О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 30
гр. София, 12.01.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четиринадесети декември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 1177/11г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. В. М. и Г. Б. М. от [населено място] срещу въззивно решение № 323 от 02.08.11г., постановено по в.гр.д.№ 242/11г. на Благоевградския окръжен съд в частта му, с която е допусната делба на две ниви с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
С посоченото решение въззивният съд е отменил частично решение № 9040 от 09.12.10г. по гр.д.№ 1811/06г. на Благоевградския районен съд и вместо него е допуснал да се извърши съдебна делба на нива с площ от 2, 000 дка в землището на [населено място], м.”Б. – Р”, представляваща имот с идентификатор № 04279.601.95 и на нива с площ от 2, 880 дка в същата местност, представляваща имот с идентификатор № 04279.603.15 между А. В. Д., М. В. М., В. Й. А., Г. Й. А., Е. Г. Б., Г. С. Б. и Н. С. Б. с квоти по 1/6 ид.част за първите четирима и по 1/9 ид.част за останалите трима съделители.
По делото е установено, че правото на собственост върху процесните имоти е възстановено по реда на ЗСПЗЗ на страните по делото, като наследници на общите наследодатели Г. А. Ш. и М. Г. Ш. и че със саморъчно завещание от 06.11.01г. една от техните дъщери Б. Г. Д. е завещала цялото си движимо и недвижимо имущество на дъщеря си М. В. М.. Във връзка с това завещание е прието, че неговата автентичност е оспорена своевременно от нейния брат А. В. Д. и че жалбоподателката М. М. не е провела пълно и главно доказване на факта, че завещанието е подписано от завещателката доколкото изслушаната по делото графологична експертиза е дала заключение, че подписът на завещанието вероятно е положен от нея, но е налице твърде голяма разлика между този подпис и подписите от сравнителния материал. С оглед на това е направен извод, че завещанието не е произвело правно действие съгласно чл.42, б.”б”, вр. с чл.25, ал.1 ЗН,.
Като основание за допускане на касационно обжалване касаторката сочи, че въззивният съд се е произнесъл по въпроса кога може да се приеме, че е налице пълно и главно доказване на авторството на документа, доколкото във всеки конкретен случай изводите на съда следва да се основават на преценка на събраните по делото доказателства и по конкретно при наличие на сигурност 80-90 %, това не е ли достатъчно да се приеме, че подписът е положен от завещателя, както и по въпроса не следва ли съдът при направено оспорване на саморъчно завещание да даде указания за конкретизиране на оспорването – оспорващият да изясни дали оспорва авторството на текстовата част и ли на подписа, които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Поддържа се, че са налице условията за допускане на касационно обжалване и в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Ответникът по жалбата А. В. Д. изразява становище, че същата не следва да се допуска до разглеждане.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение, тъй като не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
Във връзка с поставените от касаторите въпроси не се изложени релевантни съображения за обосноваване на тяхното значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, предпоставено от необходимост за разглеждането им от касационната инстанция, с оглед промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й, с оглед изменения в законодателството и обществените условия, респ. за да се създаде съдебна практика по прилагането на непълни, неясни или противоречиви правни норми или да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени съгласно дадените с ТР № 1/09г. ОСГТК, т.4 задължителни разяснения и в случая тези предпоставки не са налице.
Относно другото релевирано основание за допускане на касационно обжалване не е формулиран правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд и който е решен в противоречие с ТР № 1/00г., т. 10 на ОСГК на ВКС, което е задължение на касаторите, а вместо това в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са направени общи касационни оплаквания, по които ВКС не би могъл да се произнесе в настоящото производство по чл.288 ГПК (според дадените с ТР № 1/09г. ОСГТК, т.1 разяснения ВКС може само да уточни поставения въпрос, но не и да го извежда от съдържанието на изложението).
Независимо от това в случая противоречие с дадените в това тълкувателно решение разяснения относно назначаването на експертизи не е налице, нито е налице противоречие с представената от касаторите незадължителна практика на ВКС, с която е прието, че при оспорване на саморъчно завещание в тежест на ползващия се от него е да докаже по несъмнен начин неговата автентичност. Наред с това следва да се отбележи, че при липсата на категорични данни едно саморъчно завещание да е подписано от завещателя, въпросът дали то е написано от него е правно ирелевантен.
С оглед на казаното подадената от М. В. М. и Г. Б. М. касационна жалба не следва да се допуска до разглеждане.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Н е д о п у с к а касационно обжалване на въззивно решение № 323 от 02.08.11г., постановено по в.гр.д.№ 242/11г. на Благоевградския окръжен съд.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: