О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 30
. София, 12.01.2018 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – търговска колегия, второ търговско отделение, в закрито заседание на девети януари две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Камелия Ефремова
Членове: Бонка Йонкова
Евгений Стайков
като изслуша докладваното от съдията Е.Стайков ч.т.д. №1998/2017г. по описа на ВКС, ТК, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.2 във вр. с ал.1 т.2 ГПК, образувано по частна жалба на Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи” срещу определение №2016/19.06.2017г., постановено по в.гр.д.№5745/2016г. по описа на Софийски апелативен съд, г.о, ІV с-в, с което е оставена без уважение молбата на Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи” за изменение на въззивното решение от 29.03.2017г., постановено по същото дело, в частта за разноските.
В частната жалба се поддържа, че атакуваното определение, постановено по реда на чл.248 ал.1 ГПК, е неправилно и необосновано. Твърди се, че незаконосъобразно въззивният състав е определил материалния интерес на спора по чл.7 ал.2 т.4 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждение, защото съдът не взел предвид стойността на законната лихва от началния претендиран момент 25.09.2007г. до датата на завеждане на иска 21.09.2012г. в размер на 120 008.31лв. Отделно се твърди, че към дължимото възнаграждение по чл.7 ал.2 т.4 от Наредбата, въззивният състав е следвало да прибави ДДС в размер на 20% върху хонорара, тъй като упълномощеното адвокатско дружество е регистрирано по ЗДДС. Излагат се съображения, че въззивният състав неправилно е преценил действителната фактическа и правна сложност на въззивното производство, която обуславя присъждане на заплатеното от С. адвокатско възнаграждение в пълен размер. Претендира се отмяна на обжалваното определение и постановяване на ново определение, с което да бъде изменено въззивното решение в частта за разноските като бъдат присъдени на С. разноски за въззивната инстанция в размер на 11 640лв.
В срока по чл.276 ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор от ищеца по делото Г. В., в който се излагат доводи за неоснователност на частната жалба и се иска същата да бъде оставена без уважение. Не е представен писмен отговор от евентуалния ответник по делото [фирма]
Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение, след преценка на данните по делото, приема следното :
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл.275 ал.1 ГПК срещу подлежащо на обжалване определение по реда на чл.274 ал.2 ГПК съдебен акт.
С решение №721/29.03.2017г., постановено по в.гр.д.№5745/2016г. по описа на Софийски апелативен съд, е потвърдено решение №6154/20.07.2016г. по гр.д.№12597/2012г. на СГС, с което са отхвърлени предявения от Г. В. против „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи” иск с правно основание чл.284 ал.1 т.1 във вр. с ал.2 КЗ(отм.) за сумата 200 000лв. – обезщетение за неимуществени вреди от пътнотранспортно произшествие, осъществено на 25.09.2007г. в Република Гърция и предявения при условията на евентуалност против [фирма] иск с правно основание чл.269 ал.4 КЗ(отм) за сумата 200 000лв. – обезщетение за неимуществени вреди от същото произшествие. Със същото решение САС е осъдил Г. В. да заплати на „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи” сумата 6 530лв. – разноски за въззивната инстанция. Въззивният състав е посочил, че „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи” е заплатил сумата 11 640лв. – адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция. Приел е (при направеното от въззивника възражение за прекомерност), че на основание чл.78 ал.5 ГПК заплатеното адвокатско възнаграждение следва да бъде намалено и присъдено като разноски до размер на сумата 6 530лв., изчислено по чл. по чл.7 ал.2 т.4 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждение. Съдът е обосновал намаляването на присъдените разноски за въззивната инстанция с продължителността на производството пред апелативния съд, със сложността и ефективността на осъществената защита (вкл. „упоритото, но напълно лишено от основание поддържане на тезата за недопустимост та първоинстанционното решение”).
С определение №2016/19.06.2017г., постановено по същото дело, съставът от Софийски апелативен съд е оставил без уважение молбата на Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи” за изменение на въззивното решение от 29.03.2017г. в частта за разноските. Съдът е повторил съображенията си за намаляване на хонорара до предвидения в Наредбата минимум, изложени във въззивното решение.
Обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено. Неоснователно е твърдението на жалбоподателя, че в понятието „материален интерес” на спора, следва да бъде включена допълнително сумата 120 008.31лв. – лихва върху главницата от 200 000лв. за периода от 25.09.2007г. до датата на завеждане на иска 21.09.2012г. Материалният интерес се определя от цената на иска. При претенция за обезщетение от непозволено увреждане, натрупаната лихва до датата на завеждане на иска не се включва в цената на иска, което обуславя извода, че конкретният материален интерес е в размер на 200 000лв.
Неоснователно е и становището в частната жалба, че към присъдената сума от 6 530лв. следва да бъдат прибавени допълнително 20% ДДС. За определяне на минималният размер на възнаграждението по чл.78 ал.5 ГПК във вр. с чл.36 ЗА и чл.7 ал.2 от Наредба №1/2004г. е без значение обстоятелството, дали действително заплатеното възнаграждение е с или без ДДС, тъй като основанието за заплащане на разноски, намалени до минималния размер по Наредбата, не е договора за правна помощ, а разпоредбата на чл.78 ал.5 ГПК във вр. с чл.38 ЗА.
В съответствие с указанията в мотивите към т.3 от Тълк.решение №6/06.11.2013г. по т.д.№6/2012г. на ВКС, ОСГТК, въззивният съд е намалил възнаграждението, преценявайки несъответствието между размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните правила във въззивната инстанция. Прекомерността на хонорара от 11 640лв. за въззивната инстанция е обусловена от проведеното едно единствено съдебно заседание пред САС и от обстоятелството, че част от защитата на въззиваемата страна е поддържаната според въззивния състав неоснователна теза на С. за недопустимост на първоинстанционното решение.
Мотивиран от горното ВКС, търговска колегия, състав на второ търговско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение №2016/19.06.2017г., постановено по в.гр.д.№5745/2016г. по описа на Софийски апелативен съд, г.о, ІV с-в.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: