О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.300
София, 13.04.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на тридесети март две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
изслуша докладваното от съдията Чаначева ч.т.дело № 145/2010 година.
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на “Р”А. против определение № 500 от 10.12.2009 г. по ч.гр.дело №649/2009 г. на Сливенски окръжен съд, с което е потвърдено разпореждане от 06.11.2009 г. по гр.д. № 4772/2009 г. на Сливенски районен съд, с което е отхвърлено искането на жалбоподателя за издаване заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист против В. Г. В. и В. И. Д. за сумата 8873.36лв.по запис на заповед.
Ответниците по частната жалба не са заявили становище.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК.
Разпоредбата на чл.274, ал.3 ГПК обвързва допускането до разглеждане частната касационна жалба с наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК. В своето изложение касаторът е възпроизвел текстуално разпоредбата на чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК. Отбелязал е че не споделя “ становището” на окръжния съд, относно това, че самото връчване на нотариалната покана следвало да се осъществи съгласно изискванията на чл.502, ал.2 ТЗ т.е. като на протест, тъй като това правело двата института напълно идентични и би обезсмислило ТР ОСТК №1 /2005г. Поддържал е още, че неправилно решаващият състав е приел, че липсвало надлежно предявяване и по тази причина и липсвало подлежащо на изпълнение вземане, тъй като нотариалната покана била надлежно изпратена и получена от управителя на дружеството. Посочено е, че съгласно ТРОСТК №1 /2005г. когато записът на заповед е освободен от протест и издателя отказва да удостовери предявяването или се укрива, извършеното удостоверяване се удостоверявало с нотариална покана. Други доводи не са развити.
Касаторът не е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, съобразно изискването на чл.280, ал.1 ГПК, който счита, че е решен в една от посочените хипотези на текста. Липсата на такъв въпрос обосновава извод за неоснователност на искането за допускане до касационно обжалване на определението, тъй като той съставлява общо основание по смисъла на текста и неговата ясна и точна формулировка е задължение за жалбоподателя – арг. т.1 ТРОСГТК №1/2009г. Не е довод за наличие на предпоставките по посочената норма, развитото разбиране за неправилност на изводите на съда, тъй като то по своята същност съставлява оплакване за неправилност на съдебния акт, свързано е с поддържаното от страната становище по спора, а не с правните изводи на въззивния съд и е относимо към разглеждането на жалбата по същество, но не обосновава приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК. Поради това и посоченото тълкувателно решение само по себе си не обосновава довод за приложно поле на нормата,не само поради липса на посочен и разрешен с тях него конкретен правен въпрос, в противоречие с изводите на въззивния съд, обусловили правния резултат по спора, но и поради това, че с оглед задълженията си за преценка на изискуемост на вземането, което се претендира, решаващият състав е взел предвид както разрешенията дадени с т.3 на ТРОСТК №1/2005г. на което изрично се е позовал, така и уговорения с процесния запис на заповед падеж, който обвързва предявяването с изискуемостта на вземането.
По изложените съображения, не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, поради което атакуваното определение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 500 от 10.12.2009 г. по ч.гр.дело №649/2009 г. на Сливенски окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: