3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 300
София, 11,04,2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на пети март през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………….……..……. и с участието на прокурора ……………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 551 по описа за 2011 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба с вх. № 8/3.І.2011 г. на [фирма] – София, подадена против онази част от решение № 909 на Софийския апелативен съд, ГК, 4-и с-в, от 26.ХІ.2010 г., постановено по гр. дело № 605/2010 г., с която на всеки един от двамата ищци, като родители на загиналата на 19.Х.2007 г. при ПТП З. М. Б., е било присъдено на основание чл. 226, ал. 1 КЗ застрахователно обезщетение за понесени неимуществени вреди над сума в размер на 40 000 лв.
Оплакването на застрахователното д-во касатор е за постановяване на въззивното решение в атакуваната негова осъдителна част при допуснати от състава на САС в нарушени на материалния закон /чл. 51, ал. 2 ЗЗД/: досежно преценката му, че по делото липсвали доказателства за съпричиняване на вредоносния резултат и то ”в значителна, решаваща степен”, от страна на загиналата дъщеря на ищците, понеже в момента на настъпване на процесното ПТП тя пътувала на задната седалка в преобърналия се в канавка лек автомобил без да е поставила обезопасителен колан.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът [фирма] – София обосновава приложно поле на касационното обжалване с едновременното наличие на предпоставките по т.т. 1 и 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваната част от решението си САС се е произнесъл по значимия за изхода на спора въпрос за липсата на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на загиналата дъщеря на ищците в противоречие с практиката на ВКС, изразена в тълкувателно решение № 88/12.ІХ.1962 г. на ОСГК на ВС на НРБ /погрешно посочено от касатора като постановено през 1963 г./, както и в постановката по т. 7 от ППВС № 17/1963 г., а и същият въпрос бил „от значение за развитие на правото”.
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответниците по касация П. З. Р. и М. Б. Р. – двамата от [населено място] писмено са възразили чрез общия си процесуален представител по пълномощие както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакването на застрахователя за неправилност на въззивното решение в атакуваната негова осъдителна част.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред САС, касационната жалба на [фирма] – София ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
За да уважи преките искове на П. и М. Р. от [населено място] с правно основание пс чл. 226, ал. 1 КЗ срещу застрахователя настоящ касатор за по 80 000 лв., завишавайки двойно присъдения от първостепенния съд размер на обезщетенията им, САС е приел, че с оглед конкретния механизъм на настъпване на процесното ПТП /преобръщане на лек автомобил в канавка, а не на равно място/ по делото няма достоверни доказателства, че тяхната дъщеря не би починала, дори и ако бе пътувала на задната седалка в същото МПС с поставен обезопасителен колан. Следователно касае се за фактическа преценка, а не за произнасяне на въззивния съд по правен въпрос – независимо, че точно върху тази констатация е бил основан решаващият извод на САС за липса на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на загиналата. В този смисъл в атакуваната си част въззивното решение е било постановено в пълно съответствие с постановките на цитираната в изложението към жалбата на застрахователя задължителна практика на ВКС за изследване „наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат” при прилагането на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. По съображенията, изложени в т. 4 от ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г. е изключена възможността един такъв въпрос от фактическо /а не от правно/ естество да е от значение за развитие на правото, толкова повече, че разпоредбата на чл. 137а ЗДвП визира в т.т. 1 и 2 от втората си алинея относими и за процесния случай изключения от задължението за ползване на обезопасителен колан. В заключение, в атакуваната си част постановеното от САС решение не би могло да е в противоречие и с постановките на ТР № 88/12.ІХ.1962 г. на ОСГК на ВС на НРБ /погрешно посочено от касатора като постановено през 1963 г./, тъй като те се отнасят за съпричиняване на вредоносния резултат в резултат от неупражнен върху малолетно или непълнолетно дете надзор от страна на родителите му.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 909 на Софийския апелативен съд, ГК, 4-и с-в, от 26.ХІ.2010 г., постановено по гр. дело № 605/2010 г. В ЧАСТТА, с която на всеки един от ищците П. и М. Р. от [населено място] е било присъдено обезщетение за претърпени от процесното ПТП неимуществени вреди в размер над сумата от 40 000 лв. /четиридесет хиляди лева/
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2