О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 30
София, 15.01.2019 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на пети декември две хиляди и осемнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Ефремова
ЧЛЕНОВЕ: Бонка Йонкова
Евгений Стайков
изслуша докладваното от съдия Е.Стайков т.д.№1748/2018г. и за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Кооперация „Шуменска заря” –гр.Шумен, срещу решение №28 от 08.03.2018г., постановено по в.т.д.№6/2018г. по описа на Шуменски окръжен съд.
В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение, с което е потвърдено решение №832/13.11.2017г. по гр.д.№678/2017г. на Шуменски районен съд за уважаване на исковите претенции на Д. Ж. по чл.60 ЗК, е неправилно поради противоречие с материалния закон и необоснованост. Излагат се доводи, че от доказателствата по делото не се установява исканата от ищцата информация на осн. чл.9, ал.1, т.4 ЗК да е свързана с изпълнение на приети решения, с които да се засягат интересите на кооператора или такива на кооперацията. Сочи се, че нито в ЗК, нито в Устава на кооперацията, не е предвидена възможност за постоянен достъп на член-кооператорите до протоколите от решенията на управителния съвет (УС) и на общото събрание (ОС) на кооперацията. Излагат се съображения, че ищцата е имала право преди провеждане на всяко общо събрание да се запознае с отчета на дейността на УС, а по време на провеждане на ОС – да поиска допълнителни сведения и информация за дейността на УС и за взетите от него решения. На последно място се твърди, че поисканата от ищцата информация е публична и се съдържа в годишния финансов отчет на кооперацията, подлежащ на публикуване в Търговския регистър, поради което непредоставянето на данни за тази информация, не засята интересите на ищцата. Претендира се отмяна на въззивното решение, отхвърляне изцяло на предявените искове и присъждане на разноски в полза на кооперацията на всички съдебни инстанции.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК е формулиран следния процесуалноправен въпрос, обуславящ според касатора допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК: „Допустимо ли е предявяване на осъдителен иск от член-кооператор в хипотезата на чл.60 ЗК във вр. с чл.9, ал.1 т.4 ЗК?”. Отделно са поставени два материалноправни въпроса, които според касатора са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото (касационно основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК), а именно: 1.) „При наличието на официални документи – годишен финансов отчет, отчет на председателя на управителния съвет и отчет на контролния съвет, приети от общото събрание и публикувани в Търговския регистър, материализиращи информация относно направените от кооперацията разходи, длъжен ли е управителният орган на кооперацията да предоставя индивидуална такава информация на член-кооператорите, при поискване от тяхна страна?” и 2.) „Разпоредбата на чл.9, ал.1, т.4 ЗК, съгласно която членът на кооперацията има право да иска информация от нейните органи за изпълнението на приети решения, следва ли да се тълкува разширително и да включва не само изпълнението на приетите решения, а и самите решения на органите на кооперацията, материализирани на хартиен носител?”.
Касаторът поддържа наличието и на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК, сочейки, че изложените в касационната жалба оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното решение, обуславят неговата очевидна неправилност.
В срока по чл.287, ал.1 ГПК е представен писмен отговор на касационната жалба от ищцата Д. Д. Ж., в който се поддържа, че поставените от касатора въпроси не обуславят допускане на касационно обжалване на въззивното решение като същевременно се излагат доводи за неоснователност на касационната жалба по съществото на спора. Претендират се разноски за касационната инстанция.
