О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 30
С.,14.01.2013 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на втори декември през две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 2594 по описа за 2013 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] с предишно наименование [фирма], със седалище [населено място] против Решение № 415 от 07.03.2013 год., постановено по въззивно гражданско дело № 356/2013г.на Окръжен съд Варна.
С него е потвърдено решението на Варненския РС по гр.д.№ 7898/2012г., с което е прието за установено на основание чл.124 ГПК, че ищецът [фирма] , [населено място] не дължи на касатора сумата от 18 668.78лв., начислена като корекция на потребена и неотчетена стойност на електроенергия за периода 21.10.2011г. до 02.04.2012г.
В касационната жалба се посочва, че атакуваното решение е неправилно поради съществено нарушение на материалния закон. Твърди се, че са налице основанията за ангажиране на отговорността на абоната за заплащане на процесната сума, съгласно изискванията на чл.38,ал.3,т.1 във връзка с чл.37 от ОУ на ДПЕЕЕМ. Поддържа се искане за отмяната му и постановяване на друго за отхвърляне на установителния иск. Претендира се заплащането на разноски.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се поддържа, че съдът се е произнесъл по материалноправния въпрос за възможността доставчикът на електрическа енергия да извърши последваща промяна на сметките на своите абонати, поради установен нерегламентиран достъп до вътрешността на електромера-средството за търговско измерване. Становището е, че създадената съдебна практика, която отрича правото на доставчика за едностранно коригиране на сметки за минал период, следва да бъде променена и да бъде дадено ново разрешение по въпроса за законосъобразността на корекционните процедури, провеждани от електроразпределителните дружества по реда на приетите и одобрени от ДКЕВР Общи условия по чл.98 а и чл.104 а от Закона за енергетиката. Позовава се на измененията на ЗЕ /ДВ бр.54 от 17.07.2012г., в сила от същата дата/. Счита, че промяната на установената съдебна практика е от съществено значение за развитието на правото и точното прилагане на закона, тъй като защитата на обществените отношения по доставка на електрическа енергия следва да бъде осъществена и чрез ангажиране на потребителя в активни действия, които биха способствали опазването на измервателните уреди от неправомерни манипулации, извършвани от недобросъвестни лица. Позовава се на допълнителното основание по чл.280,ал.1,т.3 ГПК.
От насрещната страна [фирма] В. е постъпил писмен отговор, с който се оспорва наличието на основанията за допускане до касационно обжалване и основателността на касационната жалба. Претендира се заплащането на разноски.
Касационната жалба е допустима с оглед разпоредбите на чл.280, чл.283 и 284 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение счита, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване.
Въззивният съд е приел за безспорен факта, че ответникът е доставчик на електроенергия на ищеца, чийто имот е присъединен към електропреносната мрежа. По спорния по делото въпрос за наличието на предпоставките да възникване на договорното право за служебно и едностранно коригиране на сметките за минал период от време е посочил, че единственото основание за корекция е Констативният протокол от 02.04.2012г., изготвен от служители на ответника и съставената въз основа на него сметка. Мотивирал е, че този протокол е частен свидетелстващ документ, който не е подписан от ищеца или от негов представител, а и от съдържанието му не е ясен механизмът, по който е определен началният момент на корекцията. С оглед на това е счетено, че ответникът не е установил, че именно към посочената дата е започнало неточното отчитане на електроенергията и че корекцията е за реално доставена и използвана от потребителя енергия. Изложени са и съображения, че клаузата на ОУ, която се позовава доставчикът е неравноправна по смисъла на чл.146,т.т.6,14 и 18 от З., както и че възможност за едностранна корекция не е предвидена в действалите и приложими за спора нормативни актове. Позовал се е и на практиката на ВКС, с която е даден отрицателен отговор на въпроса за съществуването на законно основание доставчикът на ел.енергия да коригира едностранно сметките на потребители за доставена в предходен период енергия.
Поставеният в изложението материалноправен въпрос не е единственият релевантен за делото с оглед изложените мотиви от въззивния съд за невъзможност неподписаният от ищеца частен свидетелстващ документ да удостовери констатациите за неизправност на електромера, както и съображенията за липса на доказателства относно началната дата на неточното отчитане на СТИ. От тези самостоятелни съображения на въззивната инстанция за неоснователност на иска произтича и изводът, че поставеният въпрос не е единствено обуславящ изхода на спора.
По въведените от касатора правни проблеми е установена трайна непротиворечива съдебна практика, обективирана в решения, постановени по реда на чл.290 ГПК, с която въззивната инстанция се е съобразила и която настоящият състав споделя, като не намира основание да даде различно разрешение. В Решението по гр.д.№ 1750/2011г., на което страната се позовава, съставът на ІV г.о. на ВКС е приел за установен по конкретното дело периода на грешното измерване на доставената енергия, поради което различният изход на спора е обусловен от друга приета за доказана фактическа обстановка.
Не е налице и посоченото от касатора допълнително основание по чл.280,ал.1,т.3 ГПК, тъй като становището за необходимост от преодоляване на съществуващата и създаването на нова съдебна практика се аргументира с промяна на законовата уредба, действаща занапред и неприложима за настоящия спор.
Непълнотата в правната уредба, която касаторът счита, че следва да бъде отстранена чрез аналогия на закона или аналогия на правото, не е равнозначна на непредвидена в приложимата за спора нормативна регламентация възможност да бъде извършена едностранна корекция на сметки по договора за доставка на електрическа енергия.
С оглед изхода на настоящото производство касаторът следва да заплати на насрещната страна поисканите с отговора и доказани разноски – сумата 700лв. по договора за правна защита и съдействие, в който е удостоверено плащането й в брой.
По изложените съображения съставът на ВКС, ТК, Първо т.о:
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на Решение № 415 от 07.03.2013 год., постановено по въззивно гражданско дело № 356/2013г.на Окръжен съд Варна.
Осъжда [фирма], [населено място] да заплати на [фирма], [населено място] сумата 700 лв./седемстотин лева/ разноски за настоящото производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.