Определение №30 от 12.3.2013 по търг. дело №120/120 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

2
Върховен касационен съд на Република България ГК, І г.о. дело № 598/2012 год.
Р Е Ш Е Н И Е
№ 30

гр.София, 12.03. 2013 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в съдебно заседание на четвърти февруари две хиляди и тринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЛЮБКА АНДОНОВА

със секретар Даниела Цветкова
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ТЕОДОРА НИНОВА
гражданско дело под № 598/2012 година

Производство по чл.290 ГПК.
Обжалвано е въззивното решение на Софийския градски съд от 26.03.2012 год., постановено по гр.дело № 13933/2011 год. по описа на ІІ-Б състав, с което е обезсилено решението от 19.01.2011 год. по гр.дело № 19805/2007 год. на Софийския районен съд, 39-ти състав в частта, с която е признато за установено на основание чл.108 ЗС по отношение на С. П. З., с ЕГН [ЕГН] и адрес: [населено място],[жк], [жилищен адрес] че К. А. В., с ЕГН [ЕГН] и съдебен адрес: [населено място], [улица], е собственик по договор за дарение от 30.07.1975 год., сключен с нот.акт №…, том…., дело №…./…. год. на нотариус при СРС, на следния недвижим имот: поземлен имот №…., от кв……, по плана на [населено място], м.”Ю” и „К” с площ от 500.00 кв.м., ведно с построената в имота едноетажна жилищна сграда с площ от 35.00 кв.м., състояща се от две стаи и антре, при граници за поземления имот по скица: поземлени имоти с номера …, …, …, …., …., …., … и …..
Недоволен от въззивното решение е касаторът К. А. В., представляван от адвокат Д. Д., който го обжалва в срока по чл.283 ГПК като счита, че е неправилно поради нарушение на материалния закон, постановено е при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано.
Процесуалният представител адвокат Д. поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения. Претендира за направени разноски по делото.
Ответникът по касация С. П. З. не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на І-во гражданко отделение, разгледа касационната жалба с оглед наведеното отменително основание и като взе предвид доводите на страната и данните по делото, приема следното:
За да обезсили решението на първоинстанционния съд в обжалваната (установителната) част въззивният съд е приел, че установителният иск е недопустим тъй като е предявен иск с правна квалификация чл.108 ЗС, а в хода на процеса ищецът не е преминал от ревандикационен в установителен иск за собственост, при което районният съд се е произнесъл по непредявен иск.
С определение № 863 от 12.11.2012 год., постановено по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса: „Следва ли при иск с правно основание чл.108 ЗС, ако се установи, че ищецът е собственик, но ответникът не упражнява фактическа власт върху имота или упражнява такава на годно основание, искът да се уважи частично в неговата установителна част, като се установи със сила на пресъдено нещо между страните, че ищецът е собственик на недвижимия имот”.
Касационната жалба е редовна и допустима.
Разгледана по същество се явява основателна.
Решението на въззивния съд е неправилно като при постановяването му е допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила – отменително основание по чл.281, т.3 от ГПК.
При постановяване на обжалваното решение въззивният съд не е съобразил, че предявеният ревандикационен иск съдържа две претенции за защита – установяване, че ищецът притежава право на собственост върху процесния имот и осъждане на ответника да му предаде владението на същия, поради което установяването на обстоятелства във връзка със собствеността не води до недопустимост на претенцията в установителната й част, т.е. до необходимост от изменение на иска, а само до неоснователност на иска в осъдителната му част.
Като е обезсилил първоинстанционното решение по ревандикационния иск в установителната му част въззивният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила както и на чл.2, ал.1 ГПК/отм., сега чл.2 ГПК/, според която разпоредба съдилищата са длъжни да разгледат и разрешат всяка подадена молба за защита и съдействие на лични и имуществени права.
По изложените съображения въззивното решение следва да се отмени като делото върне за произнасяне по същество в тази част, поради което Върховният касационен съд, състав на І-во гражданско отделение на основание чл.293, ал.1 и ал.3 от ГПК
Р Е Ш И:

ОТМЕНЯВА решението на Софийския градски съд от 26.03.2012 год., постановено по гр.дело № 13933/2011 год. по описа на ІІ-Б въззивен състав.
ВРЪЩА делото на Софийския градски съд за ново разглеждане от друг състав.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/

Scroll to Top