Върховният касационен съд, търговска колегия, състав на второ търговско отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
С решение №832 от 13.11.2017г. по гр.д.№678/2017г. на Шуменски районен съд е осъдена Кооперация „Шуменска заря” да предостави на Д. Д. Ж. в писмен вид на хартиен носител следните сведения/информация: 1.) Препис от протоколите на всички проведени заседания на УС на Кооперация „Шуменска заря”, за времето от 24.06.2014г. до 31.01.2017г.; 2.) Препис от протоколите на всички проведени ОС на член-кооператорите на Кооперация „Шуменска заря” за времето от 24.06.2014г. до 24.03.2016г., за протоколи от проведени ОС, които са съставени на отделни листа и не са вписани в Протоколната книга на кооперацията, предадена като доказателство по гр.д.№3174/2015г. по описа на Ш. или са вписани в отделна Протоколна книга, извън тази предадена по гр.д.№3174/2015г. на Ш.; 3.)Препис от протоколите на всички проведени ОС на член-кооператорите на Кооперация „Шуменска заря” за времето от 24.03.2016г. до 31.01.2017г.; 4.)Информация/сведение за изплатените от Кооперация „Шуменска заря” суми на лицето П. Г. Й. – член-кооператор и служител в Кооперация „Шуменска заря” за периода от 01.01.2017г. до 31.01.2017г., като информацията следва да включва получените брутни суми за: заплати, хонорари, комисионни, както и всички други плащания от кооперацията, без значение начина на тяхното изплащане – в брой или по банков път и 5.)Информация/сведение за изплатените от Кооперация „Шуменска заря” суми за адвокатски и юридически услуги за периода от 01.01.2017г. до 31.01.2017г., без да е необходимо да се посочват поименно адвокатите или адвокатските дружества, на които са изплатени сумите.
С обжалваното решение №28/08.03.2018г. по в.т.д.№6/2018г на Шуменски окръжен съд е потвърдено изцяло първоинстанционното решение.
Въззивният състав е приел за установено, че ответната кооперация не е предоставила на ищцата в писмен вид в 14-дневен срок поисканата от последната информация, конкретно посочена в заявление №57/01.02.2017г. Съдът е посочил, че предявеният иск с правно основание чл.60 ЗК във вр. с чл.9, ал.1, т.4 ЗК е допустим, тъй като е налице правен интерес на ищцата от предявяване на иска.
За да потвърди първоинстанционното решение, в което е уважен предявения иск, въззивният състав е посочил, че ищцата е член на кооперация „Шуменска заря” и разпоредбата на чл.9, ал.1, т.4 ЗК й дава право да получи исканата информация. Според съда липсват основания да се отрече правото на всеки член на кооперацията да се запознае с протоколите от заседанията на УС включително и да му бъдат предоставени преписи от тях, тъй като това право на кооператора е свързано с правото му да иска отмяна на незаконосъобразните актове и действия на органите на кооперацията, които противоречат на закона и устава – чл.58 ЗК, и с оглед обстоятелството, че без да има възможност да се запознае със съответните документи няма как отделният член да осъществи правата си.
Въззиивният състав не е възприел възражението на кооперацията за неоснователност на претенцията за предоставяне на сведения за извършените заплащания на председателя и разходите за юридически услуги поради публичния характер на тази информация. Съдът е посочил, че данните, съдържащи се в годишния финансов отчет на кооперацията са обобщени и от тях може да се установят общо извършените разходи на юридическото лице през съответния период, но не може да се извлече конкретно исканата от ищцата информация. Според съда неоснователен е и довода на ответника, че тази информация не е свързана с личните имуществени или неимуществени права на ищците. Посочил е, че исканите сведения имат отношение към неимущественото право на членовете на кооперацията да осъществяват контрол върху дейността на органите й, включително относно законосъобразното и целесъобразно разпореждане с имуществото и спазването на чл.33а Устава на кооперацията, според който заплащането на административно-управленските кадри и на специалистите се установява съгласно утвърденото от общото събрание щатно разписание. Въззивният състав е направил препращане на основание чл.272 ГПК към мотивите на районния съд, посочвайки че същите са подробни, обосновани, че се основават на събраните по делото доказателства и съответстват на буквата и духа на закона.
Настоящият състав намира, че липсват основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Поставеният от касатора процесуалноправен въпрос: „Допустимо ли е предявяване на осъдителен иск от член-кооператор в хипотезата на чл.60 ЗК във вр. с чл.9, ал.1 т.4 ЗК?” е относим към евентуалната недопустимост на въззивното решение като основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2, пр.2 ГПК. Според настоящия състав въззивното решение не е евентуално недопустимо доколкото в чл.60 ЗК е предвидена възможността за предявяване на самостоятелен иск (отделно или обединен с иска по чл.58 ЗК) за защита на правата на член-кооператора, които са накърнени от органите на кооперацията. Нарушаване правото на член-кооператора по чл.9, ал.1, т.4 ЗК да получи информация от органите на кооперацията за изпълнението на приети решения може да бъде защитено с осъдителен иск по чл.60 ЗК, чието принудително изпълнение (при липса на доброволно изпълнение) се осъществява по реда на чл.527, ал.1 ГПК.
