О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 30
гр. София, 25.01.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закритото съдебно заседание на двадесет и четвърти януари две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ ТОМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Д.ДРАГНЕВ ч.гр.д. № 269 по описа за 2017 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.2 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Е. А. И. против определение № 3748 от 9.11.2016 г., постановено по гр.д. № 3252 по описа за 2016 г. по описа на Софийския апелативен съд, Гражданско отделение, 12 състав, с което на основание чл.229, ал.1, т.4 от ГПК е спряно производството по делото до влизане в сила на решение по гр. д. № 6120 по описа за 2014 г. на Софийския градски съд. Частният жалбоподател твърди, че определението е неправилно, тъй като делото, заради което производството е спряно, е за същия имот, но срещу друг ответник и няма значение за изхода на спора. Излага, че веднъж вече е постановено спиране от Софийския градски съд, което е било отменено от Софийския апелативен съд. Ето защо моли обжалваното определение да бъде отменено и делото да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия.
Ответниците по жалбата Д. Х., З. Х. и [фирма] я оспорват и молят обжалваното определение да бъде оставено в сила.
Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид становищата на страните и данните по делото приема следното:
Частната жалба е подадена в срок срещу подлежащо на обжалване определение на апелативен съд, поради което е допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
Предмет на спряното дело е предявен през 2013 г. от Е. И. ревандикационен иск срещу Д. Х., З. Х. и [фирма] за установяване правото на собственост и предаване на едноетажна жилищна сграда, находяща се в [населено място], [улица], заедно с мястото, върху което е построена. Делото, заради което производството е било спряно, е образувано по искова молба от 2009 г. на наследодателя на Е. И. срещу [фирма] за нищожност на покупко-продажбата от 30.10.2008 г. на същия имот поради липса на съгласие и за ревандикирането на имота. След завеждането на тази искова молба ответното дружество [фирма] е продало имота на Д. и З. Х., които на свой ред са го апортирали в [фирма]. Посредством тези сделки Д. и З. Х. и [фирма] са станали частни правоприемници на „София трейд 3000“ и затова влязлото в сила решение по заведените през 2009 г. от наследодателя на Е. И. искове ще има действие и спрямо тях съгласно чл.298, ал.2 от ГПК. С цел да бъде зачетена силата на пресъдено нещо, която ще формира бъдещото решение, второто дело правилно е било спряно от Софийския апелативен съд на основание чл.229, ал.1, т.4 от ГПК. Предходното произнасяне на Софийския апелативен съд за липсата на преюдициалност между делата не е пречка за преразглеждане на въпроса, тъй като се касае за наличие на процесуална пречка, за която съдът следи служебно и по всяко време.
По тези съображения настоящата инстанция приема, че обжалваното определение трябва да бъде оставено в сила.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 3748 от 9.11.2016 г., постановено по гр.д. № 3252 по описа за 2016 г. по описа на Софийския апелативен съд, Гражданско отделение, 12 състав, с което на основание чл.229, ал.1, т.4 от ГПК е спряно производството по делото до влизане в сила на решение по гр. д. № 6120 по описа за 2014 г. на Софийския градски съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: