О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 30
София, 17.01.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на първи декември , две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател : ЕМИЛ ТОМОВ
Членове : ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №3294/2016 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на Р. С. Ш. от [населено място] срещу решение №.62 от 15.04.2016г по гр.дело № 148/2016г. на Варненски апелативен съд , с което е потвърдено решение №2134 от 22.12.2015г на Варненски окръжен съд. По същество е отхвърлен иск на касаторката за разваляне поради неизпълнение на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане в частта, в която ищцата е прехвърлител, след смъртта на другия прехвърлител , нейния съпруг.
В приложеното към жалбата изложение се поддържа основанието по чл. 280 ал.1 т.1 и т.3 от ГПК, по седем въпроса :
– за разпределение на доказателствената тежест ,следва ли прехвърлителят да доказва свои специални нужди и че същите не са били задоволявани от приобретателя.
– за обема на дължимите грижи , когато в договора не са конкретизирани ,за да бъде изпълнението пълно и точно.
– необходимо ли е главните факти ,в случая изпълнението на задължението за издръжка и гледане , да бъде доказан пълно и главно, или може да почива на предположения .
– зависи ли точното и пълно изпълнение с от възможностите на прехвърлителите сами да задоволяват нуждите си , включително от издръжка и парични средства .
– следва ли съдът да обсъди всички надлежно събрани доказателства в съвкупност и взаимосвързаност ,да интерпретира правилно данните в тях.
– следва ли съдът при наличието на две групи противоречиви свидетелски показания да изложи мотиви защо дава вяра на едните , а не на другите .
– когато задължението е поето по отношение на двама прехвърлителни съпрузи счита ли се , че приобретателят е изпълнил точно и в пълен обем ,ако непосрествените грижи по отношение на единия прехвърлител се полагат от другия, който също е страна и кредитор .
Коментарът на приложената и цитирана обилна практика на ВКС по въпроси на алеаторния договор се изтъква на основание чл. 280 ал.1 т.1 ГПК. Ищцата , предявила претенцията за разваляне на договора след смъртта на съпруга си е отричала изпълнението на договора още от сключването му. Мотивът на въззивния съд ,че за периода от 1993 до 2000г няма данни прехвърлителните да са имали особени нужди , които да не са били задоволявани от дъщеря им,според касаторорката е в противоречие с реш. №217/2011 ІІІ г.о и реш.№20/2015г ІV г.о, тъй като означава разместване на доказателствена тежест. Според установената практика , доказателствената тежест е за полагащият грижата приобретател . Коментираният мотив на въззивмния съд е в противоречие и с реш. №82/2011г, І г.о на ВКС тъй като означава ,че на прехвърлителите е вменено да доказват специфични нужди , които не са били задоволени.В тази връзка са зададени въпросите по т.1 и т.2 от изложението .Следващият коментиран в изложението мотив на въззивния съд е с оглед установеното ,че за периода от края на 2011г ищцата е страдала от множество заболявания , включително диабет , провеждани са медицински прегледи и е претърпяла скъпо струващи очни операции ,за което съдът приема ,че е налице своевременно следене и лечение ,което или ищцата сама е осъществявала , или с помощта на ответницата . Мотивът , според защитата, сочи пренебрегване на пълното и главно доказване и основаване решението на предположения и противоречие с реш. №182/2010 по гр.д №999/2009г ІІІ г.о . В тази връзка е поставен третият въпрос в изложението .Вместо да приеме,че при данните по делото ответницата следва да докаже изпълнение (заплащане на операциите , изследванията ,придружаване при прегледите), съдът го предполага поради това ,че с медицинската документация установява адекватна медицинска помощ .Изтъкнати са множество решения на ВКС(реш.№217 от 2011г по гр.д №999/2010 ІІІ г.о ,реш.№20/2015г по гр.д №1853/2014, ІV,реш.№82/2011 по гр.д №1313/2009 ІV г.о г.о ) относно необходимостта главните факти да се доказват, доказателствената тежест и необходимостта от обсъждане на всички релевантни обстоятелства, да се излагат мотиви (реш.№382/2015г по гр.д №2056/2015г І. г.о). Доводът за необсъждане на доказателствата в съвкупност и взаимовръзка се свързва с извода на въззивния съд ,че ответницата осигурила според възможностите на жилището възможно най-добрите условия за майка си . Последната обаче има пожизнено право на ползване , учредено при прехвърлянето от двамата съпрузи заедно и по отделно , а ищцата фактически е ограничена да заема една стая, обзаведена като за дете.Относно грижите за домакинството защитата изтъква игнориране на показанията на конкретни свидетели и разменена доказателствена тежест за това кой е пазарувал , дали са полагани грижи , дали ищцата е имала доказана нужда от парични средства. В тази връзка са поставени въпросите по т.4, т.5 от изложението.Изтъква се противоречие с реш. № 176/2011г по гр.д №759/2010г ІІ г.о ,381/2011г по гр.д №756/2010 І г.о .Изтъква се противоречие с установената практика на ВКС по въпроса за неделимостта на задължението , поето спрямо двама прехвърлители (ТР №30/1981 ОСГК ), тъй като през последните години от живота на починалия прехвърлител С. Ш. грижи за него била полагала ищцата – по морални съображения , а не ответницата , както е била длъжна по договора. По този въпрос , дали при горните обстоятелства може да се приеме изпълнение чрез трето лице, което също е кредитор (т.7 от изложението) се поддържа и основание по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК , тъй като нямало установена практика. Такава е установена за случаите , когато приобретателят изпълнява чрез трето лице , а не както в случая , от насрещна страна по договора. по същество се поддържа противоречие спрямо установеното в практика на Върховен касационен съд решение на въпроса ,че изпълнението следва да е цялостно , непрекъснато и системно при полагане на грижи и даване на издръжка по алеаторния договор.Спорадичното подпомагане не означава такава грижа .Приложени са решения № 70/2011 по гр.д №612/2010 ІІІ г.о ,реш. № 284 от 2014г по гр.д №1892/2014 І. г.о .
