4
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
N 30
София, 24.01.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия в закрито заседание на 18 ноември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Марио Бобатинов
дело N 376-2011 година.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма]-г.Б. срещу въззивното решение от 20.12.10г. по в.г.д.№259/10г. на АС-г.Б., с което е оставено в сила първоинстанционното решение от 21.01.09г. по т.д.№344/07г. на ОС-г.Б., в частта му с която е осъден [фирма]-г.Б. да заплати на [фирма] сумата 49843.33лв., представляваща неизпълнено задължение за авансово плащане по договор №40/49 от 21.07.04г. за доставка и монтаж на дограма, както и сумата 19117.82 лв. мораторна лихва за периода 21.07.04г. до 20.07.07г.
В касационната жалба се инвокират оплаквания за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост/чл.281 т.3 ГПК/.
В изложението си в касационната жалба съобразно императивното изискване на чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът е развил съображения за допустимост на касационното обжалване, обосновано с наличието на предвидените в чл.280 ал.1 ГПК основания.
В тази връзка касаторът развива съображения, че въззивният съд в съобразителната част на решението, чиято отмяна се иска неправилно е разрешил обуславящия изхода на делото въпрос за това дължи ли се авансово плащане на изпълнителя след прекратяване на договора за изработка при положение че липсва частично или пълно изпълнение.
Касационната жалба е процесуално допустима-подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, постановен на основание чл.258 и сл. ГПК в рамките на едномесечния преклузивен срок по чл.283 ГПК.
ВКС-ТК след анализ на представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, становищата страните, както и релевираните в касационната жалба основания за допустимост по смисъла на чл.280 ГПК приема следното:
По сега действащия ГПК-2007г. касационното обжалване не е задължително, а факултативно. То е допустимо само при наличието на предвидените в чл.280 ал.1 ГПК предпоставки, а именно произнасяне от въззивният съд по материално правен и/или процесуално правен въпрос, който е решаван противоречиво от съдилищата или който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
В разглеждания случай касаторът в касационната жалба е развил оплаквания за неправилност на решението, които имат отношение и следва да се преценяват едва във фазата на допуснато касационно обжалване-арг.чл.281 т.3 ГПК.
Във фазата по допускане касаторът е формулирал въпрос, който е свързан с тежестта на доказване на релевантния по делото факт, а именно има ли по договора реално осъществена престация от страна на ищеца и дължи ли му се плащане по нея, ако тя възлиза на стойност равна на уговорения по договора аванс.
Предмет на делото са предявени в обективно и субективно съединение искове от [фирма]-г.Б. и [фирма] против [фирма]-г.Б. искове с правно основание чл.79 ЗЗД във вр. с чл.266 ал.1 ЗЗД и чл.86 ал.1 ЗЗД за заплащане на първия ищец сумата 49 524.70лв., представляваща неизплатено задължение по договор за доставка и монтаж на дограма от 21.07.04г., а на втория ищец 49 843.33 лв., представляваща неизплатено задължение за авансово плащане по договор за доставка и монтаж на дограма от 21.07.04г. В обективно кумулативно съединение са предявени и искове по чл.86 ал.1 ЗЗД за заплащане на мораторни лихви.
По делото е безспорно установено, че на 21.07.04г. страните са сключили договор №40/49 за доставка и монтаж на дограма, с който касаторът е възложил на ЕТ да изработи със свои материали изделия, обективирани в Приложения №1 и №2, представляващи неразделна част от договора. По силата на договора възложителят е поел задължение да заплати на изпълнителя сумата 49 843.33 лв. без ДДС, представляваща аванс в размер на 40% от общата стойност на изделията. Изплащането на тази сума е било необходимо с оглед предприемане на реалното изпълнение на договора за изработка. Не се спори между страните, че за процесната сума е била издадена фактура №408/21.07.04г., по която има частично плащане в размер на 9968.67лв., в който смисъл е приетото по делото и неоспорено от страните заключение на СИЕ. Твърденията на касатора, че договорът не е произвел действие, респ. е бил прекратен не са обосновани.
Аргумент в подкрепа на този извод е подписаното споразумение от 10.09.09г., в което [фирма]-г.Б. признава дължимостта на процесната сума, ведно с посочената в него мораторна лихва-вж.т.1 от цит. споразумение/л.47/.
Релевираните от касатора възражения за процесуална недопустимост на иска на ЕТ са неоснователни, тъй като от данните по делото се установява, че има изпълнение на поръчката от страна на ЕТ на стойност възлизаща на договорения аванс, обстоятелство правещо така предявения иск процесуално допустим и основателен. Допълнителен аргумент в подкрепа на този извод е подписаното споразумение от 20.09.04г., съобразно което [фирма]-г.Б. замества като изпълнител [фирма] по договора за доставка и монтаж на дограма от 21.07.04г. Съгласно т.2 от посоченото споразумение обаче [фирма]-г.Б. поема задълженията по договора, с изключение на тези задължения на ЕТ, които са били изпълнени до този момент, каквито са процесните възлизащи по стойност на претендираната от ЕТ сума.
Изложеното позволява да се обобщи, че при постановяване на решението въззивният съд е обосновал своите изводи въз основа на събраните по делото доказателства.
Настоящият състав намира, че въззивното решение изцяло е съобразено с практиката на ВКС, поради което в конкретния случай не са налице сочените от касатора основания за допускане на касационно обжалване, предвидени в чл.280 ал.1т.1 и т.2 ГПК.
Както ВКС многократно е имал случай да се произнесе, за да е налице основанието по т.3 на чл.280 ал.1 ГПК, то следва приложимата правна норма, обусловила решаващите мотиви на обжалвания съдебен акт да е неясна или непълна и да се налага по пътя на нейното тълкуване да се изясни съдържанието й, което би имало значение за развитие на правото. В настоящия случай тези предпоставки не са налице.
Ето защо не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение от 20.12.10г. по в.г.д.№259/10г. на АС-г.Б..
Водим от горното ВКС-ТК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 20.12.10г. по в.г.д.№259/10г. на АС-г.Б..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: