О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 30
София, 15.01.2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 681 по описа за 2014 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба от [фирма] чрез адвокат Р. Г. срещу решение № 1851/02.10.2013 г. на Софийски апелативен съд /САС/, втори състав по гр.д. № 3355/2012 г. в потвърдителната му част и в осъдителната му част за разноските с оплаквания за неправилност и необоснованост, а като основание за допускане на касационно обжалване – чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба – Н. П. П. оспорва допускането на жалбата по съображения в писмен отговор. Не претендира разноски.
Третото лице помагач на страната на ответника, сега касатор – [фирма] не взима становище по касационната жалба.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените от касатора основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, поради следните съображения:
Пред Софийски градски съд /СГС/ е предявен частичен иск по чл.92 ЗЗД от Н. П. П. срещу [фирма] за сумата 45000 евро при увеличаване на иска, допуснато от съда, на 55000 евро – неустойка за забава на изпълнение на поето задължение по договор за изработка /строителство/. Ищецът твърди, че ответникът като изпълнител е забавил възложеното строителство на уговорения обект /апартамент и гараж/ вместо завършване до 31.12.2008 г. /т.3.2.1 от договора/ при представени доказателства за издаване разрешение за ползване на сградата на 06.08.2009 г. и предаване владението на имота на 05.02.2010 г. Искът е уважен от СГС за 75513.48 евро със законните последици с решение от 03.04.2012 г., като в това решението е отстранена очевидна фактическа грешка с решение от същият съд от 06.07.2012 г. По въззивна жалба на ответната страна – [фирма], САС е отменил решението на СГС, с което е отстранена допусната очевидна фактическа грешка, обезсилил е решението на същия съд от 03.04.2012 г. в частта, в която е уважен иск по чл.92 ЗЗД над 55000 евро със законна лихва за посочен период от време до сумата 75513.58 евро, потвърдил е уважителното решение на СГС в останалата му уважителна част и е присъдил разноски за въззивното производство. За да потвърди първоинстанционното решение в частта, уважаваща иск на Н. П. срещу [фирма] по чл.92 ЗЗД за сумата 55000 евро със законните последици, САС е приел наличие на забава от страна на изпълнителя по негова вина, обсъдил е възраженията на въззивника-ответник за нищожност на уговорената неустойка, която излиза извън гаранционно-обезпечителната й роля, твърденията му за безвиновно забавяне, поради отказ на кредитора да съдейства, както и на възражението, свързано с обстоятелство, изключващо протичането на сроковете по договора – легализиране на изградени от ответника трафопостове. САС е приел, че тези възражения са неоснователни, като е изложил подробни съображения. Според въззивния съд по делото не е установен отказ от кредитора-възложител /Н. П./ за съдействие, доколкото ответникът не е представил писмени покани до него за съставяне протокол за приемане на обекта и въвеждане в експлоатация, каквито възражения са направени. Тези съображения на САС са свързани с уредбата на съставяне на актове и протоколи по време на строителство – Наредба № 3/31.07.2003 г. и въведен принцип на писмено отправяне на покана за съставяне на регламентираните в нея книжа /чл.5/. Във връзка с възражението за нищожност на уговорената неустойка САС е посочил, че договорената между страните неустойка като процент от платената продажна цена не е в противоречие с добрите нрави с оглед възможностите на изпълнителя да прекъсне осъществената от него забава и със съобразяването от друга страна с изправността на възложителя, осъществил сто процентно изпълнение /заплащане на уговорената цена/ при неточно изпълнение на уговорените задължения от насрещната страна. Относно възражението във връзка с изградените трафопостове, което според ответника – изпълнител изключва протичането на сроковете по договора, САС е посочил, че ответникът, сега касатор, като професионален строител е запознат с изискванията на експлоатационните дружества и при определяне на сроковете за изпълнение е следвало да калкулира рутинно необходимото време за изготвянето и регистрирането на трафопостовете и да го включи във времето си за строителство. САС е посочил още, че в случая проектът за процесния обект е съгласуван с Ч. на 27.06.2008 г., а с Д. – на 12.02.2009 г. при постигнато съгласие на двете страни на 30.06.2009 г. – т.е. след приключване на процедурата по одобряване на обекта в част „електрозахранване”.
Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. В настоящия случай касаторът формулира два въпроса: 1. „Неустойка в размер на 73% годишно от продажната цена /седем пъти повече от размера на законната лихва/ не е ли нищожна поради накърняване на добрите нрави, тъй като същата е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция?” 2. „Непреодолима сила” ли е по смисъла на чл.306 ТЗ приемането от Народното събрание на промени в закон /в случая чл.67 ал.1 Закона за енергетиката, приети на 14.11.2008 година, с които се променя начинът на използването на обекти от общинската или държавна инфраструктора, публична собственост, и съответно последващо приемане на реш. № 217/16.04.2009 г. от Столична община по прилагането на промените в чл.67 ал.12 от ЗЕ/, приети 11, респ. 15 месеца след сключване на процесния договор от 15.01.2008 година, или 23 респ. 28 месеца от определяне на общите срокове за целия комплекс? Непредвидимо и непредотвратимо събитие ли е промяната в Закон и съответно в Правилник за неговото приложение?”
Първият въпрос има връзка със спора, но е поставен без оглед на изложените от САС съображения относно съпоставимостта на уговорената неустойка и поетите задължения от двете страни при неизпълнението на които се дължи неустойката. Именно с оглед на това САС е приел, както се посочи по-горе, че във възможностите на изпълнителя, сега касатор е било да прекъсне осъществената от него забава и намали дължимата неустойка при изправност на възложителя, осъществил сто процентно изпълнение /заплащане на уговорената цена/. Този извод на САС не е в противоречие, а в съответствие с практиката на ВКС и конкретно с посоченото от касатора ТР № 1/2009 г. В т.3 от същото е прието, че не е нищожна клауза за неустойка в търговски договори, уговорена без краен предел или фиксиран срок при необходимост от конкретна преценка за всеки конкретен случай и то към момента на сключване на договора, което е сторил и САС. В този смисъл е и практиката на ВКС в решения по реда на чл.290 ГПК – р. № 88/22.06.2010 г. по т.д. № 911/2009 г. на І ТО, р. № 4/25.02.2009 г. по т.д. № 395/2008 г. на І ТО и др.
Вторият въпрос има връзка с направената от самия касатор интерпретация на фактическа обстановка, която не е установена по делото и е без оглед на изложените от САС съображения и постигнатите между самите страни договорености, поради което не е обуславящ изхода на спора по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Както се посочи по-горе настоящият касатор и ответник по предявения иск е постигнал съгласие за удължаване срока на изпълнението на 30.06.2009 г. при наличие към този момент на съгласуване на проекта с Ч. /на 27.06.2008 г./ и с Д. /на 12.02.2009 г./, при което процедурата по одобряване на обекта в част електрозахранване е била приключила и няма основание да се приеме наличие на непреодолима сила във връзка с новите „изисквания” за електрозахранването на обекта и конкретно регистрирането на трафопостовете. В този смисъл позоваването от касатора на „непреодолима сила” по смисъла на чл.306 ТЗ не намира опора във фактите по делото и конкретните обстоятелства за времето на сключване на договора между страните, неговото изменение и завършване на отделните етапи на изпълнението му във времето. Не е налице и допълнителен критерий за селекция по този въпрос – чл.280ал.1 т.3 ГПК, тъй като не са изложени съображения за наличие на някоя от хипотезите на тази разпоредба /т.4 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС/, а само възпроизвеждането на законовата разпоредба не мотивира приложението й. С оглед изхода на спора, направените искания за разноски и представени доказателства за извършени такива, САС е осъдил [фирма] /въззивник пред САС и настоящ касатор/ на основание чл.78 ГПК да заплати 2660 лв. направени разноски за защита пред САС.
По изложените съображения, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на САС в обжалваната му потвърдителна част и в осъдителната му част за разноските.
Независимо от изхода на спора, съдът не присъжда разноски на ответната страна, тъй като не са поискани такива, нито има доказателства за направени разноски от тази страна пред ВКС.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1851/02.10.2013 г. на Софийски апелативен съд, втори състав по гр.д. № 3355/2012 г. в обжалваната му потвърдителна част и в осъдителната му част за разноските.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.