Ответницата по касационната жалба С. С. изтъква в отговор ,че е не налице основание за допускане на касационно обжалване , с оглед на конкретните факти по делото и доказването им , довело съда до извод,че грижи са полагани в пълен обем , при това за двамата прехвърлители . Не се търсят разноски .
По предявен иск за разваляне до размер на 3 / 4 ид.ч. на алеаторен договор от 17.12.1993г , чрез който ищцата и вече покойният й съпруг са прехвърлили на дъщеря си С. С. имот – апартамент и гараж в [населено място], срещу задължение за издръжка и гледане , при запазено пожизнено право на ползване ,който иск е бил предявен след смъртта на единия прехвърлител и отхвърлен изцяло от първоинстанционния съд , въззивният съд е изтъкнал съдържанието на дължимата престация по договора. Задължението приобретателката да поеме издръжката и гледането,като „осигури на прехвърлителните спокоен и нормален живот , какъвто са водели до сега” е посочена като съответна на типичното разбиране за гледане и издръжка,когато договорът се сключва с низходящ .Въззивният съд е изтъкнал в мотивите си ,че ответницата носи доказателствена тежест да докаже изпълнението си Предвид съдържанието на престацията по вид , обем и качество , въззивният съд на свой ред е приел от фактическа и правна страна ,че задължението е изпълнявано и се изпълнява. С оглед твърденията и доказателствата , изводите са формирани по периоди , очертани с оглед определени фактически обстоятелства, довели до промяна. За периода от сключване на договора до 2000г страните са живели в обща семейна среда в прехвърления апартамент ,като съдът е изтъкнал липсата на доказателства ( медицински данни , свид. показания) за нужди на прехвърлителните , останали неудовлетворени . За периода след 2000г.когато двамата прехвърлители трайно и целогодишно заживели на вилата си , съдът е дал вяра на показанията на свидетелите на ответницата ,изтъкнали конкретни факти и обстоятелства относно редовността на посещенията , полагането на грижи в пазаруването , снабдяването с храна , дърва и др. необходими вещи, помощ в градинската работа , вкл. оказване грижа за здравето на ищцата пред 2007г в специализирана частна клиника .След този период, когато здравето на Ш. се влошило и до смъртта му през 2012г извод за обема полагани грижи и издръжка е формиран при обсъждане показанията на всички разпитани свидетели ,оценени като непротиворечиви. Изтъкнато е противоречие в самите показания на един от свидетелите , доведен от ищцата,както и на установените обстоятелства с нейни твърдения . В края на 2011г общото здравословно състояние на Ш. е наложило настаняването постоянната му хоспитализация , като доказаните факти са обосновали и извод за полагана грижа и осигурена издръжка от ответницата в пълен обем . След 2011г ищцата е заживяла отново в апартамента в [населено място] , където е настанена в най- хубавата стая (детската стая), а детето на ответницата , вече на 12 години, спи при родителите си. Съдът е обсъдил изтъкнатото от св.К., че запазването на мебелировката в стаята , неподходяща по цвят (розова) не може да доведе до извод за неизпълнение задълженията по договора . Изтъкнал е също така и особеното внимание на сем.К. двамата доведени като свидетели на ищцовата страна ) към ищцата С. през последната една година. Това е преценено както при показанията им , така и в контекста на влошените през този период отношения между страните .Ищцата продължава да се ползва от ежедневно осигуряваната издръжка и грижи на ответницата , изразяваща се в пазаруване за домакинството , заплащането на консумативи , необходими лекарства за болестите , от които страда, но отказва лична комуникация с дъщеря си ,на която по повод заведеното дело е разкрила ,че е осиновена (св. К.). Поради това не е обсъждана и хипотеза , при която кредиторът е в забава ,за да се налага трансформиране на дълга .
Върховен касационен съд , трето гражданско отделение намира , че не е налице основание за допускане до касационно обжалване на въззивното решение .
В изложението се поставят твърде общо въпроси, чието решаващо значение е обусловено от конкретните доказателства и преценката им съобразно фактите по делото, за всеки конкретен случай . Оспорва се мотив , формиран от решаващия съд във връзка с отрицателното твърдение по исковата молба, че за периода от сключване на договора през 1993г до 2000г, когато двамата прехвърлители за заживели трайно на вилата си , грижи от дъщеря им не са били доказано полагани . По общо правило ответницата и приобретател по алеаторния договор носи тежестта да докаже полаганите от нея грижи за целия преиод на изпълнение , но оспорваните изводи на съда не изразяват преобръщане на доказателствената тежест , а съобразяване с конкретните обстоятелства в отношенията между страните . Касае се за поето задължение за издръжка и гледане без изрична конкретизация в договора, т. е. за осигуряване на нормален стандарт на живот ,необходима издръжка и осигуряване на грижи за здравословното състояние.Към момента на сключване на договора , приобретателката е била на 20 години и според всички свидетели, отношенията са били добри и задружни чак до смъртта на нейния баща С. Ш. през 2012г. За този период Ш. и съпругата му са получавали толкова грижи и такава издръжка, от каквито сами са смятали, че имат нужда,а съобразяването с това обстоятелство не подкрепят довода на защитата за противоречие с трайно възприетите в практиката на Върховния касационен съд признаци, на които следва да отговаря изпълнението на задължението от страна на приобретателите по алеаторния договор, поето за в бъдеще. (ТР№96/66г , решение № 178 от 20.06.2012 г. по гр. д. № 1542/2011 г. ВКС, ІІІ г.о., решение №363/ 26.05.2010г. по гр.д.№756/2009г. ВКС, ІІІ г.о., решение №165/01.03.2010г. по гр.д.№71/2009г. ВКС, ІІІ г.о. , решение №70/05.07.2011г. по гр.д.№612/ 2010г. ВКС, ІІІ г.о., реш. №818/2010г по гр.д №1371/2009 ІV, реш.№327/2015 по гр.д № 1205/2014 ІV г.о и др., установената по реда на чл.291 ГПК съдебна практика. ) Както обобщено е изтъкнато в реш.№ 863/2010г по гр.д. № 1534 за 2009 ІV г.о , специфичността на съдържанието на задължението за гледане, подчинено на нравствено етични изисквания, следва от постигнатото между страните съгласие с оглед конкретиката на всеки отделен случай; с оглед жизнените и битови нужди на прехвърлителя и възможностите му да се справя сам. При обсъждане на мотива в частта за израза „ особени нужди” същият се възприема от касатора превратно, изолирано от фактическите изводи на съда по решението. Въззивният съд е преценил доказателствата за полагани грижи с оглед обективната им необходимост за конкретния случай (което е и същинската му задача, като съд по същество ) и е съобразил ,че никой от двамата кредитори не е изразявал недоволство от обема и естеството им , приемали са ги. От това не следва ,че въззивният съд се е отклонил от възприетия в практиката критерии за изпълнението на алеаторния договор , указани още с приемането на Тълкувателно решение № 30 от 17.06.1981г. на ОСГК относно съдържанието на понятието „точното изпълнение на договора по вид, обем и качество”, което да е „съобразено с правилата на добросъвестността и морала”. Не означава също така , че въззивният съд е допуснал разместване на доказателствената тежест в исковия процес при формиране на решаващи преценки.
В практиката на ВКС (решения №1501 от 12.12.2008г , Vг.о на ВКС , решение №635 от 08.07.2002г , ІІ г.о на ВКС и др. ) са коментирани случаи на влошаване на отношения , но само ако те са довели до реално неполагане на грижи, липса на издръжка или неосигуряване на медицинска помощ за конкретен период на нужда. Факти от подобно естество са обуслявяли извода за непостоянство и непълнота по отношение на престацията.В настоящия процес ответницата е провела доказване на положената от своя страна грижа в пълен обем , не е възлагано на ищцата да провежда доказване, не е налице случай на обърната доказателствена тежест. Противоречие между показанията на двете групи свидетели също няма, що се отнася до конкретно засвидетелствани факти. Поради това неотносимо се цитира установената практика на ВКС по този въпрос . Освен факти , някои от разпитаните свидетели са заявили и свои изводи и преценки , което съдът е отграничил и преценил при обсъждането на гласните доказателства .
Касаторката обосновава относимостта на въпросите по т. 1- 6 от изложението като неправилно интерпретира решаващите изводи на въззивния съд , игнорира установеното по делото и действителното съдържание на мотивите на въззивното решение . Липсва основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК по тези въпроси , тъй като отговорът им при решаващата дейност на съда е в съответствие с установената практика . Въпросът по т.7 се поставя без връзка с решаващо преценените в настоящия спор конкретни обстоятелства ,при които от значение е приемане на грижите в отношенията между родители и низходящи на следващо място , въпросът се услови на опровергани ищцови твърдения , а не на възприетата фактическа обстановка .При формулиране на този въпрос не е отговорено на общото изискване на чл. 280 ал.1 ГПК същият да е решаващо произнесен .
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска до касационно обжалване решение №.62 от 15.04.2016г по гр.дело № 148/2016г. на Варненски апелативен съд
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .