О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 30
гр. София,14.01.2019 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№3128 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на „Октопод инвест холдинг” ЕАД срещу определение №211 от 28.09.2018 г. по в.ч.т.д.№279/2018 г. на АС Велико Търново. С обжалваното определение е отменено определение от 25.06.2018 г. по т.д.№18/2017 г. на ОС Велико Търново, в частта, с която по молба на „Октопод инвест Холдинг” ЕАД е изменено постановеното по делото определение от 26.04.2018 г. в частта му, с която „Октопод инвест Холдинг” ЕАД е осъдено да заплати на ЗКПУ „Росица – 93” сумата от 2 650 лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение, като е отхвърлена претенцията на ЗКПУ „Росица – 93” да й бъде присъдена сумата 2 650 лв., представляваща заплатено от кооперацията адвокатско възнаграждение, вместо което въззивният съд е оставил без уважение молбата на „Октопод Инвест Холдинг” ЕАД по чл.248, ал.1, пр.2 от ГПК за изменение на определение от 26.04.2018 г. по т.д.№18/2017 г. на ОС Велико Търново в частта за разноските.
В жалбата са наведени доводи за неправилност на обжалваното определение, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, като в изложение по чл.284, ал.3 от ГПК общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следния въпрос, за който се поддържа, че е решен в противоречие с разясненията, дадени в т.1 на ТР №6/2012 г. на ОСГТК на ВКС и с практиката на ВКС, обективирана в определение №307 от 13.11.2013 г. по т.д.№802/2012 г. на ВКС, ТК, определение №123 от 06.04.2015 г. по гр.д.№5918/2014 г. на ВКС, ГК и определение №326 от 13.05.2015 г. по ч.гр.д.№1196/2015 г. на ВКС, ГК: Присъждат ли се съдебни разноски за адвокатско възнаграждение, което страната е уговорила, но не е представила доказателства за изплащането му и как следва да бъде доказано неговото изплащане – чрез представяне на нарочен документ /разписка, платежно нареждане и пр./ или е достатъчно в договора за правна помощ да е отбелязано, че възнаграждението е платено.
Ответникът по частната касационна жалба – ЗКПУ „Росица – 93” посочва, че в представения договор за правна защита и съдействие много ясно е посочено какво е договореното възнаграждение, отбелязано е, че същото е внесено, респективно, че хонорарът е внесен в брой, поради което договорът има характер на разписка.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, намира следното:
Частната касационна жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима.
За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че по т.д.№18/2017 г. на ОС Велико Търново е представен договор за правна защита и съдействие между ЗКПУ „Росица – 93” и адвокат А. Ч. от АК – Велико Търново с договорено и внесено адвокатско възнаграждение в размер на 2 650 лв., като в договора е посочено, че договореният хонорар е внесен, което е достатъчно доказателство, за да се установи, че хонорарът реално е бил изплатен.
С оглед изложените от въззивния съд мотиви, с които по същество е прието, че представеният договор установява, че изразената от страните воля е за заплащане на уговорения хонорар в брой, което е и доказано от договора за правна защита и съдействие, настоящият състав намира, че касационно обжалване не може да бъде допуснато, тъй като формулираният от касатора въпрос е решен изцяло в съответствие с даденото в т.1 от ТР №6/2013 г. на ОСГТК на ВКС разрешение, според което, когато възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в договора за правна помощ, а самият договор да е приложен по делото и в този случай той има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила адвокатското възнаграждение.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №211 от 28.09.2018 г. по в.ч.т.д.№279/2018 г. на АС Велико Търново.
Определението не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.