О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 30
гр.София, 19.01.2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на гражданска колегия в закрито съдебно заседание на четиринадесети януари две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 5221 по описа на Пето г.о. за 2008 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК във връзка с чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. П. С. срещу решение № 51 от 20.03.2008 г. на Д. окръжен съд, гражданска колегия, постановено по в.гр.д. № 879 от 2007 г., с което е отменено решение № 61-V от 20.07.2006 г. на Д. районен съд по гр.д. № 539 от 2006 г. и вместо него е постановено решение за отхвърляне на предявения от С. П. С. срещу Националната агенция за приходите иск за отмяна като незаконосъобразна на заповед № 029 от 19.01.2006 г. за налагане на наказание „предупреждение за уволнение”.
В касационната жалба се твърди, че решението на Д. окръжен съд е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано- основания за касационно обжалване по чл.281,ал.1,т.3 ГПК.
Като основания за допустимост на касационното обжалване се сочат чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ГПК- въпроси, решени в противоречие с трайно установената практика на ВКС, решавани противоречиво от съдилищата и от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Тези въпроси, според касатора, са за разпределението на доказателствената тежест по делата за отмяна на дисциплинарни наказания и за мотивирането на заповедта за налагане на дисциплинарни наказания чрез точно посочване на вътрешните актове или закони, които работникът е нарушил. Към изложението е приложено решение № 130 от 21.06.2005 г. на Д. окръжен съд по гр.д. № 882 от 2004 г., в което според касатора въпросът за мотивиране на заповедта за налагане на наказания е решен по начин, различен от този в обжалваното решение.
Пълномощникът на ответника Н. оспорва жалбата като недопустима и неоснователна.
По допустимостта на касационното обжалване Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение счита следното: Съгласно чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, на касационно обжалване пред ВКС подлежат въззивни решения, в които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС. В случая, съществените въпроси, по които се е преизнесъл въззивният съд и които са посочени от касатора в изложението към жалбата му, са за разпределението на доказателствената тежест в процеса за отмяна на заповед за налагане на дисциплинарно наказание по КТ и за мотивиране на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание с точно посочване на нормативния акт, който е бил нарушен от работника. По тези въпроси има трайна практика на ВКС, според която в тежест на работодателя е да докаже законосъобразността на издадената от него заповед за налагане на дисциплинарно наказание и заповедта за налагане на такова наказание следва да бъде мотивирана съгласно чл.195, ал.1 от КТ /като в нея бъдат посочени нарушителят, нарушението, кога е извършено, наказанието и законовият текст, въз основа на който се налага/. По тези въпроси въззивният съд се е произнесъл в съответствие с практиката на ВКС- правилно е приложил правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса, но въз основа на представените по делото доказателства е приел, че работодателят е доказал законосъобразността на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание на касатора. Приел е също така, че заповедта е мотивирана съгласно изискванията на чл.195, ал.1 от КТ, тъй като в нея е посочено конкретното действие на ищеца /управление на служебен автомобил без пълномощно/, което действие представлява нарушение на трудовата дисциплина, тъй като видно от длъжностната характеристика на ищеца, той не е имал право да управлява служебните автомобили на Н. в гр. Д.. Т. , по делото няма въпрос, който да е решен в противоречие с практиката на ВКС и съответно не е налице основанието на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване на решението.
Съгласно чл.280, ал.1, т.2 от ГПК, на касационно обжалване подлежат решения, в които въззивния съд се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решаван противоречиво от съдилищата. В случая, касаторът е посочил като противоречива практика решение № 130 от 21.06.2005 г. на Д. окръжен съд по в.гр.д. № 882 от 2004 г., в което е прието, че заповедта за уволнение на ищеца по това дело не била мотивирана съгласно чл.195, ал.1 от КТ, тъй като в нея не са посочени конкретните деяния на ищеца /действия или бездействия/, съставляващи нарушение на трудовата дисциплина и не е посочено времето на извършване на нарушенията. По настоящото дело този въпрос не е решен противоречиво- съдът също е приел, че заповедта за налагане на наказание следва да бъде мотивирана чрез посочване на конкретните действия на работника, с които той е нарушил трудовата дисциплина и датата, на която тези нарушения са били извършени, но е констатирал че в заповед № 029 от 19.01.2006 г. това е направено- посочено е, че наказанието се налага затова, че на 16 и 17.01.2006 г. С. е управлявал служебен автомобил на Н. , без да е бил упълномощен затова. Тоест, този въпрос не е решен противоречиво от съдилищата по настоящото дело и по посоченото от касатора в.гр.д. № 882 от 2004 г., поради което не е налице основанието на чл.280,ал.1,т.2 от ГПК.
Съгласно чл.280, ал.1, т.3 от ГПК на касационна обжалване подлежат въззивни решения, в които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Това основание е налице, когато по даден въпрос има непълна правна уредба, налагаща приложението на закона или на правото по аналогия, или има неясна или противоречива правна норма, която се нуждае от тълкуване. В случая, нормите на КТ относно законосъобразността на заповедите за налагане на дисциплинарни наказания и на процесуалния закон относно доказателствената тежест в процеса са ясни и непротиворечиви и по тях има последователна съдебна практика на ВКС. Поради това не е налице и основанието на чл.280, ал.1, т.3 от КТ за допускане на касационно обжалване на решението.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 51 от 20.03.2008 г. на Д. окръжен съд по в.гр.д. № 879 от 2007 г.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.