5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 30
С., 15.01.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети декември две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
гр.дело № 3024/2017 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ТП Държавно горско стопанство /Д./ – М., подадена чрез юрисконсулт Т. М., срещу въззивно решение № 38 от 21.04.2017г. на Кърджалийския окръжен съд, постановено по в.гр.д.№ 47/2017г., с което е потвърдено първоинстанционното решение, постановено по гр. д. № 205/2016г. на Момчилградския районен съд, допълнено с решение № 28/31.01.2017г., с което е признато за незаконно уволнението на Ф. М. М. и е отменена заповед № 118/26.05.2016г. на директора на ТП Д. – М.; ищецът е възстановен на заеманата при ответника длъжност „помощник лесничей“ и ТП Д.- М. е осъдено да му заплати на основание чл. 344, ал.1,т. 3 КТ, вр. с чл. 225, ал.1 КТ сумата от 4256,58 лв. – обезщетение за оставане без работа, поради незаконното уволнение, ведно със законната лихва, считано от 10.06.2016г. до окончателното й изплащане; на основание чл.78 ал.1 ГПК разноски пред първа инстанция в размер на 650 лв. и на основание чл. 78, ал. 6 ГПК да заплати по сметка на съда сумата от 270, 26 лв. – дължима държавна такса за предявените искове, като в полза на ищеца са присъдени и сторените пред въззивната инстанция разноски в размер на 920 лв.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на решението, поради допуснато нарушение на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост. Искането е за неговата отмяна и отхвърляне на предявените искове.
В приложеното изложение на основанията за допускане на касационното обжалване касаторът поддържа основанието по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса: „Длъжен ли е въззивният съд в мотивите към въззивното решение да обсъди защитната теза, доводите и възраженията, направени с въззивната жалба, преди да се произнесе по спорния предмет на делото?“
Ответната страна Ф. М. М., в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, изразява становище за недопустимост на касационната жалба в частта, насочена срещу въззивното решение в частта, съдържаща произнасяне по претенцията по чл. 344, ал.1, т.3 КТ с оглед цената на иска, както и за неоснователност на същата.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежно конституирана страна с интерес от предприетото процесуално действие срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд съгласно изричната разпоредба на чл. 280, ал.2, т. 3 ГПК /ред. ДВ бр. 50/2015г./- неоценяеми искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ и обусловен от първия оценяем иск по чл. 344, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ, поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.
За да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, настоящият състав съобрази следното:
Предявените искове са с правно основание чл.344, ал.1 т.1, т.2 и т.3 от КТ.
Въззивният съд е приел за безспорно, че с издадена на основание чл. 188, т. 3, във вр. чл. 187, т. 3, т. 7 и т. 10 КТ заповед № 118/26.05.2016 г. на директора на ТП Д. – М. на ищеца било наложено наказание „уволнение” за нарушения на трудовата дисциплина, изразяващи се в: 1.„занижен контрол при ръководенето и контролирането на работния процес на горските стражари в поверения Г. М., през времето от 08.02.016 г. до 29.03.2016 г. включително, когато е изпълнявал по заместване длъжността „старши лесничей“ до завръщане на титуляра; 2. допускане на сеч на маркирани дървета в отдел 422 „б” без издадено писмено позволително за сеч за 2016 г.; 3. несъответствие между данните от пътен лист за движението на автомобил К 45-14 АН на 29.03.2016 г. и дадените писмени обяснения на осн. чл. 193 от КТ, касаещи маршрута на приемане и предаване на ОУ „Н.” с протокол № 15/30.03.2016 г. и 4. фиктивно съставен протокол № 15/30.03.2016 с вх. № 1252/30.03.2016 г. за приемане и предаване на ОУ „Н.” в присъствието на горски стражар Е. Ю. и горски стражар А. Ю. – предаващи и приемащи охраната на ОУ „Н.”, видно от който при обхода на участъка няма констатирани нарушения, отразени в таблицата към него, а в протокола било посочено, че при извършената ревизия „всички пънове от констатираната незаконна сеч са маркирани с контролна горска марка”. След анализ на събраните доказателства въззивният съд е обосновал, че изискванията на разпоредбата на чл. 195 от КТ не са изпълнени от работодателя, тъй като уволнителната заповед не е ясно мотивирана и не съдържа съществените признаци на деянията от обективна страна, времето и мястото на извършването им. В тази връзка е посочено, че относно вменените второ, трето и четвърто нарушение в атакуваната заповед не е посочено кога са извършени, което е формално основание за отмяната й. Същевременно не се установило и същите да са извършени от ищеца. Заключено е, че извършването на нарушението „допускане на сеч на маркирани дървета в отдел 422 „б” без издадено писмено позволително за сеч за 2016 г.” не се подкрепя от рапорта на св. А. Ю. и приложения по делото констативен протокол, тъй като и в двата документа е посочен период от време, през който ищецът вече е бил предал обекта и също така данните на незаконно отсечената дървесина, посочени в писмения рапорт, съществено се отличавали от тези в констативен протокол № 016462/12.04.16 г. за извършена проверка именно по подадения писмен рапорт. Съдът е счел за неясно соченото трето нарушение – несъответствие между данните от пътен лист за движението на автомобил К 45014 АН на 29.03.2016 г. и дадените писмени обяснения на основание чл. 193 от КТ, касаещи маршрута на приемане и предаване на ОУ „Н.” с протокол № 15/30.03.2016 г., тъй като от гласните доказателства по делото се установявало, че при предаване на ОУ „Н.” е бил използван служебен автомобил „Нива”, за което има съставен редовен пътен лист, в който е описан същата марка автомобил. Спрямо следващото нарушение – „фиктивно съставен протокол за приемане и предаване с № 15/30.03.2016 г.”, е прието, че от една страна в същия липсва констатация, че „всички пънове от констатираната незаконна сеч са маркирани с контролна горска марка”, а от друга протоколът е надлежно подписан от лицата, участвали при предаването на участъка. Съдът е счел, че работодателят не е доказал ищецът да е извършил и първото сочено нарушение. Свидетелските показания на св. Е. Ю. установявали, че в посочения период е нямало жалби и сигнали, а ищецът посещавал района веднъж седмично и се обаждал по телефона. Изложеното се установявало и от приложения по делото доклад на същия до директора на ТП – Д.- М. от 14.03.2016 г. Същевременно св. А. Ю. в рапорта си до директора е посочил, че на 04.04.2016 г. е констатирал в отдел 422б извършена сеч, но посоченият период не съвпада с времето, което е прието, че ищецът е допуснал нарушение на трудовата дисциплина, като е занижил контрола при ръководенето и контролирането на работния процес на горските стражари в поверения участък. При тези съждения въззивният съд формирал извод за незаконност на извършеното уволнение. Основателността на предявения главен иск за отмяна на уволнението обусловила уважаването и на акцесорните искове с правно основание чл.344 ал.1, т.2 и т. 3 КТ.
При тези мотиви на въззивния съд не е налице соченото от касатора основание за допускане на касационно обжалване. Съображенията за това са следните :
Касационната жалба е подадена преди влизане в сила на промените в ГПК, обнародвани с ДВ бр. 86 от 27.10.2017 г., поради което и на основание § 74 от ПЗР на ЗИД на ГПК следва да бъде разгледана по досегашния ред.
Според разясненията в ТР № 1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС на РБ, в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, касаторът е длъжен да формулира правен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в решението. Той следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, а не за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Същевременно касаторът следва да обоснове и наличието на поддържаната специфична предпоставка – дали правният въпрос е решен в противоречие със задължителната за съдилищата практика – чл.280 ал.1 т.1 ГПК, като в този случай следва да се позове на конкретни съдебни актове от обхвата на тази практика / Постановления на Пленума или Тълкувателни решения на ВКС, решения по чл.290 ГПК, определения по чл.274 ал.3 ГПК/ и обоснове в какво се състои твърдяното противоречие; дали правният въпрос се разрешава противоречиво от съдилищата – чл.280 ал.1 т.2 ГПК, в който случай следва да се позове на влезли в сила съдебни актове от обхвата на казуалната практика и обоснове твърдяното противоречие; дали разрешеният от съда правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото – чл.280 ал.1 т.3 ГПК, като в този случай касаторът следва да обоснове тезата си относно това до какъв принос за точното прилагане на закона и развитие на правото би довело произнасянето на ВКС по неговата жалба. Основанието на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е налице, когато по приложимата към казуса материалноправна или процесуалноправна норма няма правна уредба, поради което се налага прилагането на закона или на правото по аналогия, или когато правната уредба е непълна или неясна, поради което се налага тълкуване на закона, или когато разглеждането на делото от касационната инстанция би допринесло за промяна в създадената съдебна практика, и то, когато тази промяна се налага поради неточното тълкуване на дадена правна норма, довело до тази практика; или когато се налага осъвременяване на съдебната практика поради настъпило изменение в законодателството и обществените условия.
Формулираният от касатора въпрос е привързан към оплакванията му за неправилност на съдебното решение, които подлежат на изследване при разглеждане на касационната жалба по същество, а не във фазата по нейната селекция. За задължението на съда, разглеждащ спора по същество, да съобрази доводите на страните и да се извърши цялостна преценка на правнорелевантните факти, както и да изложи мотиви, произтичащо от разпоредбата на чл. 235 ГПК, както и в частност за правомощията на въззивния съд, регламентирани в разпоредбата на чл. 269 ГПК, е формирана константна съдебна практика, която е съобразена от въззивния съд и която изключва приложението на поддържаното основание по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК, доколкото не се обосновава необходимост от промяната й, поради настъпило изменение в законодателството. По тези съображения в случая не са налице както общото, така и допълнителното основание по чл.280 т.3 ГПК и касационното обжалване не следва да бъде допускано.
Предвид изхода на спора на ответника по касацията следва да се присъдят сторените разноски за адвокатско възнаграждение, удостоверени с договор за правна защита и съдействие от 29.05.2017г. в размер на 950.00 лв.
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 38 от 21.04.2017г. на Кърджалийския окръжен съд, постановено по в.гр.д.
№ 47/2017 г.
ОСЪЖДА ТП Държавно горско стопанство – М. да заплати на Ф. М. М. сумата от 950 /деветстотин и петдесет/ лева – разноски за касационната инстанция.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: