3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 30
София, 15.02.2019 година
Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание четиринадесети февруари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Маргарита Соколова
Светлана Калинова
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 510 от 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274,ал. 1,т. 2 ГПК във вр. с чл. 248, ал. 3 ГПК.
С определение № 22696, постановено на 23.10.2018 г. от Софийски градски съд по в.гр.д.№ 16815/2017 г. е уважена подадената от Т. А. З. и Г. Р. З. молба за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските, като ответникът по молбата /ищец в производството/ „Дея Билд“ АД – в несъстоятелност, е осъден да заплати сумата от 1587.80 лева, представляващи сторени разноски в производството пред първата инстанция.
Определението е обжалвано от „Дея Билд“ АД – в несъстоятелност, чрез синдика Д. С., с искане същото да бъде отменено като неправилно, поради противоречие с материалния закон. Жалбоподателят поддържа, че сложността на делото не е голяма, а предметът е бил усложнен от предявения насрещен иск, който е отхвърлен от първоинстанционния съд и не е разгледан от въззивния съд, доколкото въззивната инстанция отхвърля първоначалния иск по чл.108 ЗС.
В писмен отговор в срока по чл.276, ал.1 ГПК ответниците по частната жалба Т. А. З. и Г. Р. З., чрез адв. Д. Г. и адв. В. П., поддържат, че жалбата е неоснователна по изложените в отговора съображения.
Частната жалба е допустима, подадена е в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и отговаря на изискванията на чл. 275, ал. 2 ГПК. Разгледана по същество жалбата е неоснователна поради следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.78,ал.3 ГПК ответникът има право да иска заплащане на направените от него разноски съобразно с отхвърлената част от иска, като по реда на чл. 248 ГПК може да иска от съда да допълни или измени постановеното решение в частта му за разноските. В случая предявените от „Дея Билд“ АД – в несъстоятелност срещу Т. А. З. и Г. Р. З. искове по реда на чл.108 ЗС са отхвърлени от въззивната инстанция, след като решението на първоинстанционния съд е отменено, и в полза на физическите лица са присъдени направените от тях разноски във въззивното производство.
С обжалваното определение Софийски градски съд е уважил искането на Т. А. З. и Г. Р. З. за изменение на решението в частта му за разноските, като е приел, че в полза на молителите следва да бъдат присъдени и сторените от тях разноски пред Софийски районен съд, за които има своевременно направено искане и е представен списък по чл. 80 ГПК. Счел е, че определеният размер на присъдените разноски за адвокатско възнаграждение /1130 лева/ съответства на фактическата и правна сложност на първоинстанционното производство, неговата продължителност и извършваните правни действия от страна на процесуалния представител с оглед направеното от противната страна възражение за прекомерност на претендираното и заплатено адвокатско възнаграждение.
Така извършената от въззивния съд преценка съответства на установените в чл.78, ал.5 ГПК правила. Действително при направено възражение за прекомерност на претендирания размер на адвокатското възнаграждение съдът може да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част. Разноски в минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата, възлизащи в случая на 874.50 лева, обаче се присъждат само ако производството не се отличава с фактическа и правна сложност, доколкото присъждане на разноски под този минимално определен размер е недопустимо. В случая с оглед естеството на разглеждания правен спор и множеството, поставени на разглеждане въпроси, включително предявяване на насрещен иск за подобрения, не може да се приеме, че производството не се отличава с фактическа и правна сложност. Следва да бъде взето предвид и обстоятелството, че всички въведени в предмета и касаещи основателността на разгледаните от първоинстанционния съд претенции доводи и възражения са обсъдени от процесуалния представител на ответниците в писмените му бележки, както и обстоятелството, че разноските се претендират за първоинстанционното производство, в което е разгледан и предявеният насрещен иск. Тези обстоятелства са взети предвид от въззивния съд при постановяване на обжалваното определение, поради което същото следва да бъде потвърдено като правилно.
Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 22696, постановено на 23.10.2018 г. по в.гр.д.№ 16815/2017 г. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: