Определение по гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 300
София, 11.06.2019 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на десети април две хиляди и деветнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело N 4289 /2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. Й. Б. срещу въззивно решение № 1412 от 19.06.2017 г. по гр.д. № 165 /2016 г. по описа на Софийския апелативен съд, г.о., с което е отменено решение от 30.04.2015 г. по гр.д. № 3283 /2011 г. , на Софийски градски съд, г.о., 17 с-в. и вместо това е уважен отрицателен установителен иск на Г. Н. В. срещу Н. Б. за собственост на 12 945 /20 595 ид.ч. от апартамент – мезонет в С., индивидуализиран в решението.
Жалбоподателят твърди, че решението е недопустимо и неправилно и иска то да бъде допуснато до касационно обжалване, като излага основания за това, които ще бъдат разгледани по-долу.
Насрещната страна Г. В. в писмен отговор оспорва наличието на основания за допускане до касационно обжалване.
Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение по иск за собственост на недвижим имот, за който след изменението на чл. 280, ал. 2 ГПК с ДВ, бр. 50 от 2015 г. (настояща чл.280,ал.3 ГПК след ДВ, бр. 86 от 2017 г.) не съществува ограничение за касационно обжалване.
Въззивният съд изложил мотиви по доводите за неправилност в жалбата на ищеца Г. В. и по доводите за неоснователност на въззивната жалба в отговора на въззивната жалба на Н. Б.:
Мотивите за неоснователност на отвода на Н. Б. за недопустимостта на иска са в съответствие с приетото с ТР № 8 /2013 г. по т.д. № 8 /2012 г. на ОСГТК разрешение. Съдът е приел, че правният интерес от предявения иск произтича от твърдението на ищеца Г. В., че е изключителен собственик на процесния апартамент и от твърдението на ответника Н. Б., че е съсобственик на ищеца Г. В., на което Н. Б. е основал свой иск срещу Г. В. с правно основание чл.32,ал.2 ЗС за разпределяне ползването на жилището, с което оспорва правото на ищеца. Съдът е приел, че твърдението на ищеца за правата му представлява мотивирано отричане на правото на ответника.
Въззивният съд е изследвал твърдението на ищеца, че е носител на спорното право и е приел за установено, че то е установено с нотариален акт от 2009 г., издаден на основание чл.35,ал.2 ЗЖСК. Този нотариален акт е представен от ответника и ищецът Г. В. е заявил изрично при представянето му, че ще се ползва от него и искането на ответника за оттеглянето на това доказателство, направено несвоевременно – в последното съдебно заседание на въззивното производство, без да е да е свързано с довод за процесуално нарушение на първоинстанционния съд, свързано с обсъждането на този документ, не следва да бъде зачетено.
По същество въззивният съд е приел, че представените по делото доказателства, наред с посочения нотариален акт, създават необходимата материалноправна легитимация на ищеца.
Нотариалният акт е издаден през 2009 г., въз основа на решение на общото събрание (нататък и о.с.) на ж.с.к. „Български художник“ на основание чл.35,ал.2 ЗЖСК, в нотариалното производство са представени доказателства, включително за това, че е проведено о.с. за приемане на окончателна цена на имотите по чл.35,ал.1 ЗЖСК, че е извършено разпределение на основание чл.28,ал.1,т.5 ЗЖСК, че Г. В. е член-кооператор на ж.с.к., на когото е разпределено процесното жилище, че сградата е изпълнена в груб строеж.
Въззивният съд е приел, че с констативния нотариален акт (нататък и к.н.а.) се удостоверява правото на Г. В. на собственост върху процесния апартамент и съгласно приетото с ТР № 11 /2013 г. по т.д. № 11 /2013 г. тежестта на доказване на несъществуването на удостовереното с к.н.а. от нотариуса право се носи от оспорващата го страна.
По делото е установено, че към момента на издаване на к.н.а. сградата не е била въведена в експлоатация, но това е неотносимо към вещния ефект на к.н.а. За снабдяване с к.н.а. на основание чл.35,ал.2 ЗЖСК няма такова изискване на закона. Както е удостоверено в представения при съставянето на акта решение на общото събрание (нататък и о.с.) на ж.с.к. сградата е била построена груб строеж, налице е бил самостоятелен обект на собственост. Удостоверено е и провеждането на о.с. и вземането на решение по чл.28,ал.1,т.5 ЗЖСК – приета е окончателната цена и са определени припадащите се части. Законосъобразността на взетото от о.с. решение не може да се оспорва от ответника, който е трето лице. Следователно по делото не може да се приеме, че не е проведено о.с. и не е взето решение по чл.35,ал.1 ЗЖСК. От това се налага изводът, че к.н.а. легитимира ищеца като собственик на процесния апартамент.
Ответникът представя доказателства, че е правоприемник на лица, които са придобили от публична продан права върху поземления имот, върху който е построена сградата.
Въз основа на приетото с ТР № 5 /18.05.2017 г. по т.д. ТР № 5 /2015 г. въззивният съд е приел, че при придобиване право на собственост от публична продан, ако в постановлението за възлагане не фигурира построената в имота сграда, върху същата не е насочено принудително изпълнение чрез налагане на възбрана, не е описана и оценена от съдебния изпълнител и спрямо нея не е проведена публична продан и представлява самостоятелен обект на правото, не намира приложение чл.92 ЗС. Така съдът приема, че след провеждане на публичната продан и влизане в сила на възлагателните постановления собствеността върху парцелите (поземлените имоти) и жилищните сгради, които не са били обект на изпълнение, са принадлежали на различни лица. Сградата и процесният апартамент е останала в съсобственост между столична община (с 12 095 /20 595 и.ч.) и ж.с.к. „Български художник“, съответно член – кооператорите и (с 8 500 /20 595 и.ч.). Праводателите на Н. Б. са придобили единствено ид.ч. от терена. За основателността на отрицателния установителен иск няма значение дали ищецът е изключителен собственик на процесния апартамент или притежава идеални части от него.
В изложението за допускане на касационно обжалване са изведени правни въпроси:
Процесуалноправни с номера от 1 до 4: за наличието на правен интерес от предявения отрицателен установителен иск (като предпоставка за допустимостта на иска) : следва ли да се посочи от ищеца или може да се изведе от съда, следва ли да е доказан, налице ли е, когато ищецът твърди, че произтича от нотариален акт, какъвто не е представен или ако в хода на процеса се установи, че ищецът не притежава спорното право.
Въпросите са обуславящи, но видно от изложеното за мотивите на въззивния съд, са разрешение в съответствие с приетото с ТР № 8 /2013 г. по т.д. № 8 /2012 г. на ОСГТК разрешение, на което въззивния съд се е позовал. Към това може да се добави,че въззивният съд е приел, че нотариалният акт, който удостоверява права на ищеца, е представен по делото и приет от съда, а ищецът е заявил изрично, че желае да се ползва и във въззивната жалба не се съдържат доводи за процесуални нарушения на съда, свързани с обсъждания к.н.а., поради което следва да се приеме, че е част от доказателствата по делото. От това следва, че последните два въпроса не са обуславящи.
Материалноправни (свързани с основателността на иска):
5. Законосъобразно ли е издаден к.н.а. по чл.35 ЗЖСК за апартамент в сграда, която не приета в експлоатация по надлежния ред, може ли да е налице решение на о.с. на ж.с.к. за приемане на окончателна цена, без да са извършени всички дейности по завършване на строежа, а само разходите му по изграждане в груб строеж?
Въпросът не е обуславящ – видно от изложеното за мотивите му въззивният съд е приел, че с решение на о.с. на ж.с.к. е приета окончателна цена на имотите по чл.35,ал.1 ЗЖСК, а законосъобразността на взетото от о.с. на ж.с.к. решение не може да се оспорва от ответника, който е трето лице.
Тъй като въззивният съд е приел, че по делото е доказано провеждането на о.с. на ж.с.к. по чл.35,ал.1 ЗЖСК, по този въпрос не е налице противоречие, а съответствие с посочените решения по гр.д. № 1358 /2009 г. на ВКС, II г.о. и по гр.д. 932 /1986 г. на ВС, II г.о. по въпросите за значението на взетите решения по чл.35,ал.1 ЗЖСК и за доказването им.
6. Законосъобразно ли е издаден к.н.а. по чл.35 ЗЖСК за апартамент в сграда, относно която о.с. не е приело окончателно решение за разпределение на всички имоти?
Въпросът не е обуславящ – видно от изложеното за мотивите му въззивният съд е приел, че е прието такова решение на о.с. на ж.с.к..
7. и 9. Налице ли е придобиване правото на собственост върху построеното от купувач на публична продан след като съдебният изпълнител на публична продан изрично е описал и оценил продаваемия имот като изцяло застроен и в постановлението за възлагане са предоставени на купувача от проданта всички права по чл.496,ал.2 ГПК, които длъжникът е имал върху продаваемия недвижим имот; включва ли се в предмета на публичната продан построеното?
Въпросът не е обуславящ – видно от изложеното за мотивите му въззивният съд е приел обратното на твърдяното във въпроса – че сградата, в която се намира процесния апартамент, не е описвана, оценявана и възлагана на праводателите на ответника.
8. Процесуалноправен: длъжен ли е въззивният съд да изложи мотиви по всички направени възражения от ответника по делото?
Въпросът е свързан с доводи, че въззивният съд не се е произнесъл с мотиви по довода, че праводателите на ответника – приобретатели от публична продан, са придобили всички права, които е имал длъжникът върху процесния имот, описан като застроен, че съгласно чл.496,ал.2 ГПК обект на придобиване е недвижимия имот, така, както е описан, заедно с находящите се върху него постройки.
Въпросът е обуславящ, но не е разрешен както се твърди. Видно от изложеното за мотивите на въззивния съд, той е обсъдил довода, че праводателите на ответника са придобили сградата и намиращия се в нея процесен апартамент по силата на публичната продан, но го е разрешил в съответствие с разрешението, прието с приетото с ТР № 5 /18.05.2017 г. по т.д. ТР № 5 /2015 г., на което се е позовал.
Крайният извод е, че не са налице основания по чл.280,ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
С оглед изхода от това производство жалбоподателят няма право на разноски, а искането на насрещната страна жалбоподателят да бъде осъден да ? заплати направените разноски за сумата 3 500 лева съгласно списък за разноски, е основателно и доказано с представения договор за правна помощ и съдействие, в който е отразено уговарянето и заплащането на сумата.
Воден от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение № 1412 от 19.06.2017 г. по гр.д. № 165 /2016 г. по описа на Софийския апелативен съд.
Осъжда Н. Й. Б. да заплати на Г. Н. В. сумата 3 500 (три хиляди и петстотин) лева разноски за процесуално представителство в касационното производство.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.