3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 30
София, 12.01.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 08.12.2010 две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пламен Стоев
ЧЛЕНОВЕ: Златка Русева
Здравка Първанова
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) Златка Русева
дело № 1044/2010 година
Производството е по член 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба,подадена от К. Б. У.,А. И. У.,Р. И. У. ,С. П. У. и К. Г. У. против решение №363/23.03.2010г. на Варненски окръжен съд,постановено по гр.д.№2636/2009г. по описа на същия съд.
В изложението на основание член 284 ал.3 т.1 от ГПК,касаторите заявяват,че „при така възприетата фактическа обстановка,съдът се е произнесъл по съществения за изхода на спора процесуалноправен въпрос за тежестта на доказването за включването на даден земеделски имот в ТКЗС,който е разрешаван противоречиво от съдилищата,основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение съгласно член 280 ал.1 т.2 от ГПК”.В подкрепа на това се цитират и прилагат с изложението решения на ВКС,постановени по реда на отменения ГПК.
Наред с това в т.2 от изложението,се твърди,че съдът се е произнесъл мо материалноправни въпроси-за прекъсване на придобивната давност при загубване на владението за повече от шест месеца и за възможността да се считат внесени в ТКЗС по силата на член 8 от ПУТКЗС/1950г. земи,които приетият за член –кооператор не е владял,които въпроси са разрешени в противоречие с решение №404/16.06.1995г. по гр.д.№1904/1994г. по описа на ВС,а по втория от поставените въпроси липсва съдебна практика и нормата на член 8 от ПУТКЗС от 1950г. е неясна и приета при различни обществени условия,а тяхното приложение понастоящем е актуално във връзка с редица спорове относно възстановени по реда на ЗС8ПЗЗ имоти,основание за допускане на касационно обжалване съгласно член 280 ал.1 т.3 от ГПК.
В писмения си отговор,ответниците по касационната жалба И. Н. К. и Н. Д. К.,считат,че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване и молят същото да не се допуска.
С решаващите си мотиви,въззивният съд е приел за установено със събраните по делото доказателства,че процесния имот е бил собственост на наследодателя на ищците Н. А. К.,на основание давностно владзение в периода 1929-1959г.,след като последният е станал член на ТКЗС и при обобществяването на земята,по смисъла на член 8 от ПУТКЗС,имотите са включени в кооперативната собственост.Наред с това ,съдът посочва,че по делото е установено по безспорен начин наличието на предпоставките за възстановяване на собствеността по реда на член 10 ал.1 от ЗСПЗЗ,поради което ищците се легитимират като собственици на процесния недвижим имот на твърдяното в исковата молба основание-реституция по реда на ЗСПЗЗ,извършена с решение №525/25.06.1998г. допълнено с решение №659/03.12.1999г. на ПК В.,в качеството им на наследници по закон на Н. А. К..Съдът е отбелязъл,че от друга страна осъществяваното от ответниците владение е без правно основание,тъй като наследодателят им И. У. не може да се легитимира като собственик на процесния имот въз основа на договора за покупко-продажба от 1959г.,поради липса на предвидената от закона форма,а също така не може да се легитимира и като собственик по давностно владение осъществявано в периода от 1959г.-1971г.,тъй като по делото е установено,че имотът е бил включен в ТКЗС,впоследствие включен в ДПФ,а съобразно разпоредбите на член 86 ал.2 от ЗС,тези вещи-социалистическа собственост не могат да се придобиват по давност,в която са включени и недвижимите имоти на ТКЗС.
За да е налице твърдяната от касаторите хипотеза на член 280 ал.1 т.2 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение,правният въпрос от значение за изхода на делото ,трябва да е разрешен в противоречие с друго влязло в законна сила решение на първоинстанционен съд,въззивен съд или решение на ВКС постановено по реда на отменения ГПК,по същия правен въпрос.Видно от цитираните и приложени към изложението на касаторите съдебни актове на ВКС,същите са неотносими към разрешения спор и се отнасят до друга различна фактическа обстановка,като не са постановени по сходен правен спор,поради което не е налице и произнасяне по същия правен въпрос,разрешен с обжалваното въззивно рещение.
Наред с това,във връзка с изложените доводи от касаторите, за наличие на хипотезата на член 280 ал.1 т.3 от ГПК,която съгласно т.4 на Тълкувателно решение №1/2009г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, изисква правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело,разрешен с обжалваното въззивно решение,от значение за точното прилагане на закона,когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика ,или за осъвременяването на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия,а за развитие на правото,когато законите са непълни,неясни или противоречиви,за да се създаде съдебна практика по прилагането им или да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени,които формират едно общо правно основание,същите са неоснователни.Нито е налице неяснота на разпоредбата на член 8 от ПУТКЗС от 1950г.,за която има достатъчно практика на ВКС,както и задължителна такава,постановена именно с оглед възникналите спорове по повод възстановяване на правото на собственост по реда на ЗСПЗЗ.Ето защо,касационният съд намира,че не са налице основанията,посочени от касаторите за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №364/23.03.2010г. на Варненски окръжен съд,постановено по гр.д.№2636/2009г. по описа на същия съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: