следвало да намери т. 2 на чл. 274, ал. 3 ГПК, а не както е приел въззивния съд: чл. 274, ал. 4 ГПК.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в частното пр-во пред Русенския ОС, частната жалба на М. Ив. М. от гр. Р. ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Разгледана по същество тази частна жалба е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК, на която частната жалбоподателка основава оплакването си за незаконосъобразност на атакуваното разпореждане, определенията, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие подлежат на обжалване с частна жалба пред ВКС, но само „ако са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК”. Изрично ал. 2 на чл. 280 ГПК изключва от обсега на касационния контрол решенията по дела с обжалваем интерес до 1 000 лева, като същевременно текстът на чл. 278, ал. 4 ГПК въвежда субсидиарната приложимост на процесуалните правила за обжалване на въззивните решения и за производството по частните жалби – на само доколкото няма особени правила за производството по частните жалби, а чл. 279 ГПК я разширява и до частните жалби срещу разпорежданията на съда. Ето защо, след като в случая е налице особеното съдопроизводствено правило на чл. 274, ал. 4 ГПК, което изцяло се припокрива по съдържание с правилото на чл. 280, ал. 2 ГПК, а именно, че всеки обжалваем интерес по законоустановения минимум от 1 000 лв. представлява процесуална пречка пред осъществявания от ВКС инстанционен контрол, Русенският ОС законосъобразно е преценил, че атакуваното разпореждане за издаване на изпълнителен лист се свързва с конкретен обжалваем интерес, който в случая сумарно не надхвърля 559.04 лв.
С оглед изложеното частната жалба на М. Ив. М. от гр. Р. ще следва да бъде оставена без уважение, а атакуваното с нея разпореждане на Русенския ОС – да се потвърди.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 413 на Русенския окръжен съд, ГК, от 5. Х.2009 г., постановено по ч. гр. д. № 449/09 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, постановено по ч. т. дело № 720 по описа за 2009 г.