7
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 30
гр. София, 16.01.2017г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
Членове: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
като разгледа докладваното от съдия Николаева гр. дело № 2635 по описа за 2016г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение № 40 от 03. 02. 2015г. по в. гр. д. № 464/2015 г. на Смолянски окръжен съд е потвърдено решение № 92 от 15. 10. 2015г. по гр. дело № 44/2015г. на Чепеларски районен съд, с което е уважен иск с правно основание чл. 109 ЗС, като ответникът Н. И. П. е осъден да осигури на ищците Д. Н. С. и Й. Д. С. достъп до тавана /подпокривното пространство/ в сграда с идентификатор № 80371.240.1685.1 по кадастралната карта на [населено място], чрез предоставяне на ключ за централния вход на сградата, разположен на северната й фасада през стълбището, находящо се в собственото му жилище с идентификатор № 80371.240.1685.1.2 по кадастралната карта на [населено място] и с което са отхвърлени като неоснователни останалите кумулативно съединени искове: с правно основание чл. 270, ал. 2 ГПК за прогласяване нищожността на решение № 94/20. 05. 2014г. по гр. дело № 207 по описа на РС Чепеларе за 2012г. в частта му, в която в дял на ответника Н. И. П. е възложено стълбището на жилищната сграда с идентификатор № 80371.240.1685.1 по кадастралната карта на [населено място], от партерния етаж до тавана; с правно основание чл. 109 ЗС за осъждане на ответника Н. И. П. да осигури достъп до жилището на ищците С. с идентификатор № 80371.240.1685.1.1 по кадастралната карта на [населено място] от находящия се на южната фасада на жилищната сграда /неофициален/ вход, чрез премахване на струпаните дърва и с правно основание чл. 109 ЗС за отпушване на комина, обслужващ жилището на ищците, на ниво таванска плоча.
Срещу горепосоченото въззивно решение касационни жалби подават и двете страни в процеса – ищците срещу отхвърлителната му част, а ответникът срещу осъдителната му част, излагайки доводи за неговата неправилност поради нарушения на материалния закон и необоснованост – основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Молят то да бъде отменено в атакуваните части и да им бъдат присъдени сторените съдебно – деловодни разноски пред касационната инстанция.
Касаторите – ищци Д. Н. С. и Й. Д. С. въвеждат основанията по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване в насрещната си касационна жалба по следните правни въпроси от значение за изхода по конкретното дело: 1. „нищожно ли е решение на съда, което противоречи на основите на нашия правен ред?“; 2. „явява ли се зазиждането на официалния вход на жилището на ищците от страна на ответника чрез неговия баща неоснователно действие, което им пречи да упражняват своето право?“ и 3. „следва ли да отговаря съсобственикът ако поддържа противоправно състояние в имота, макар и извършено от трето лице?“.
Касаторът – ответник Н. И. П. въвежда основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване по следните правни въпроси от значение за изхода по конкретния спор: 1. „представлява ли във всеки един случай обща част на сградата подпокривното пространство?“; 2. „възможно ли е подпокривно пространство /таван/ да загуби предназначението си на обща част?“ и 3. „представлява ли обща част таван, който е непосредствено свързан с един от етажите и до който няма достъп до редовна стълба от другите етажи в сградата?“.
Всяка от страните депозира писмен отговор на касационната жалба на насрещната страна, в който поддържа становище за отсъствието на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение приема по допустимостта на касационното обжалване следното:
Касационните жалби на страните са подадени в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирани страни и срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт – въззивно решение по обективно кумулативно съединени искове с правни основания чл. 270, ал. 2 ГПК и чл. 109 ЗС, но не са налице посочените от касаторите общо и допълнителни основания на чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 за допускане на касационно обжалване по същество по поставените въпроси.
Според въззивния съд влязлото в сила на 24. 06. 2014г. решение № 94 от 20. 05. 2014г. по гр. дело № 207 по описа на РС Чепеларе от 2012г., с което в производство по иск за делба в дял на ищцата Д. С. е поставено жилище със застроена площ 49. 15 кв.м., състоящо се от дневна – кухня, спалня, антре, килер, коридор, санитарен възел, с идентификатор № 80371.240.1685.1.1, ведно със съответните ид. части от общите части на сградата, находящо се на партерния етаж в сграда с идентификатор № 80371.240.1685.1 по кадастралната карта на [населено място], приета през 2006г., а в дял на ответника Н. П. е поставено жилище със застроена площ 170. 94 кв.м. с идентификатор № 80371.240.1685.1.2, състоящо се от партерен етаж от изба и стълбище със застроена площ 18. 26 кв.м.; първи етаж от кухня, дневна с тераса, столова, коридор, санитарен възел, стълбище за втория етаж с две тераси със застроена площ 77. 28 кв.м. и втори етаж от три спални, от които двете с тераси, коридор, санитарен възел, стълбище с тераса със застроена площ 75. 40 кв.м., ведно със съответните ид. части от общите части на същата сграда, не е нищожно. Нищожно е съдебно решение, постановено от ненадлежен орган или ненадлежен състав, извън правораздавателната власт на съда, което не е в писмена форма, абсолютно неразбираемо е или не е подписано, но влязлото в сила решение по делбеното дело не страда от нито един от горепосочените пороци. Наведените от ищците доводи като основание на иска с правно основание чл. 270, ал. 2 ГПК са относими не към валидността на решението, а към неговата правилност, която не може да се проверява в настоящото производство. Искът с правно основание чл. 270, ал. 2 ГПК за прогласяване нищожността на влязлото в сила на 24. 06. 2014г. решение № 94 от 20. 05. 2014г. по гр. дело № 207 по описа на РС Чепеларе от 2012г. е отхвърлен от Смолянски окръжен съд като неоснователен.
Въззивният съд е приел за неоснователна въззивната жалба на ищците Д. и Й. С. и в частта й срещу първоинстанционното решение, с което са отхвърлени исковете с правни основания чл. 109 ЗС за осъждане на ответника Н. И. П. да осигури достъп до жилището на ищците С. с идентификатор № 80371.240.1685.1.1 по кадастралната карта на [населено място] от находящия се на южната фасада на жилищната сграда /неофициален/ вход чрез премахване на струпаните дърва и да отпуши комина, обслужващ жилището на ищците, на ниво таванска плоча. Основателността на негаторния иск според Смолянски окръжен съд предполага кумулативното наличие на следните предпоставки: ищците да са собственици на имота, а ответникът с неоснователни, противоправни действия, да пречи на собствениците да упражняват правата си на собственост в пълния им обем. От приетите по делото доказателства безспорно се установява, че дървата край стената на къщата са поставени не от ответника, а от неговата баба /свидетелката Е. М./, поради което ответникът не е пасивно легитимиран да отговаря за това чуждо противоправно действие, а освен това откъм улицата има стоманено – бетонова ниша, предвидена за изграждане на подход към жилището на ищците на партерния етаж, получено при съдебната делба по гр. дело № 207 по описа на РС Чепеларе от 2012г., от който ищците биха могли да влизат в жилището си безпрепятствено откъм южната страна /неофициалния вход/, т.е. не е осъществено неоснователно действие от страна на ответника, възпрепятстващо упражняването на правото на собственост на ищците спрямо техния имот досежно подхода. По отношение на иска с правно основание чл. 109 ЗС за осъждане на ответника да отпуши комина, обслужващ жилището на ищците на партерния етаж в процесната сграда – етажна собственост, находящ се в общото подпокривно пространство /тавана/, Смолянски окръжен съд намира, че не е установено неоснователно засягане на упражняваното от ищците право на собственост, а и към момента на изготвяне на заключението на техническата експертиза, приета по делото, коминът е ремонтиран /отпушен/ и работещ, поради което и този негаторен иск е приет за неоснователен.
Въззивният съд зачита правните последици на решение № 94 от 20. 05. 2014г. по гр. дело № 207 по описа на РС Чепеларе от 2012г., с което процесната сграда с идентификатор № 80371.240.1685.1 по кадастралната карта на [населено място] е обособена като етажна собственост съгласно чл. 37 ЗС, състояща се от жилищата на ищците и ответника като индивидуална собственост и от общи части, като таванското подпокривно пространство е обща част по предназначение, тъй като в него не са обособени самостоятелни помещения, макар това да е технически и нормативно възможно поради наличието на изискуемите височина, пространство и обем. Ищците като етажни собственици в процесната етажна собственост са съсобственици в таванското подпокривно пространство като обща по предназначение част на етажната собственост и като такива имат право да ползват тавана чрез осигуряване на достъп до него. От приетите по делото доказателства /заключение на техническа експертиза и гласни доказателства/ се установява, че единственият подстъп към подпокривното пространство се осъществява чрез преминаване през стълбището – част от жилището на ответника в процесната сграда, като ищците нямат достъп до стълбището и съответно до общия таван. Съществувалата преди съдебната делба врата между жилището на ищците и жилището на ответника през стълбището на партерния етаж е била зазидана от бащата на ответника след влизане в сила на решението по втора фаза на делбата, при което ищците са се оказали лишени от какъвто и да било достъп до таванското подпокривно пространство, тъй като официалният вход на сградата /откъм северната страна/ съставлява вход на жилището на ответника, част от което е и стълбището, осигуряващо единствения достъп до общия таван на сградата. Правото на собственост на ищците е ограничено от неосигурения от ответника достъп до общия таван и заключването на входната врата на сградата /официалния северен вход/, поради което успешното провеждане на иска с правно основание чл. 109 ЗС следва да осигури адекватна защита на нарушеното право чрез предоставяне на ключ за тази врата. По гореизложените съображения Смолянски окръжен съд приема за основателен негаторния иск за осъждане на ответника за осигуряване на достъп до тавана, чрез предоставяне на ключ за централния вход на сградата, разположен на северната й фасада през стълбището, находящо се в собственото жилище на ответника.
Настоящият съдебен състав на ВКС намира, че касаторите – ищци не са формулирали в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към насрещната касационна жалба правни въпроси от значение за изхода по конкретното дело, поради което не е осъществено общото основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на т. 1 ТР № 1 от 19. 02. 2010 г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС. Соченият въпрос от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, а именно нищожно ли е решение на съда, което противоречи на основите на действащия правен ред?, не е обсъждан въобще в обжалваното въззивно решение и поради това не е обусловил правните изводи на въззивния съд. Непосочването на правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да е нужно да се разглежда соченото допълнително основание за това.
Останалите два въпроса на ищците, формулирани в насрещната касационна жалба, дали зазиждането на официалния вход на жилището на ищците от страна на ответника чрез неговия баща е неоснователно действие, което им пречи да упражняват своето право? и следва ли да отговаря съсобственикът ако поддържа противоправно състояние в имота, макар и извършено от трето лице?, не са включени в предмета на спора, който съгласно диспозитивното начало в гражданския процес се определя от страните, поради което не са обсъждани от въззивния съд и в този смисъл не са обусловили правните изводи в атакуваното въззивно решение. Ищците не са предявили негаторен иск за осъждане на ответника да премахне зазиждането на вратата към жилището на ищците откъм стълбището на ответника и по такъв иск сезираните съдилища не са се произнасяли. По отношение на иска за премахване на складираните дърва край къщата, ищците не са твърдяли, че това смущаващо правото им на собственост действие е извършено от трето лице /бабата на ответника/, какъвто факт е установен в процеса на доказване по делото, а напротив поддържали са в исковата молба, която не е изменена по реда на чл. 214 ГПК, че това е действие на ответника. Не са въведени в спорния предмет по делото и действия, съставляващи нарушение на правото на собственост на ищците, извършени от трето лице, но поддържани от самия ответник. Такива доводи ищците правят за първи път в касационната си жалба. Освен това въззивният съд, за да отхвърли негаторния иск за осъждане на ответника да премахне струпаните дърва откъм южния вход на сградата, е съобразил не само обстоятелството, че действието е извършено от трето лице, но и обстоятелството, че складираните дърва не препятстват по никакъв начин достъпа на ищците до входа на жилището им, т.е. не нарушават правото им на собственост. По последните два въпроса, формулирани от ищците, като невключени в предмета на делото и необсъдени от въззивния съд, не би могло да е осъществено и соченото допълнително основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК – противоречие на въззивното решение с решение № 1212 от 04. 11. 2008г. по гр. д. № 3940/2007г. на Четвърто г.о. на ВКС и с решение № 340 от 25. 05. 1994г. по гр. д. № 918/1993г. на Четвърто г.о. на ВКС.
Формулираните от касатора – ответник в касационната му жалба въпроси: възможно ли е подпокривно пространство /таван/ да загуби предназначението си на обща част? и представлява ли обща част таван, който е непосредствено свързан с един от етажите и до който няма достъп до редовна стълба от другите етажи в сградата? не са от значение за изхода по конкретното дело, т.е. не осъществяват общото основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на т. 1 ТР № 1 от 19. 02. 2010 г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС. Те са формулирани абстрактно, без да имат въобще характеристиките на правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК и въобще не са обсъждани от въззивния съд в обжалванитя съдебен акт, тъй като излизат извън предмета на конкретния спор.
Соченият от касатора – ответник материалноправен въпрос, преформулиран от касационната съдебна инстанция съобразно правомощията й по т. 1 ТР № 1 от 19. 02. 2010 г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС: кога подпокривното пространство на сграда – етажна собственост съставлява обща част? е от значение за изхода по конкретното дело, т.е. по отношение на него е осъществено общото основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Разрешението на този правен въпрос, съдържащо се в обжалваното въззивно решение е в съответствие с постановките на ТР № 34 от 15. 08. 1983г. по гр. д. № 11/1983г. на ОСГК на ВС, възпроизведени в множество безпротиворечиви решения на ВКС по чл. 290 ГПК, формиращи задължителната практика на ВКС по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, поради което не е налице соченото от касатора допълнително основание за допускане на касационно обжалване – чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Процесното таванско подпокривно пространство в процесната сграда – етажна собственост не съдържа обособени самостоятелни тавански и/или други помещения, но има нужните височина, пространство и обем и нормален достъп от стълбище, т.е. при спазване на съответните законни изисквания могат да се изградят в него отделни обекти или сервизни помещения към такива обекти, следователно то е обща част на етажната собственост по предназначение съгласно т. 2 ТР № 34 от 15. 08. 1983г. по гр. д. № 11/1983г. на ОСГК на ВС. То може да престане да бъде обща част на етажната собственост само при съгласие на всички етажни собственици за промяна на предназначението му като обща част.
На основание изложеното касационно обжалване на атакуваното въззивно решение не следва да бъде допуснато.
С оглед изхода на настоящото производство и недопускането на касационно обжалване и по двете касационни жалби на ищците и на ответника, страните не си дължат разаноски в настоящото производство.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 40 от 03. 02. 2015г. по в. гр. д. № 464/2015 г. на Смолянски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: