О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 30
гр. София, 15.01.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на пети декември две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр.д. № 2833/2018г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. В. П. от [населено място] срещу въззивно решение № 85 от 27.03.18г., постановено по в.гр.д.№ 77/18г. на Врачанския окръжен съд, с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
С посоченото решение въззивният съд е потвърдил решение № 753 от 19.10.2017г. по гр.д.№ 1630/17г. на Врачанския районен съд, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от касатора против Ц. Б. Ц., В. В. Ц. и “Уникредит Булбанк”АД иск с правна квалификация чл.440 ГПК за признаване за установено, че 1240/2424 ид.части от поземлен имот № ****, находящ се в землището на [населено място], [община], с площ от 2,424 дка, върху който е насочено принудително изпълнение по изп. д. № 20137220402458 по описа на ЧСИ Г.Б. с взискател “Уникредит Булбанк”, не са собственост на Ц. Б. Ц. и В. В. Ц..
По делото е установено, че с констативен нот.акт № 200/1999г. ответникът Ц. Б. Ц. е признат за собственик на 1240/2424 ид.части от процесния имот, заедно с построената в него масивна жилищна сграда по давностно владение. С нот.акт № 53/15.09.2004г. Ц. Б. Ц. и В. В. Ц. са учредили в полза на “Булбанк” АД, гр.София договорна ипотека върху посочения имот за обезпечаване вземането на банката към тях – главница, лихви и разноски, произтичащо от договор за банков кредит в размер на 100 000 лв. С постановление от 11.12.2013г. на ЧСИ е наложена възбрана върху имота по образуваното изпълнително дело с взискател “Уникредит Булбанк” и длъжници Ц. Б. Ц. и В. В. Ц. за обезпечаване вземането на банката в размер на 137 124 лв.
За да потвърди първоинстанционното решение, въззивният съд е приел, че още към момента на учредяването на ипотеката първите двама ответници са били собственици на процесния имот по давност, за което не е имало законови пречки, тъй като по делото липсват данни имотът да е бил общински. Прието е също, че ищцата в първоинстанционото производство, която черпи права върху имота от поредица прехвърлителни сделки, не притежава права върху него, тъй като първоначалният продавач Х. С. Е., не е бил негов собственик. Посочено е, че решение № 504 от 30.06.2009г. на ОСЗГ-гр.В., с което му е предоставено правото на собственост върху имота като земя по чл.19 ЗСПЗЗ, не го легитимира като негов собственик, тъй като по делото липсват данни за наличие на предпоставките за включването на имота в общинския резултативен фонд, за да е могло това лице да го получи като обезщетение, както и че представеното по делото копие от решението на ОСЗГ, със заверка ”вярно с оригинала” не съдържа подписи на лицата, посочени като членове на административния орган, нито е представен оригиналът на решението след направеното оспорване.
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът сочи, че въззивният съд се е произнесъл при условията на чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпросите: 1. Какво е доказателствената стойност на официално заверен препис от официален документ и ползва ли се той със същата доказателствена сила като оригинала и 2. При оспорване на представен официално заверен препис от официален документ, как се разпределя доказателствената тежест – на страната, представила документа или на страната, която го оспорва.
Ответникът по жалбата “Уникредит Булбанк” и третото лице –помагач Р. С. М. считат, че касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска. Останалите ответници не вземат становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение, тъй като не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.
За да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение е необходимо с него да е разрешен правен въпрос, който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в ал.1 на чл.280 ГПК, както и при вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение /чл.280, ал.2 ГПК/. Поставеният от касатора правен въпрос следва да се изведе от предмета на спора и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства. Непосочването на такъв въпрос е достатъчно основание за недопускане на въззивното решение до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1 ГПК /т.1 на ТР № 1/09г. на ОСГТК на ВКС/.
В случая поставените от касатора въпроси не кореспондират на посочените по-горе съображения на въззивния съд за отхвърлянето на иска и по тях не е налице произнасяне, поради което не могат да обусловят допустимостта на касационното обжалване. В тази връзка следва да се отбележи, че съдът е приел, че решението на ОСЗГ не е подписано от членовете на административния орган и по тази причина не е породило правни последици, а не е обсъждал въпроса за доказателствената сила на представения официално заверен препис от решението и за разпределението на доказателствената тежест при неговото оспорване. Освен това другото съображение на съда за отхвърлянето на иска е, че по делото не е доказано наличието на предпоставките по чл.19 ЗСПЗЗ за придобиване правото на собственост върху процесния имот от общината, респ. за предоставянето му в собственост на посоченото лице, от което ищцата черпи права, т.е. че липсват материалноправните предпоставки за издаването на това решение, във връзка с което не е формулиран правен въпрос.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че не са изложени и релевантни доводи за обосноваване значението на поставените въпроси за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, с оглед промяна на създадена поради неточно тълкуване на закона съдебна практика или осъвременяване на тълкуването на дадена правна норма или при непълна, неясна или противоречива такава, за да се създаде съдебна практика по нейното прилагане или с оглед осъвременяването й, съгласно дадените в т.4 на посоченото тълкувателно решение разяснения, които предпоставки в случая липсват. Не са налице и предпоставките по чл.280, ал.2 ГПК, нито касаторът се позовава на тях.
С оглед изложеното посоченото въззивно решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 85 от 27.03.2018г., постановено по в.гр.д.№ 77/2018г. на Врачанския окръжен съд.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: