О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 30
гр. София, 13.01.2016 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на деветнадесети октомври през две хиляди и петнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 3478/2014 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Й. Г. С., действаща като [фирма] – [населено място], против въззивно решение № 226 от 24.07.2014 г., постановено по в. гр. д. № 216/2014 г. на Великотърновски апелативен съд. С посоченото решение, след отмяна на решение № 16 от 17.03.2014 г. по гр. д. № 1345/2013 г. на Великотърновски окръжен съд, е отхвърлен предявеният от Й. С., действаща като [фирма], срещу Национална здравноосигурителна каса иск за заплащане на сумата 59 327.26 лв., от която 22 604.59 лв. и 22 604.59 лв. – неизплатени, дължими за възстановяване, суми по отпуснати лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели за периодите 16.08.2009 г. – 31.08.2009 г. и 01.09.2009 г. – 15.09.2009 г., и 14 004.26 лв. – мораторна лихва за периода 01.11.2010 г. – 01.11.2013 г., и на ответника са присъдени разноски по чл.78, ал.3 ГПК в размер на 2 823.54 лв.
В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно на основанията по чл.281, т.3 ГПК и се прави искане за отмяната му. Навеждат се оплаквания за необоснованост и противоречие със закона на решаващия извод на въззивния съд, че след като касаторката не е извършила действия по пререгистриране на дейността си в едногодишен срок, съгласно изискването на § 66, ал.3 ПЗР към ЗИД на ЗЛПХМ /в сила от 12.08.2008 г./, тя не притежава нормативно определените качества да бъде изпълнител по договор № 04-0539/27.05.2009 г. и няма право да претендира изплащане на дължими по силата на договора суми. Излагат се доводи срещу извода на съда, че договорът е прекратен по право съобразно съдържащата се в него клауза на чл.43, ал.1, т.3 с изтичане на едногодишния срок за пререгистрация на 12.08.2009 г., без да е необходимо отправяне на предизвестие от ответника и установяване на обстоятелството, послужило като основание за прекратяването, от контролните органи по предвидения за това ред. Развиват се подробни съображения за неприложимост на клаузата на чл.43, ал.1, т.3 от договора и за приложимост на клаузата на чл.44, т.2, според която прекратяването на договора в случаите, когато изпълнителят престане да отговаря на условията, при които е сключен, не настъпва автоматично, а предпоставя несъответствието с условията да е установено от контролните органи по предвидения ред. Като аргумент за неправилност на изводите на въззивния съд се сочи и отсъствието на разпоредба в ЗЛПХМ, предвиждаща автоматично прекратяване на договорите с лица, получили разрешение за откриване на аптека по реда на отменения ЗЛАХМ, които са пропуснали да приведат дейността си в съответствие със законовото изискване на § 66, ал.3 ПЗР на ЗИД на ЗЛПХМ. Според касаторката, изводът на въззивния съд за прекратяване на договора с изтичане на срока по § 66, ал.3 ПЗР на ЗИД на ЗЛПХМ лишава от смисъл предоставения от законодателя с разпоредбата на § 4, ал.1 ПЗР на ЗИД на ЗЛПХМ повторен срок за пререгистрация.
В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК допускането на касационно обжалване се поддържа на основанията по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК. Като значим за изхода на делото е поставен следния въпрос : „Води ли до автоматично прекратяване на договор № 04-0539 от 27.05.2009 г. обстоятелството на неспазване на едногодишния срок за пререгистрация на изпълнителя, според спорното тълкуване на чл.43, ал.1, т.3 от него, като предмет на спорното право”. Основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК е обосновано с твърдение, че произнасянето на въззивния съд по посочения въпрос противоречи на практиката в други влезли в сила решения по идентични правни спорове – решение № 211 от 01.06.2012 г. по в. гр. д. № 513/2012 г. на Великотърновски окръжен съд и решение № 432/09.11.2012 г. по в. гр. д. № 930/2012 г. на Великотърновски окръжен съд. Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК е аргументирано с необходимостта от тълкуване на неясната правна уредба, уреждаща спорното правоотношение, и с липсата на трайно установена съдебна практика по приложението й.
Ответникът по касация Национална здравноосигурителна каса – [населено място], изразява становище за недопускане на въззивното решение до касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба по съображения в писмен отговор от 06.11.2014 г. Претендира разноски.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Производството по гр. д. № 1345/2013 г. на Великотърновски окръжен съд е образувано по предявени от Й. Г. С., действаща като [фирма], срещу Национална здравноосигурителна каса обективно съединени искове за заплащане на сумите 45 324.14 лв. и 14 004.26 лв. В исковата молба са изложени твърдения, че по силата на сключен с Национална здравноосигурителна каса договор № 04.0539/27.05.2009 г. за отпускане на задължително здравноосигурени лица на лекарствени продукти за домашно лечение на територията на страната, заплащани напълно или частично от Националната здравноосигурителна каса в изпълнение на Наредба № 10/24.03.2009 г., ищцата – едноличен търговец се задължила като изпълнител да отпуска лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели срещу поето от ответника насрещно задължение при представяне на отчетни документи за отчетни периоди от 1-во до 15-то число на месеца да заплаща в срок от 30 дни, считано от датата на представяне на документите, дължимите суми за отпуснатите и отчетени лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни; в нарушение на постигнатите договорености ответникът не заплатил отчетени за периодите 16.08.2009 г. – 30.08.2009 г. и 01.09.2009 г. – 15.09.2009 г. и дължими по договора медикаменти и продукти на обща стойност 45 324.14 лв., като с писмо от 28.09.2009 г. уведомил ищцата – чрез Р., че договорът е прекратен към 12.09.2009 г. на основание чл.44, т.2 от същия във връзка с § 66, ал.3 ПЗР на ЗИД на ЗЛПХМ; прекратяването на договора на посоченото основание имало действие само занапред, считано от датата на получаване на уведомителното писмо, поради което отказът за изплащане на дължимите суми за исковите периоди, предхождащи прекратяването, бил неоснователен и ищецът дължал тези суми, заедно с обезщетение за забава по чл.86, ал.1 ЗЗД върху тях в размер на 14 004.26 лв. за времето от 01.11.2009 г. до предявяване на иска на 01.11.2013 г.
Първоинстанционният съд е приел исковете за основателни и с решение № 16 от 17.03.2014 г. е осъдил Национална здравноосигурителна каса да заплати на ищцата претендираните с тях суми.
Сезиран с въззивна жалба от ответника, Великотърновски апелативен съд е отменил решението на първоинстанционния съд и е отхвърлил исковете като неоснователни. За да отхвърли исковете, въззивният съд е приел, че сключеният между страните договор е престанал да действа към 12.09.2009 г., след която ответникът няма задължение да изплаща отчетените от ищцата суми за извършени продажби на лекарствени и други продукти на здравноосигурени лица. Изводът за преустановяване действието на договора е мотивиран със съображения, че до 12.08.2009 г. ищцата е осъществявала търговия с лекарствени средства съгласно разрешение за откриване на аптека № 979-НА от 18.08.1997 г., издадено й в качеството на физическо лице магистър – фармацевт на основание чл.75, ал.2 от отменения Закон за лекарствените средства и аптеките в хуманната медицина /ЗЛСАХМ/, и съгласно § 66 ПЗР към Закона за изменение и допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина /ЗЛПХМ/, обн. в ДВ бр.71/12.08.2008 г., е следвало в едногодишен срок, считано от 12.08.2008 г., да приведе дейността си, която е извършвала в качеството на едноличен търговец, в съответствие с изискванията на новия ЗЛПХМ като осъществи необходимата за това пререгистрация по § 66, ал.4, т.2 от същия закон. По делото не е имало спор, че в рамките на едногодишния срок ищцата не е пререгистрирала дейността си съобразно изискването на § 66, ал.3, поради което съдът е приел, че с изтичане на срока за пререгистрация на 12.08.2009 г. тя е престанала да отговаря на условията на чл.229, ал.2 във вр. с чл.228, ал.1 и на тези по чл.222, ал.1 ЗЛПХМ относно субектите, извършващи търговия на дребно с лекарствени продукти, и с настъпване на този предвиден в закона факт договорът е прекратен, считано от 12.08.2009 г. Предвид извода за отсъствието на облигационна обвързаност между страните след датата 12.08.2009 г. е отречено задължението на ответника да възстановява на ищцата сумите, отчетени за исковите периоди, следващи момента на прекратяването. С оглед преценката за неоснователност на исковите претенции не е обсъждано възражението на ответника за изтекла погасителна давност по чл.111, б.”в” ЗЗД.