Извън случаите по чл.280, ал.2 ГПК допускането на касационно обжалване предпоставя с обжалваното решение въззивният съд да се е произнесъл по материалноправен и/или по процесуалноправен въпрос, обусловил правните му изводи по предмета на спора, и по отношение на този въпрос да са осъществени някои от допълнителните предпоставки по т.1 – т.3 на чл.280 ал.1 ГПК. Съобразно разясненията, дадени в т.1 от Тълк. решение №1/19.02.2010г. по т.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд.
Не може да обоснове наличие на поддържаното от касатора основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК въпрос: „При наличието на официални документи – годишен финансов отчет, отчет на председателя на управителния съвет и отчет на контролния съвет, приети от общото събрание и публикувани в Търговския регистър, материализиращи информация относно направените от кооперацията разходи, длъжен ли е управителния орган на кооперацията да предоставя индивидуална такава информация на член-кооператорите, при поискване от тяхна страна?”. От една страна въпросът е относим към правилността на въззивното решение, чиято проверка излиза извън обхвата на проверката в производството по чл.288 ГПК. От друга страна въпросът не е обусловил решаващия извод на въззивния състав, който е аргументиран със становището на съда, че данните, съдържащи се в годишния финансов отчет на кооперацията са обобщени и от тях не може да се извлече конкретно исканата от ищцата информация.
Макар и значим за конкретния правен спор, въпросът: „Разпоредбата на чл.9, ал.1, т.4 ЗК, съгласно която членът на кооперацията има право да иска информация от нейните органи за изпълнението на приети решения, следва ли да се тълкува разширително и да включва не само изпълнението на приетите решения, а и самите решения на органите на кооперацията, материализирани на хартиен носител?” не покрива допълнителния селективен критерий по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване, а именно – същият да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото съобразно разясненията, дадени в т.4 от Тълк.решение №1/19.02.2010г. по т.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС. Разпоредбата на чл.9, ал.1, т.4 КЗ не се нуждае нито от разширително тълкуване, нито от актуализиране на неправилно създадена съдебна практика, тъй като несъмнено правото да се иска информация по чл.9, ал.1, т.4 ГПК за изпълнението на приети решения включва правото на член-кооператора да се запознае със съответните документи, обективиращи приетите решения, респ. съдържащи сведения по въпросите, засягащи неговите интереси или тези на кооперацията.
Не обуславя допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК твърдението на касатора, че обжалваното решение е очевидно неправилно, тъй като въззивното решение не е постановено нито в явно нарушение на закона (contra legem), нито извън закона (extra legem), нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на материален и процесуален закон или от необоснованост на съдебния акт при разрешаване на правния спор, представлява основание за касационно обжалване и може да бъде преценявана от Върховния касационен съд само при вече допуснат касационен контрол в някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 1 ГПК.
На основание чл.78, ал.1 във вр. с чл.81 ГПК Кооперация „Шуменска заря” следва да бъде осъдена да заплати на Д. Д. Ж. сумата 800лв.–заплатено възнаграждение по договор за правна защита за касационната инстанция.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №28 от 08.03.2018г., постановено по в.т.д.№6/2018г. по описа на Шуменски окръжен съд.
ОСЪЖДА Кооперация „Шуменска заря”– ЕИК[ЕИК] от гр. Шумен, ул.”Сан Стефано” №14, да заплати на Д. Д. Ж. ЕГН – 6110195795 от гр. Шумен, ул.”Д-р П. Б.” №4, вх.3, ет.1 ап.48 сумата 800лв. (осемстотин лева) – разноски за касационната инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: