4
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 300
С., 16.03.2016 г.
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 24 февруари две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 365/2016 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Л. Т. Л. чрез пълномощник адв. Р. Т. Пернишка адвокатска колегия и по касационна жалба на А. С. С. чрез пълномощник адв. Д. Н. Софийска адвокатска колегия против въззивно решение № 325 от 31.08.2015г. постановено по в. гр. дело № 392/2015г. на Пернишки окръжен съд, с което на основание чл. 45 ЗЗД Л. Т. Л. е осъден да заплати на А. С. С. сумата 3200 лв. обезщетение за нанесени неимуществени вреди от пътно – транспортно произшествие станало на 06.11.2012г. на [улица], [населено място] по вина на Л. Т. Л., ведно със законна лихва, считано от 06.11.2012г. до окончателното изплащане, както и да заплати сумата 878,68 лв. обезщетение за имуществени вреди от същото пътно-транспортно произшествие изразяващи се в разлика между полученото обезщетение за временна нетрудоспособност за периода от 09.11.2012г. до 27.04.2013г. за 174 дни и трудовото възнаграждение, което би получил, ако работеше, ведно със законна лихва считано от 06.11.2012г. до окончателното изплащане.
Със същото решение е потвърдено решение № 50 от 10.02.2015г. по гр. дело № 2822/2013г. на Пернишки районен съд в частта, с която иска по чл. 45 ЗЗД за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над уважения размер 3200 лв. до предявения размер 20 000 лв. и е потвърдено решение № 255 от 20.03.2014г. по гр. дело № 2822/2013г. на Пернишки районен съд в частта, с която е отхвърлен иска за присъждане на обезщетение за имуществени вреди над уважения размер 878,68 лв. до предявения 1000 лв. и в частта, с която изцяло са отхвърлени исковете за имуществени вреди за сумата 1500 лв. нанесени вреди от ПТП станало на 06.11.2012г. – тотална щета на л. а. ВАЗ 21083 с ДР № РК 14-91 АС; за сумата 2000 лв. обезщетение за унищожен изцяло в резултат на същото ПТП лек автомобил ВАЗ 21083 с ДР № РК 14 -91 АС; за сумата 1000 лв. пълен размер на неполучено трудово възнаграждение поради съкращаване на ищеца от работа вседствие на претърпяната трудова злополука на 06.11.2012г., ведно със законната лихва върху сумите и мораторна лихва от датата на увреждането 06.11.2012г. до предявяването на исковата молба 15.05.2013г.
В изложение за допускане на касационно обжалване Л. Т. Л. поддържа, че присъденото обезщетение за имуществени вреди в размер на 878,68 лв. от претендирани 1000 лв., е постановено в противоречие със съдебната практика на ВС. Намира, че протоколът за ПТП обсъден с останалите по делото писмени и гласни доказателства не е достатъчен да ангажира деликтната му отговорност. Поддържа приложно поле за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.
В изложение за допускане на касационно обжалване А. С. С. поддържа, че с обжалваното решение съдът е определил несправедливо нисък размер на обезщетението за неимуществени вреди. Поставен е и въпрос – допустимо ли е доказването и остойностяването на материалните вреди нанесени на МПС при непозволено увреждане в производство по чл. 45 ЗЗД с опис – извлечение изготвен от гаранционен фонд към застрахователна компания за автомобилно застраховане. Жалбоподателят не сочи, коя от хипотезите на чл. 280, ал. 1 ГПК следва да се приложи като основание за допускане на касационно обжалване.
В писмен отговор ответникът Л. Т. Л. оспорва касационната жалба на ищеца.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което са разгледани искове по чл. 45 ЗЗД намира, че касационните жалби са допустими, подадени са в срок и са редовни.
К. жалби в частта им, с която страните обжалват решението относно претенциите за имуществени вреди – ответникът в уважената част на иска за обезщетението представляващо разликата до 100% за временна нетрудоспособност, ищецът в отхвърлената част на същия иск и по отношение на изцяло отхвърлените искове за имуществени вреди, са процесуално недопустими на основание чл. 280, ал. 2 ГПК. Всеки един от обективно съединените искове е с цена за парично вземане до 5000 лв. В. решение по отношение на такива искове по разпореждане на закона е изключено от касационен контрол, поради което касационните жалби следва да се оставят без разглеждане.
Искът по чл. 45 ЗЗД за обезщетение за неимуществени вреди е уважен за сумата 3200 лв. и отхвърлен за разликата до предявения размер 20 000 лв. В. решение по отношение на този иск подлежи на касационен контрол и на селектиране на касационните жалби.
Изложението на ответника Л. Т. Л. не съдържа въпроси по решението в частта му, с която искът за обезщетение за неимуществени вреди е уважен за сумата 3200 лв.
От изложението на ищеца А. С. С. може да се конкретизира въпрос относно определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди от непозволено увреждане, с оглед приложението на принципа за справедливост визиран в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД.
С обжалваното решение изведения правен въпрос не обуславя основание за допускане на касационно обжалване. Разрешението дадено от въззивния съд при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди е в съответствие със задължителната съдебна практика установена с Постановление на Пленума на ВС № 4 от 23.12.1968 г., според което размерът на обезщетенията за неимуществени вреди се определя по справедливост, понятие свързано с преценка на конкретни обективно настъпили обстоятелства. При телесните увреждания (какъвто е настоящият случай) се преценява характера на увреждането, начина на извършването му, обстоятелствата при които е извършено, състоянието на здравето, неговото влошаване, продължителност на лечението, моралните страдания и тяхната продължителност, има ли трайни последици и какви са те.
С обжалваното решение тези обстоятелства са съобразени. Съдът е отчел, че следствие на претърпяното ПТП, предизвикано по вина на ответника (констатации направени в съставен протокол за ПТП, ползващ се с материална доказателствена сила, че посочените фактите са се осъществили така, както е отразено в документа, имащ характер на официален свидетелствуващ документ), ищецът е претърпял мозъчно сътресение с четиридневен престой в болнично заведение и контузна некървяща рана на челото, обработена под местна анестезия, бил е в продължителен отпуск по болест с оплаквания от главобол и виене на всят – негативни преживявания, които съдът по справедливост е репарирал в уважения размер.
С обжалваното решение съдът е съобразил всички правно -релевантни факти относими към установяване фактическия състав на непозволеното увреждане по чл. 45 ЗЗД. Доколкото правните изводи за настъпилото увреждане и преценката за репариране на претърпените морални вреди са направени въз основа на тези факти, въпросът за размера на присъденото обезщетение е разрешен в съответствие с конкретно установените по делото обстоятелства и цитираната съдебна практика. В настоящето производство съдът проверява само правните разрешения при приетите от въззивния съд факти. Фактическите констатации в производството по допускане на касационно обжалване не подлежат на съдебен контрол.
Предвид изложеното не се установява основание за допускане на касационно обжалване.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 325 от 31.08.2015г. постановено по в. гр. дело № 392/2015г. на Пернишки окръжен съд в частта му относно обезщетението за неимуществени вреди от непозволено увреждане по чл. 45 ЗЗД.
Определението не подлежи на обжалване.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на А. С. С. против въззивно решение № 325 от 31.08.2015г. постановено по в. гр. дело № 392/2015г. на Пернишки окръжен съд в частта му, с която са отхвърлени исковете за обезщетение за имуществени вреди от непозволено увреждане по чл. 45 ЗЗД.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на Л. Т. Л. против въззивно решение № 325 от 31.08.2015г. постановено по в. гр. дело № 392/2015г. на Пернишки окръжен съд в частта му, с която е уважен иск за обезщетение за имуществени вреди в размер на 878,68 лв., от предявен размер 1000 лв.
Определението в тази част може да се обжалва в едноседмичен срок от връчване на препис до страните пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