Въззивният съд не е възприел тезата на ищцата, че претендираните с главния иск суми за времето до 15.09.2009 г. са дължими, тъй като договорното правоотношение е съществувало до датата на получаване на изпратеното от ответника уведомително писмо за прекратяване на договора на основание съдържащата се в него клауза на чл.44, ал.1, т.2 – 30.09.2009 г. Съдът е анализирал клаузата на чл.43, ал.1, т.3, в която е предвидена възможност за прекратяване на договора при прекратяване на разрешението за откриване на аптека и промяна на адрес на територията на друга Р., и клаузата на чл.44, ал.1, т.2, в която е предвидена възможност договорът да бъде прекратен без предизвестие, когато изпълнителят престане да отговаря на условията, при които е сключен, и това е установено от контролните органи по предвидения ред. Съпоставяйки двете клаузи, съдът е формирал извод, че с неизпълнение на изискванията на § 66, ал.3 ПЗР на ЗИД на ЗЛПХМ за извършване на действия по пререгистрация на дейността в едногодишния срок до 12.08.2009 г. е осъществено първото необходимо условие по чл.44, ал.1, т.2 за прекратяване на договора без предизвестие – изпълнителят е престанал да отговаря на условията, при които е сключен договорът. Формирал е извод, че това условие е достатъчно, за да се счете договорът за автоматично прекратен към датата 12.08.2009 г., тъй като изтичането на едногодишния срок по § 66, ал.3 от ПЗР на ЗИД на ЗЛПХМ е предвиден в закона факт и не е необходимо да бъде установяван от контролните органи по реда, предвиден в раздел VІ на договора.
Становището на настоящия състав на ВКС по допускане на касационното обжалване е следното :
Поставеният в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК въпрос – дали неспазването на едногодишния срок за пререгистрация по § 66, ал.3 ПЗР на ЗИД на ЗЛПХМ води до автоматично прекратяване на договор № 04-0539 от 27.05.2009 г. според спорното тълкуване на чл.43, ал.1, т.3 от него, е относим към разрешения с въззивното решение правен спор, но не е от значение за изхода на делото по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, изяснен с т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. За да се произнесе, че договорът е прекратен с факта на изтичане на срока, въззивният съд не е тълкувал клаузата на чл.43, ал.1, т.3, а е приел за осъществено предвиденото в клаузата на чл.44, ал.1, т.2, прекратително основание – изпълнителят е престанал да отговаря на условията, при които е сключен договорът. Решаващият извод на съда за автоматично прекратяване на договора с факта на изтичане на срока по § 66, ал.3 ПЗР на ЗИД на ЗЛПХМ е обусловен от тълкуване на клаузата на чл.44, ал.1, т.2 във връзка с разпоредбата на § 66, ал.3 ПЗР на ЗИД на ЗЛПХМ. Формирането на този извод е резултат от прилагане на разпоредбата на § 66, ал.3 ПЗР на ЗИД на ЗЛПХМ към уговореното в конкретния договор специфично прекратително основание, поради което поставеният въпрос е относим към правилността на въззивното решение и според указанията в цитираното тълкувателно решение не съставлява обща предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на решението до касационен контрол. Аргумент за несъответствие на поставения въпрос с изискването на чл.280, ал.1 ГПК е обстоятелството, че на същия не може да бъде даден принципен правен отговор, изведен само от приложимата към спорното правоотношение законова уредба и в частност – от разпоредбата на § 66, ал.3 ПЗР на ЗИД на ЗЛПХМ, а разрешаването му зависи изцяло от преценката дали изтичането на предвидения в посочената разпоредба едногодишен срок е достатъчно условие, за да настъпи уговореното в клаузата на чл.44, ал.1, т.2 основание за прекратяване на договора.
Освен общата предпоставка по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК, не са налице и поддържаните в изложението допълнителни предпоставки по т.2 и т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
За доказване на основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК касаторката е представила влезли в сила решения на Великотърновски окръжен съд – решение № 211 от 01.06.2012 г. по гр. д. № 513/2012 г. и решение № 432 от 09.11.2012 г. по гр. д. № 930/2012 г., в които е обсъждан въпросът дали изтичането на едногодишния срок по § 66, ал.3 ПЗР на ЗИД на ЗЛПХМ е достатъчно условие за автоматично прекратяване на договорите, сключени с Национална здравноосигурителна каса от лица, които са получили разрешение за откриване на аптека по реда на отменения ЗЛАХМ, но не са привели дейността си в съответствие с изискванията на ЗИД на ЗЛПХМ, обн. в ДВ бр.71/2008 г. От мотивите към тези решения е видно, че с тях са разрешени правни спорове, произтичащи от сключени с Национална здравноосигурителна каса договори, чието съдържание е идентично със съдържанието на обсъждания в обжалваното въззивно решение договор. В решенията е прието, че договорите не са прекратени с изтичане на едногодишния срок по § 66, ал.3 ПЗР на ЗИД на ЗЛПХМ, тъй като съгласно клаузите на чл.44, ал.1, т.2 от същите прекратяването предпоставя не само изпълнителят да е престанал да отговаря на условията за сключване на договора, но и това обстоятелство да е установено от контролните органи по предвидения в договора ред. Изложеното сочи, че макар произнасянето в решенията да е в смисъл, различен от този в обжалваното решение, то е обусловено от преценката на конкретните договорни уговорки, а не от различно тълкуване на разпоредбата на § 66, ал.3 ПЗР на ЗИД на ЗЛПХМ при прилагането й по всяко от делата. При отсъствие на противоречиви изводи относно съдържанието и смисъла на правната уредба, на която са базирани решаващите изводи на съдилищата, основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК не може да се приеме за осъществено.
Според задължителните указания в т.4 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, разрешеният с въззивното решение правен въпрос по чл.280, ал.1 ГПК е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадена поради неточно тълкуване на закона съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Отговорът на въпроса дали неспазването на едногодишния срок за пререгистрация по § 66, ал.3 ПЗР на ЗИД на ЗЛПХМ води до автоматично прекратяване на договор № 04-0539 от 27.05.2009 г. според спорното тълкуване на чл.43, ал.1, т.3 от него, респ. според тълкуването на чл.44, ал.1, т.2 /на който се е позовал въззивният съд/, би бил от значение само за правилното решаване на спора по конкретното дело. Действително, както твърди касаторката, законът не урежда изрично последиците от неизпълнение на изискването за пререгистрация в едногодишния срок по § 66, ал.3 ПЗР на ЗИД на ЗЛПХМ и няма трайно установена съдебна практика по въпроса дали изтичането на срока води до автоматично прекратяване на договорите с лицата, които не са привели дейността си в съответствие с изискванията на новия закон. Посочените обстоятелства обаче не обосновават допускане на въззивното решение до касационен контрол, след като отговорът на поставения в изложението въпрос не може да бъде изведен само от разпоредбата на § 66, ал.3 ПЗР на ЗИД на ЗЛПХМ, а изисква съотнасяне на същата към предвидените в конкретния договор основания за прекратяване. Поради обусловеността на въпроса от уговорените в договора основания за прекратяване касационното му разглеждане по никакъв начин няма да допринесе за точното прилагане на закона и за развитието на правото в аспекта на разясненията в т.4 от тълкувателното решение, което прави неприложимо основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение по гр. д. № 216/2014 г. на Великотърновски окръжен съд.
В зависимост от изхода на производството по чл.288 ГПК на ответника по касация следва да се присъдят поисканите с отговора на касационната жалба разноски в размер на 1 725 лв. – адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговора, уговорено и заплатено в брой по договор за правна защита и съдействие от 04.11.2014 г.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 226 от 24.07.2014 г., постановено по в. гр. д. № 216/2014 г. на Великотърновски апелативен съд.
ОСЪЖДА Й. Г. С., действаща като [фирма] с ЕИК[ЕИК] – [населено място], [улица], да заплати на Национална здравноосигурителна каса – [населено място], [улица], сумата 1 725 лв. /хиляда седемстотин двадесет и пет лв./ – разноски по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :