5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 300
С., 13.11.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на пети ноември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 1095/ 2013 год.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] – [населено място] и по касационна жалба на В. Г. Л. – от [населено място] срещу Решение от 17.01.2012 г. по гр.д. № 8096/ 2010 г. на СГС, с което е потвърдено Решение от 23.04.2010 г. по гр.д. №34149/ 2009 г. на СРС, 62 с. в частта, с която е отхвърлен искът по чл. 422 ГПК на [фирма] срещу В. Г. Л. за признаване вземане 10 366 лв. – неплатена цена по договор за продажба на недвижим имот и са отхвърлени насрещните искове: за договорна неустойка за разликата над 977.31 лв. до предявения размер 31 501.22 лв., за плащане на неизпълнени и лошо изпълнени СМР над 2329 лв. до предявения размер 5000 лв. и за пропуснати ползи от недвижимия имот над 4620 лв. до предявения размер 6287 лв. и решението е отменено в частта, с която са отхвърлени насрещните искове, които са уважени: искът за договорна неустойка за 977.31 лв., искът за заплащане на неизпълнени и лошо изпълнени СМР за 2 329 лв. и искът за пропуснати ползи за 4620 лв.
Касационната жалба на [фирма] – [населено място] е срещу решението в частта, с която е отхвърлен искът по чл. 422 ГПК и в частта, с която са уважени насрещните искове: за договорна неустойка 977.31 лв. и за плащане на неизпълнени и лошо изпълнени СМР 2 329 лв., с оплакване за неправилност. В Молба – допълнение на основание чл. 280 ГПК жалбоподателят сочи, че решението е постановено в противоречие с практиката на ВКС: Р. по т.д.№ 300/ 2008 г. на ІІ т.о., Р.№538/23.05.2006 г. по т.д.№23/2006 г. на ІІ т.о., Опр.№ 84/10.02.2009 г. по т.д.№720/2008 г. на І т.о. – затова допускането е от значение за точното прилагане на закона. В последваща молба на основание чл. 280 ГПК жалбоподателят развива подробни доводи за неправилност на решението и иска да се допусне касационно обжалване.
Касационната жалба на В. Г. Л. – от [населено място] е срещу решението в частта, с която са отхвърлени насрещните искове за разликата до предявените размери, с оплакване за неправилност. В Изложение на основанията за допустимост на касационно обжалване жалбоподателят сочи, че решението подлежи на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК, което обосновава с оплакване за неправилност, като счита, че решаването на процесния спор е от съществено значение за точното прилагане на закона. Жалбоподателят поддържа, че решението противоречи на практиката на ВКС: ППлВС №7/29.12.1958 г. и ППлВС№7/1959 г. Сочи, че са налице основанията по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, тъй като се касае за правен въпрос: при доказано противоправно поведение и причинно следствена връзка, не са ли достатъчни свидетелски показания и изводи, почиващи на логиката на събитията, не следва ли искът да бъде уважен като основателен. Заключава, че решаването на поставените въпроси е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото – налице са решения на първоинстанционния и на въззивния съд, които са разнопосочни и са в противоречие с практиката на ВКС. В Допълнение към насрещна касационна жалба уточнява, че въззивното решение противоречи на установената практика на ВКС по поставения въпрос, в подкрепа на което сочи: ППлВС№9/28.12.1966г.,Р.на ОСГК на ВС№27/01.03.1982 г. по гр.д.№ 126/1981 г., решения и определение на състави на ВКС.
В. Г. Л. – от [населено място] по съображения, изложени в писмен Отговор, оспорва основателността на искането на ищеца за допускане на касационно обжалване, който не е формулирал правния въпрос, нито сочи конкретна съдебна практика, а основава искането на оплаквания за неправилност, оспорва и по същество касационната жалба на ищеца, като неоснователна.
[фирма] – [населено място] не изразява становище по искането на В. Г. Л. за допускане на касационно обжалване, нито по същество на касационната му жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно решение, с което е разгледан иск по чл. 422 ГПК за установяване на вземане, и иск за договорна неустойка, цената на които искове не е до 10 000 лв., намира, че касационната жалба на ищеца срещу въззивното решение в частта, с която са разгледани тези искове, е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Недопустими са касационните жалби на страните срещу въззивното решение в частта, с която съответно е потвърдено и изменено решението по насрещните искове: с цена 5000 лв. – за плащане на неизпълнени и лошо изпълнени СМР и с цена 6287 лв. – за пропуснати ползи за апартамента. Касационната жалба на ищеца срещу въззивното решение в частта, с която тези искове са уважени и касационната жалба на ответника срещу решението в частта, с която тези искове са отхвърлени, следва да се оставят без разглеждане на основание чл. 280 ал. 2 ГПК.
По касационната жалба на [фирма] – [населено място] срещу решението в частта, с която е отхвърлен искът по чл. 422 ГПК и в частта, с която е уважен за 977.31 лв. насрещният иск за договорна неустойка.
Допускането на касационно обжалване, съгласно чл. 280 ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материално – правен или процесуалноправен въпрос от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280 ал.1 т. 1, т. 2, т. 3 ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване Върховният касационен съд извършва въз основа на изложените от жалбоподателя въпроси и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Жалбоподателят не е посочил кой е релевантният за делото разрешен от съда правен въпрос, нито е изложил съображения защо поддържа, че са налице поддържаните основания за допускане на касационно обжалване. Съгласно т.1 от ТР на ОСГТК на ВКС №1/ 2009 г. по тълк.д. № 1/ 2009 г. касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода на делото, като общо основание за допускане до касация, който въпрос определя рамките, в които ВКС селектира касационните жалби. Без жалбоподателят да посочи този въпрос, касационният съд не е длъжен и не може да изведе правния въпрос от твърденията на касатора и от сочените нарушения, допуснати от съда. Непосочването на релевантния правен въпрос е основание за недопускане на касационно обжалване.
Оплакването за неправилност на решението, като постановено в противоречие с практиката на ВКС, по което съображение жалбоподателят счита, че допускането на касационно обжалване е от значение за точното прилагане на закона, не обуславя основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Изискването на закона е кумулативно: разрешените правни въпроси да са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, като точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, към необходимост от промяна на погрешна съдебна практика, а развитие на правото – когато произнасянето по важни правни въпроси е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което в случая не е налице.
По касационната жалба на В. Г. Л. – от [населено място] срещу решението в частта, с която е отхвърлен насрещният иск за договорна неустойка за разликата над 977.31 лв. до предявения размер 39 196.22 лв.
Като поддържа основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК, които обосновава с оплакване за неправилност на решението, и сочи, че решаването на процесния спор е от съществено значение за точното прилагане на закона, жалбоподателят не е извел решения от въззивния съд правен въпрос по насрещния иск за договорна неустойка, релевантен за спора. Непосочването на правен въпрос от значение за изхода на делото, по изложените по-горе съображения, е основание за недопускане на касационно обжалване. Доводът за неправилност на решението е касационно оплакване по чл. 281 т. 3 ГПК и не е основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на [фирма] – [населено място] и касационната жалба на В. Г. Л. – от [населено място] срещу Решение от 17.01.2012 г. по гр.д.№ 8096/2010 г. на САС в частта, с която е изменено и потвърдено първоинстанциноното решение по насрещните искове: за стойност на неизпълнени и лошо изпълнени СМР с цена 5000 лв. и за пропуснати ползи за апартамента с цена 6287 лв.
Определението може да се обжалва с частни жалби пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщенията до страните, че е изготвено.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението в частта, с която са разгледани: искът по чл. 422 ГПК и искът за договорна неустойка – съответно уважен и отхвърлен, по жалбите на [фирма] – [населено място] и на В. Г. Л. – от [населено място], което определение не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: